Решение № 269 от 29.11.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Смолян, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500389 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 79/10.07.2024г., постановено по гр.д.№ 48/2024г. по описа на Районен съдДевин е прието за установено по предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК,във вр. с чл.19 и чл.11 ЗПК, чл.143 ЗЗП, във връзка с чл.146 ЗЗП от Д. А. Д., с ЕГН **********, с адрес с. Борино, общ. Борино, обл. Смолян, чрез адв.

Е.И., със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. Борба № 3 против „Вивус БГ“ ЕООД, с ЕИК ** със седА.ще и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 - 54, представлявано от З. С. Р. и., нищожност на клаузите от Договор за кредит № 9811252002/18.04.2022г. и анекс от 27.04.2022г., чл.4.2 и чл.4.4 от Общите условия на „Вивус“ БГ, предвиждащи такса за бързо разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 75.43 лева, на основание чл.26, ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, поради противоречие със закона или го заобикаля (чл.19, ал.4 ЗПК) и поради накърняване на добрите нрави и поради неспазване на императивните норми на чл.10а, чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК, чл.143, ал.1 т.19 и т.20, във връзка с чл.146 ЗЗП.Осъдено е „Вивус БГ“ ЕООД, с ЕИК ** със седА.ще и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 - 54, представлявано от З. С. Р. и. да заплати на ЕАД Е.И., представлявано от адв. Е.И. адвокатско възнаграждение в размер 480.00 лева, с включен ДДС, на основание чл.38,ал.2, вр. ал.1 ЗАдв по договор за правна защита, което е съответно на минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Осъдено е „Вивус БГ“ ЕООД, с ЕИК ** със седА.ще и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 - 54,представлявано от З. С. Р. и Армен Метевосян да заплати на Д. А. Д., с ЕГН **********, с адрес с. Борино, общ. Борино, обл.Смолян разноски по делото в размер на 350.00 лева, от които 50.00 лева за държавна такса и 300.00 лева за експертиза.

1

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2457/23.07.2024г. от „Вивус.БГ“ ЕООД чрез пълномощника му юрисконсулт Десислава Димитрова с оплакване за неправилност, необоснованост, незаконосъобразност и недопустимост.Излагат се доводи, че докладът по делото е непълен и накърнява правата на страните. Относно предмета на доказване единствено е посочено, че съгласно чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да докаже фактите, на които основава своите възражения, без конкретно да се посочват тези факти, кои от тях съдът намира за относими към предмета на спора, кои отделя като безспорни и кои подлежат на доказване, като по този начин съдът е ограничил правото на защита на ответната страна, тъй като с доклада не става ясно за кои обстоятелства не се сочат доказателства. По този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване възможността ответника да организира защитата си в пълен обем. Сочи се, че ако въззивният съд намери за необходимо, да разпореди допълнително събиране на доказателства в подкрепа на твърденията на ответника, че процесният Договор за кредите е погасен изцяло, в резултат на което установителният иск в пределите, които са въведени пред съда, е нередовен, тъй като не защитава материалните права и интереси на ищеца в пълен размер.

Твърдението на ответника за погасено задължение не е оспорено от ищеца, което следва да се тълкува като признаване на факта. Твърди се още, че обжалваното решение е недопустимо поради липса на

Правен интерес като абсолютна процесуална представка за водене на установителен иск, а именно липса на материален интерес от получаване на диспозитив по установителен иск по отношение на погасен договор и нищожност на клауза по която е нА.це плащане от страна на ищеца.

Установителната искова претенция, без да е съединена с иск за връщане на недължимо платеното по нищожна клауза по никакъв начин не защитава правата на ищеца и за него не е нА.це интерес от водене на настоящия иск, в който смисъл е съдебната практика. Обявяването на процесната клауза за нищожна с нищо няма да промени правното положение на ищеца, нито ще го защити от евентуални бъдещи претенции срещу него, предявени от ответната страна, защото всички начислени такси и лихви по кредита, са били платени. Пълната защита на интереса на кредитополучателя в случая би се изразила във връщането на платената сума по евентуално нищожна клауза, но такъв иск не е предявен. С иницииране на настоящото производство се търси неоснователно облагодетелстване за сметка на „Вивус.БГ“ ЕООД, чрез изкуствено разделяне на иска с цел генериране на съдебни разноски в особено висок размер. В същото време, отхвърлянето на иска по чл. 26 ЗЗД като неоснователен не съставлява процесуална пречка за предявяване на такъв по чл. 55 ЗЗД, който да стъпва на възражение за недействителност на клауза от договор за кредит. С оглед изложеното обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Сочи се, че при осъществяване на дейността си, сключвайки договори за кредит с потребители, „Вивус.БГ“ ЕООД е спазвало всички разпоредби и изисквания на специалното законодателство в областта на потребителското кредитиране, а именно ЗЗП, ЗПК и ЗПФУР. Прилаганите Общи условия по договорите за кредит са предмет на предварително одобрение и съгласуване от КЗП, поради което не са нА.це основания за плащане на суми като получени без правно основание. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съгласно Решение от 25.01.2024г. по дело С 438/22 на СЕС съдът не е задължен да се съобразява с уредените в НМРАВ минимални размери на адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено като неправилно, необосновано и недопустимо обжалваното решение.Претендира за разноските 2 пред въззивната инстанция, включително разноските за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2713/20.08.2024г. от Д. А. Д., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че когато съдът е сезиран с иск като процесния, е длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания, при нарушения на добрите нрави, при нА.чие на неравноправни клаузи във вреда на потребителя и при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд освен, че е взел предвид наведените от ищеца доводи за недействителност на договора за заем, е извършил проверка и за нА.чието на друго основание за нищожност на договора, за които съдът следва да следи служебно. Жалбоподателят е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл.9, ал.4 ЗПК.Сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата вА.дност и последици важат изискванията на ЗПК. Сочи се, че ГПР се изчислява по специална формула и следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще направи по кредитното правоотношение. Правният интерес в случая произтича от самото качество на ищеца на страна по договор, при основателни съмнения за действителността, на който правното му положение е смутено, както е прието в ТР № 1/ 07.03.2019г. по тьлк. д. № 1/2018г. на ОСТК.

Изискването на чл. 124, ал. 1 ГПК за нА.чие на правен интерес от предявяването па положителен или отрицателен установителен иск следва да се преценява във всеки конкретен случай в контекста на основния принцип на гражданско то производство, че от волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право.След като ищецът разполага с няколко пътя за защита на накърненото си право, не следва това негово право да бъде ограничавано само и единствено с оглед обема на защитата, която се търси от съда. Противното би означавало, че в нарушение на диспозитивното начало съдът поставя изискване към ищецът винаги да защитава накърнените си права с най-пълната по обем възможност предвидена от закона.Съгласно Определение № 1381/20.12.2023г. по гр.д.№613/2023г. на ВКС, обстоятелството на окончателното погасяване не изключва правен интерес от предявяването на установителен иск, като се съобрази, че към датата на исковата молба срокът на договорът не е изтекъл, т. е. установената нищожност във всички случаи би могла да рефлектира върху съдържанието на все още съществуващо правоотношение по договора за кредит.Съгласно Решение от 23.11.2023г. по дело С-321/2022г. на СЕС „чл.7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от национално право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или когато той може да се позове на тази непротивопоставимост при защитата си от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този продавач или доставчик въз основа на същата.За да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право, щом правата на ищеца зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение, както е прието в Решение № 155/19.03.2010 г. по гр.д. № 4829/2008 г., IV г.о.;

3

Решение № 254/ 10.03.2014 г. по гр. д. № 1526/2013 г. на ВКС. Дори ищецът да не разполага с никакви доказателства за извънпроцесуалното поведение на ответника, с което той е дал повод за предявяване на установителния иск, необходимостта да бъде доказано такова поведение отпада, ако ответникът оспори предявения иск (Решение № 230/8.06.2012г. по гр.д.№ 583/2011г. на ВКС. От преценката на ищеца зависи дА. да предяви положителен или отрицателен установителен иск, или осъдителен иск, като правен интерес ще е нА.це и при избрания по-ограничен способ за защита.

Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно.

В съдебно заседание жалбоподателят „Вивус БГ „ ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт Д.Д. в представено писмено становище поддържа жалбата си.

Въззиваемият Д. А. Д. чрез пълномощника си адв.Е.И. в представено писмено становище оспорва жалбата.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Районният съд е сезиран от ищеца Д. А. Д. с иск срещу „Вивус БГ ЕООД за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за кредит № 9811252002/18.04.2022г. и Анекс от 27.04.2022г. предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит в размер на 75,43 лева, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща заобикаляща изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК и нарушаваща изискванията на чл.11,т.9 и т.10 от ЗПК.

От представения Договор за кредит № 9811252002/18.04.2022г., сключен между „Вивус БГ“ ЕООД в качеството му на кредитор и Д. А. Д. в качеството му на кредитополучател, се установява, че кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 200.00 лева, със срок на връщане 30 дни, с дата на връщане на кредита -18.05.2022г., със стандартен лихвен процент от 40.97% и лихвен процент за срока на кредита 40.94%. Сумата на дължимата лихва за срока на кредита е 6,73 лева, а ГПР е 49.60%. Уговорена е такса за бързо разглеждане в размер на 51.26 лева или общо дължимата сума по договора е в размер на 257.99 лева.