Решение № 1098 от 31.12.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1098 гр. Бургас, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100501567 по описа за 2024 година

Производството по делото е въззивно , по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на ответника по гр.д.№694/23г. по описа на РС-Несебър – Д. Г. Г., чрез процесуален представител- адв. П. А. от БАК със съдебен адрес за връчване на книжа: гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ №21 ет.2, адвокатска кантора „П. А.“, против Решение № 283/ 31.07.24 г. постановено по горното дело, с което е уважен предявеният от ищеца по делото установителен иск за собственост върху сутеренен етаж на сграда с идентификатор 51 500.502.195.1 и пристройка към нея с площ от 12 кв.м. на основание изтекла придобивна давност.

Решението на първата инстанция се сочи за изцяло необосновано и постановено при съществени противоречия както на материалния, така и на процесуалния закон.

Възразява се срещу извода на съда, че приземният етаж и пристройката към сградата са единно самостоятелно жилище и представляват самостоятелен обект на правото на собственост.Счита се, че те представляват обща част на сградата, което се подкрепя и от изводите на експертното заключение, изслушано по делото, обаче РС не го е обсъдил, както и възраженията на страната в същата насока.

Въззивникът оспорва и изводите на първата инстанция, че процесните части от сградата могат да бъдат жилище, т.к. сутеренният етаж е полуподземен по смисъла на § 5, т.49 от ДР на ЗУТ и чл.60 , ал.3 от Наредба №5 за строителните правила и норми.Тези обекти никога не са били предвидени за жилищни и са декларирани от родителите на страните съответно като „мазе“ и „склад“.

Сутеренният етаж освен това няма отделен вход, а до него се достъпва от вътрешно стълбище, обслужващо и останалите етажи на сградата, не са спазени и строителните правила и 1 норми за неговата осветеност.В тази връзка се цитира съдебна практика, подкрепяща тезата на жалбоподателя.

Възразява се и срещу извода, че „пристройката“ била търпим строеж.За нея липсват според експерта строителни книжа и тя е незаконна по смисъла на ЗУТ. Липсва и документ, който да я определя като търпима, издаден от компетентния за това орган- Община Несебър.

Според страната няма също така годен обект за своене и придобиване на собственост, няма ясни и категорични данни за превръщането на държането на чуждите идеални части във владение.Дори данъкът, заплащан от страната е за половината от имота, от което се заключава, че не се установява твърдението за анимус за придобиване на чуждата част.

Страната поддържа и възраженията си от отговора на исковата молба.

В обобщение на изложеното моли за отмяна на съдебното решение, което съдът тълкува съобразно съдържанието на изнесените в жалбата оплаквания като иманентно съдържащо искането за ново произнасяне при отхвърляне на заявената вещна претенция.

Дирят се разноски и не се ангажират нови доказателства.

Въззиваема М. Г. Я., редовно уведомена за въззивното производство, не представя отговор на жалбата и не ангажира доказателства.

Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а проверката по чл.269 от ГПК определя решението на първата инстанция като валидно и допустимо.

По съществото на спора, предвид изложените в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, БОС приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Претенцията е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване право на собственост, придобита на оригинерно основание- поради изтекла в полза на ищеца по делото дълга придобивна давност, считано от 13.01.2010г. върху следните недвижими имоти: 1. Сутеренен етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 70 кв. м., състоящ се от вътрешно стълбище, антре, три стаи и кухня и 2. Сутеренен етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 12 кв.м., състоящ се от коридор, баня, тоалетна, находящи се в ***.

Претенцията е обоснована със следните твърдения в исковата молба : ищцата М. Г. Я. и ответницата Д. Г. Г. са сестри, придобили с нотариални актове по дарение, извършено на 22.12.97г. от своите родители, по ½ ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел V-599 в кв.62 по плана на гр.Несебър, с идентификатор *** по КККР на населеното място, цялото с площ от 324 кв.м., ведно с което ищцата получила първия жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда с приземен етаж- цялата на площ от 70 кв.м., изградена в имота, а ответницата – втория жилищен етаж от същата къща.Сградата в имота е с идентификатор *** и е била построена през 1968г.. Същата се състояла от приземен , първи жилищен и втори жилищен етажи.

Посочва, че приземният(сутеренен) етаж от постройката е с площ от 70 кв. м. и се състои от антре, три стаи и кухня, а сутеренният етаж в останалата си част има идентификатор *** и площ от 12 кв. м. и се състои от коридор, баня и тоалетна. Поддържа, че още от построяването си през 1968г. сутеренният етаж е бил изграден не като мазе, а като приземен с 2 функция на жилище и е бил ползван като такова, че е бил в този си вид преди 07.04.1987г.и отговаря на правилата и нормативите, действали по време на построяването му, поради което е търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ .Този етаж никога не е представлявал обща част от сградата, а процесните сутеренни помещения отговарят на изискванията за жилище по чл.40, ал.1 от ЗУТ.С този етаж родителите на страните не се били разпоредили в тяхна полза, поради което ищцата го била придобила по давност като самостоятелен жилищен обект. Твърди, че от смъртта на майка й – Еленка Василева(на 13.01.2010г.), до момента на подаване на исковата молба, ищцата живее в приземния етаж (формиран от посочените сутерени) и единствена го владее, извършвайки редица подобрения, но в началото на месец май 2023г. ответницата й заявила, че няма право да живее там.При така възникналия правен интерес и предвид оспорването на вещните й права, Я. води настоящия иск за установяване на собственост срещу Г..

В срока по чл. 131 ГПК ответница Д. Г. Г., чрез процесуалния й представител, е подала отговор на исковата молба, с който сочи претенцията за неоснователна. Не оспорва правата на ищцата по нотариалния акт за дарение,а твърденията, че идеята на родителите на страните е била ищцата да остане единствен собственик на приземния етаж. Твърди се, че ответницата винаги е ползвала и владяла южната (средна) стая от приземния етаж, а пристройката от 12 кв. м. се е ползвала общо от двете. Сочи, че ищцата не е демонстрирала пред ответницата намерение да владее тези имоти за себе си, не се е противопоставяла на постигнатото устно споразумение за съвместно ползване на приземния етаж и пристройката. Твърди се, че при първото подобно изявление от страна на ищцата, ответницата веднага се противопоставила на искането й само тя да ползва този етаж. Обръща се внимание, че след смъртта на майка си ответницата заплащала половината от дължимия данък за сградата. Развиват се съображения в насока, че посочените обекти не отговарят на изискванията на ЗУТ и Наредба № 5 за жилище. Излагат се доводи в тази насока и се сочи, че по тази причина те не могат да бъдат придобивани по давност. Молило се е съдът да отхвърли претенцията.

Първоинстанционният съд е постановил с обжалваното решение , че признава спрямо ответницата правото на собственост на ищцата върху целия сутеренен етаж(първоначален и пристройка), на основание изтекла в нейна полза дълга придобивна давност с начало – смъртта на майката на страните, като приема, че сутеренният етаж отговаря на строителните правила и норми(СПН) за жилище по време на изграждането си и че е владян и придобит като такова от ищцата след 13.01.10г.Ответницата е осъдена и да заплати на ищцата сторените в първоинстанционното производство по делото разноски.

Въззивният съд не споделя този краен правен извод по спора.

БОС намира, че претенцията за собственост на ищцата спрямо ответницата за гореописания имот е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като обосновава становището си така:

Фактическата обстановка,релевантна за делото е следната: Ищцата и ответницата са сестри, чиито родители-баща Г.Х.В.(поч. 31.03.02г.) и майка Е.Х.В.(поч. 13.01.2010г.) са им подарили през 1997г. по ½ ид. от описаното в исковата молба дворно място и по един надземен етаж от къщата, построена през 1968г., състояща се от приземен, първи и втори етажи на площ от 70 кв.м., съответно първият етаж е подарен на ищцата, а втория- на ответницата. Приземният не е бил предмет на сделката дарение.

Описанието на имота се потвърждава и от констатациите на вещото лице по техническата експертиза, назначена и изслушана в първа инстанция, неоспорена от страните и възприета от 3 съда като обективно, компетентно и безпристрастно изготвена.

Вещото лице идентифицира описаната в нотариалните актове сграда като находящата се в имота такава с идентификатор ***. Тя се установява за изпълнена по одобрен проект като жилищна през 1968г. Впоследствие(не се установява точен момент) е било извършено преустройство и увеличение на обема на сутеренния етаж чрез пристройка, вписана в кадастъра като сграда с идентификатор ***. Експертът констатира, че сграда с идентификатор *** се състои от приземен етаж (изпълнен на кота -2,20м.), първи жилищен етаж – на кота 0,00м. и втори жилищен етаж – на кота +2,70м.

Самостоятелен обект, отразен в кадастралната карта на населеното място с идентификатор *** е със ЗП от 12км.м.,вписана в кадастъра като „друг вид сграда за обитаване“, установена от експерта като пристройка, притежаваща подземна част под кота 0,00-с масивна конструкция, а над кота 0,00 изпълнена като лека конструкция от AL дограма( вж. Приложение №1 и №2 към експертизата).

От горните приложения е видно още следното:пристройката под кота 0 от 12 кв.м. съдържа антре, тоалетна и баня, срещу вратата на тази пристройка има врата, оформяща помещение от 8,53кв.м. с умивалник и северен прозорец, чиято височина е 70 см., а от това помещение се достъпват три отделни помещения със самостоятелни врати, като две от тях( с площ от 8,60 кв.м. и от 14,77 кв.м.) са с прозорци, ориентирани на изток, с височина от по 40 см., ъгловото от тях има прозорец и на юг с височина от 80 см., а третото- с площ от 11,15 кв.м. е с прозорец само на юг с височина от 65 см. Между пристройката в сутерена и останалата част от сутеренния етаж има антре, което се достъпва от вътрешно за сградата стълбище,свързващо и обслужващо всички етажи.

За сутеренния етаж няма самостоятелен вход към двора.

Във връзка с идентификацията и характеристиките на спорния имот, експертът установява още, че светлата му височина е 2,03-2,05 м, което съответства на одобрения проект от 1968г.Помещенията в него имат пряко странично осветление, но установените от експертизата площи на прозорците в тях не съответстват на действащите нормативни изисквания по чл.72, ал.3 от Наредба №7/03г.за светла височина на жилищни помещения (вж.л.80 дело РС).

От представения архитектурен проект за къщата-хоризонтален разрез по етажи е видно, че в сутерена, разположен на кота -2,20 м. има четири броя помещения, чието предназначение не е описано; до това ниво се стига по вътрешно стълбищно рамо от кота 0м. и предвидените за етажа прозорци са с размери 120/40см.; партерът (първият етаж) е разположен на кота 0,00, която е с 60 см. над нивото на прилежащия терен, а в проекта няма описание на предназначението на помещенията, но от изчертаната мебелировка експертът е направил извод за наличие на: входно антре, кухня, спалня, дневна , баня и VVС. На този етаж няма проектирано складово помещение, килер и друго от този вид( вж. л. 82 от делото на РС);втори етаж е разположен на кота +2,70м. и има четири бр. помещения и входно антре, окомерно повтарящо това на долния етаж, като липсва описание на предназначението им; към проекта няма обяснителна записка; за пристройката няма представени строителни книжа.

Разпечатката съдържа 37 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e99e6d91-43af-47f0-9349-0270fa39c90e