Определение № 4623 от 26.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4623 гр. София, 26.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Румяна М. Найденова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20251100510635 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 183856/27.05.2025 г. от Л. П. П. срещу Решение № 7755/30.04.2025 г. по гр.д.

№ 66924/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените от Л. П. П. против Софийски градски съд, Върховен касационен съд и Народното събрание в условията на солидарност искове с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на сумата от 15 050 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на нарушаване на Правото на Европейския съюз във връзка с издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 04.10.2013 г. по ч.гр.д. № 40364/2013 г. по описа на СРС, както и в частта, с която районният съд е отхвърлил частично предявения срещу Народното събрание иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на сумата от 14 050 лв., представляваща разлика между присъдената сума от 1000 лв. и претендираната сума от 15 050 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – стрес и безпокойство, претърпени вследствие нарушаване Правото на Европейския съюз във връзка с издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 04.10.2013 г. по ч.гр.д. № 40364/2013 г. по описа на СРС, и изцяло предявените срещу Софийски градски съд и Върховен касационен съд в условията на солидарност с Народното събрание искове за обезщетение за неимуществени вреди – стрес и безпокойство, претърпени вследствие нарушаване Правото на Европейския съюз във връзка с издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 04.10.2013 г. по ч.гр.д. № 1

40364/2013 г. по описа на СРС. По делото е депозирана и въззивна жалба от Народното събрание срещу решението на районния съд в уважителната част.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема следното:

Страна в настоящото производство е Софийски градски съд, един от ответниците по претенциите на Л. П. П..

Съгласно чл. 2в ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ предвижда, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.

Съгласно решението на ЕСПЧ по делото Михалков срещу България, „Софийски градски съд е разгледал иск, насочен срещу самия него и целящ да ангажира неговата деликтна отговорност. При тези обстоятелства, дори да няма причина за съмнение в личната безпристрастност на съдиите, участващи в производството, професионалната им принадлежност към една от страните в спора, сама по себе си може да породи у жалбоподателя законни съмнения в обективната безпристрастност на съдиите и в тяхната независимост от другата страна в спора.“. От мотивите на решението следва, че съдът, в който е образувано дело, по което страна е самият той, не следва да го разглежда по същество, тъй като в противен случай биха били налице обективни съмнения в безпристрастността му.

С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, макар да не е посочено конкретно кой е компетентният съд, който следва да разгледа подадената жалба в случаите, когато ответната страна е въззивният съд, то при логическо и систематично тълкуване на нормата следва да се приеме, че настоящото дело следва да бъде прекратено и изпратено на най-близкия функционално компетентен съд, в случая Софийски окръжен съд.

В мотивите на законопроекта с вх. № 854-01-47/08.06.2018 г., внесен в 44то Народно събрание за изменение допълнение на ЗОДОВ, се предлагат промени в чл. 7 от същия, с които се цели внасяне на яснота в хипотезата, при 2 която искът е предявен пред съд пред, който е ответник по него. Посочен е и конкретният повод за направеното предложение – Решение от 05.04.2018 г. по делото Боян Господинов срещу България, с което се приема, че има нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, изразяващо се в неспазване от страна на българския съд, в случая Окръжен съд в Стара Загора, на изискването за обективна безпристрастност на същия.

Волята на законодателя е ясна – да се предвидят гаранции за обективна безпристрастност на съда, разглеждащ претенция по ЗОДОВ, включително такава по чл. 2в от същия, в случаите, когато въззивният съд е ответник по иска.

Практиката на съдиите в Софийски градски съд, когато страна по делото е самият съд, е на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК всички съдии един по един да се отвеждат, позовавайки се на решението на ЕСПЧ по делото Михалков срещу България. Броят на съдиите в СГС е повече от 160, което води до забавяне на разглеждането на делото и създава основание за заплащане на обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, каквато не би следвало да е волята на законодателя. Отделно от това, преценката за наличие на основание чл. 22, ал.

1, т. 6 ГПК по принцип е на всеки един от съдиите. В този случай обаче, с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 6, § 1 от Конвенцията, направено от ЕСПЧ в редица актове, преценката дали е налице обективна безпристрастност е изключена от компетентността на отделните съдии.

В тази насока е и практиката на ВКС и САС – Определение № 1160/17.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1319/2023 г. по описа на ВКС, ІV ГО, Определение № 3241/25.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1952/2024 г. по описа на ВКС, Определение № 1171/14.05.2024 г. по ч.гр.д. № 798/2024 г. по описа на САС, Определение № 1336/19.05.2025 г. по ч.гр.д. № 1015/2025 г. по описа на САС, Определение № 2109/15.08.2025 г. по ч.гр.д. № 1019/2025 г. по описа на САС.

Настоящият съдебен състав счита, че не намира приложение в настоящия случай тълкуването, дадено с Определение № 145/09.04.2021 г. по ч.гр.д. № 568/2021 г. ІІІ ГО на ВКС, доколкото произнасянето на върховната инстанция касае производство по частна жалба, с която е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос – изпращане на делото на компетентния съд по правилата за родова и местна подсъдност. В настоящия случай по въззивната жалба 3 съдът следва да се произнесе по същество.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ производството по в.гр.д.

№ 10635/2025 г. по описа на СГС, III-В въззивен състав и ИЗПРАЩА делото за разглеждане на въззивни жалби с вх. № 183856/27.05.2025 г. о т Л. П. П. и № 196926/05.56.2025 г. от Народното събрание срещу Решение № 7755/30.04.2025 г. по гр.д. № 66924/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, на Софийски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението чрез Софийски градски съд пред Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4