Решение № 707 от 25.11.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. Видин, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20241320101680 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба вх. № 8408/12.07.2024 г. от Л. Т. П. от гр. В, чрез пълномощника А. Г. от АК – Ловеч, против „М К“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр.

С, бул. „Ц ш“ № *, ет. *.

Твърди се в исковата молба, че на 16.03.2024 г. между ищцата Л. Т. П., в качеството на „Кредитополучател" oт една страна и ответника „М К" АД, в качеството на „Кредитор" от друга страна е сключен Договор за заем Microcredit #9052-00176131/16.03.2024 при следните условия: 1,000.00 лева главница; 40.47% фиксиран лихвен процент; 48.90% годишен процент на разходите; 12 месечен срок за погасяване; 1,232.52 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя. На същата дата, за да бъде отпуснат заема, кредиторът е поставил като условие, макар и само устно в офиса на дружеството, страните да сключат и друг, допълнителен договор, а именно - договор за допълнителни услуги към заем Microcredit #9052-00176131. С допълнителния договор страните уговарят пакет допълнителни услуги „Комфорт", съгласно който кредиторът продава следните услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „М К“ АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути;

1 преференциално обслужване; право за участие в специални промоции. За описаните услуги кредиторът начислява допълнителни 1,132.20 лв., платими на 12 равни вноски, всяка по 94.35 лв., към погасителните вноски по заема. По този начин общата сума, която ищцата следва да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 1,232.52 лева, а значително по-голяма - в размер на 2,364.72 лева.

Ищцата твърди, че договорът за допълнителни услуги противоречи на добрите нрави и е нищожен, за което излага следните аргументи:

Сключеният между страните договор за заем има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, а Договорът за допълнителни услуги към него има своето правно основание в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, доколкото е сключен между заемодателя и заемателя въз основа на договор за потребителски кредит и има за предмет допълнителни услуги, които заемодателят ще предостави на заемателя във връзка с отпуснатия кредит. Договорът за допълнителни услуги има акцесорен характер, тъй като не може да съществува без предварително сключен между същите страни договор за потребителски кредит. Поради това неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е допустимо страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но същите следва да са уговорени в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, както и с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора.

Предвид горното, ищцата счита, че договорът за допълнителни услуги, сключен между страните вменява в тежест на заемателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, присъщи са на кредитирането и би 2 следвало да са безплатни за заемателя. Поради това същият противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Ищцата твърди, клаузите в договора за допълнителни услуги са формулирани неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно измерение, от което да се установи нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими по допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която се заплаща за ползването им. В този смисъл клаузите противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, поставяща изискване видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Ищцата счита също, че от съдържанието на договора за допълнителните услуги същите са пряко свързани с договора за потребителски кредит. Една част от тях засягат начина на погасяване на задълженията по кредита (посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, внасяне на вноски от името и за сметка на клиента по банковата сметка на заемателя, внасяне на вноска директно в офис на заемателя, плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал), друга част касае последващото изменение на заемното правоотношение (предоговаряне и разсрочване на заема), а трета част - управлението на кредита (разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в специални промоции). Посочва, че същите са били известни на кредитора към момента на сключване на договора за потребителски кредит, тъй като договорът за допълнителни услуги е сключен едновременно с договора за потребителски кредит. Поради това дължимите за тях възнаграждения представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Ищцата посочва, че така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР и води до значително увеличение на тежестта на задължението на заемателя. По този начин се стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва, особено като се има предвид, че уговореният в договора за кредит фиксиран лихвен процент е в размер на 40.47%, като в тази стойност не е включено възнаграждението за 3 допълнителните услуги. Предвид, че възнаграждението за допълнителни услуги не е включено и в ГПР, то според ищцата това е нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че договорът за допълнителни услуги е сключен в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Посочва се, че добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Поемането на задължение от страна на заемателя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги, чието предоставяне представлява бъдещо несигурно събитие, е уговорено единствено в интерес на заемодателя. То увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по договора за заем, внася значително неравноправие в правоотношението, а престациите на страните са явно нееквивалентни. Срещу правата, предоставени с договора за допълнителни услуги, с които по правило потребителят разполага и без изричното им уговаряне - например да внася вноските в офис на кредитора, да ги превежда по банковата му сметка или да ги плаща онлайн, да предоговаря условията по кредита и да го разсрочва, при кредит в размер на 1,000 лв. потребителят се задължава да заплаща възнаграждение в размер на 1,132.20 лв. - повече от стойността на заемната сума. В случая, ищцата поддържа, че уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги третира неравноправно икономически по-слабия участник в оборота, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.

Ищцата счита също така, че поемането на задължение от потребителя да заплати възнаграждение за посочените допълнителни услуги представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като принципите на добросъвестност и справедливост в договарянето изискват потребителят да заплаща такса за реалното ползване на определена услуга, а не за бъдещо и хипотетично ползване на такава, както е уговорено в случая. Посочва, че съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП 4 неравноправната клауза се преценява към датата на сключване на договора, поради което последващото ползване на една или повече от допълнителните услуги е ирелевантно и не превръща неравноправната клауза в равноправна. В случая възнаграждението се дължи само за възможността да бъдат предоставени допълнителните услуги, без към момента на сключване на договора да има яснота дали и кои от тези услуги ще бъдат реално ползвани от потребителя.

Ищцата поддържа, че договорът за допълнителни услуги не цели да предостави реални допълнителни услуги на потребителя, а да служи като средство за допълнителна печалба на кредитора, поради което същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 905200176131/16.03.2024 г., сключен между ищцата Л. Т. П. и ответника „М К“ АД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 като противоречащ на добрите нрави.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Твърди, че независимо от начина, по който е озаглавен, процесният договор за допълнителни услуги има напълно самостоятелно действие и същият съдържа независими клаузи, създаващи права и задължения за страните, различни от тези, произтичащи от договора за заем.

Допълнителният пакет услуги е предмет на и се предоставя по силата на отделно облигационно от договора за заем правоотношение, а именно на процесния договор за допълнителни услуги. Последният няма характер на договор за потребителски кредит. Предмет на последния е предоставянето на услуги и правоотношенията, произтичащи от този договор се регулират и уреждат от общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите.

Макар, че договорът за услуги няма законова уредба, същият има за предмет да се извърши определена услуга или да се осъществи пакет от услуги, за което да бъде заплатено възнаграждение. Поради неговия двустранен и възмезден характер и преди всичко поради вида на основната престация договорът за услуги стои най-близо до договора за изработка. Разликата между договора за изработка и договора за услуги се състои в това дали 5 изпълнителят отговаря, ако не бъде постигнат уговорения резултат. При договора за услуги може да се иска възнаграждение дори ако уговореният резултат не може да бъде постигнат и това е така, защото при договора за услуги се дължи единствено осъществяването на определена дейност, а не обществения краен резултат от тази дейност. При този договор възнаграждението е функция на извършената уговорена дейност като вид, характер и продължителност, независимо дали целеният краен резултат на тази дейност е постигнат. От друга страна, приложното поле на специалния спрямо общите правила Закон за потребителския кредит е ясно и изчерпателно очертано в чл. 1, чл. 2 и чл. 3 от ЗПК. Съгласно чл.1 от ЗПК, законът урежда изискванията към договора за потребителски кредит, включително когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този вид договор; изискванията към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на разходите при договор по т. 1; правото на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията и правото на достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за потребителски кредит. А целта на закона, съгласно чл. 2 от същия, е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Ответникът посочва, че от всички хипотези, изброени в чл.4 от ЗПК, изключващи приложното му поле, е видно, че разпоредбите на ЗПК се прилагат единствено и само по отношение на договори за кредит, какъвто процесният договор за допълнителни услуги не е. Цитира се легалната дефиниция на понятието „договор за потребителски кредит" съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Посочва се, че предмет на процесния договор за допълнителни услуги категорично не е предоставянето на потребителски кредит, а предоставянето на услуги.