Протоколно определение № 1369 от 18.12.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1369 гр. Варна, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Роксана Св. Йорданова и прокурора А. Д. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Ерна Якова-Павлова Частно наказателно дело № 20253100201799 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:40 часа се явиха:

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Б. П. Т. – явява се лично, като се води от Затвора – Варна.

Явява се и адв. П. В., определен от ВАК за служебен защитник по искане на осъденото лице.

За Затвора–Варна се явява представител - инспектор А,.А., редовно упълномощен от началника на затвора и приет от съда.

СЪДЪТ намира, че с оглед искането на лишения от свобода Т. и полученото уведомително писмо от АК-Варна, определения адвокат, следва да бъде назначен служебен защитник, поради което:

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА за служебен защитник на л. св Т. адвокат П. В. от ВАК.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ИНСП. А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

Л. СВ. Т.: Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Прочитат се данните от личното досие на лишения от свобода и приложените към делото писмени документи.

Съдът докладва постъпили документи по делото, а именно такива по чл.439А от НПК, както и актуална справка за изтърпяното наказание.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е допустима. Доказателствени искания няма да правя.

ИНСП.А.: Няма да сочим нови доказателства.

АДВ. В.: Молбата е допустима. Нямаме доказателствени искания.

Л. СВ. Т.: Поддържам молбата си.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: С оглед на представените доказателства към затворническото досие считам, че безспорно са налице данни за изтърпян размер на наказанието такъв, какъвто е изискуем в чл. 70, ал. 1 от НК, като първа предпоставка за да бъде счетена молбата за УПО като допустима.

С оглед на останалите представени доказателства от затворническата администрация обаче считам, че те не навеждат на извод изобщо за поправяне, следствие корекционната работа с л.св. П.. Същият е бил изведен на работа да полага доброволен труд, като след постъпили оплаквания, че същият формално изпълнява своите задължения, той е спрян от работа със съответния индивидуален административен акт на началника на Затвора-Варна.

Към настоящия момент оценката на риска от рецидив по отношение на л.св. П. остава в рамките на средните стойности, като същият не осъзнава последиците от осъждането си и наложеното му наказание, както не е осъзнал и факта, че полагането на труд в рамките на пенитенциарното третиране е един от начините да докаже започнал поправителен процес.

С оглед казаното считам, че безспорно не са налице доказателства, които 2 да наведат съда да уважи молбата на лишения от свобода Б. Т. за неговото условно предсрочно освобождаване. Корекционният процес, макар и стартирал преди 3 години, не е довел до положителни резултати.

ИНСП. А.: Считам, че молбата е допустима, но неоснователна.

Поддържам становището на началника на затвора молбата да не бъде уважена.

Налице e една от кумулативно предвидените предпоставки на чл. 70 от НК, а именно лишения от свобода е изтърпял не по-малко от 2/3 фактически от наложеното наказание „Лишаване от свобода“, но не са налице необходимия обем от доказателства, предвидени в чл.439А от НПК. Незначителна част е изпълнена на този етап и не можем да потвърдим, че наказанието е постигнало своите цели. Предвид изложеното, моля за Вашия съдебен акт, с който да не бъде уважена молбата на лишения от свобода Т. и същия да не бъде условно предсрочно освободен.

АДВ. В.: В съответствие с чл. 439а от НПК, доказателства за поправяне на осъд. лице Б. Т., като основание за неговото предсрочно освобождаване на първо място е оценката, като видно от нея е, че той няма висящи наказателни производства. Същата изцяло се обосновава с умствените му възможности.

Тези умствени умения явно имат последващ дефицит, но много хора имат такива дефицити. Това което считам за съществено е на първо място, че той не осъзнава вредата, която е причинил на жертвата и не смята съдебния процес за справедлив, но това всъщност не е дефицит а следствие от този дефицит и не е предпоставка да не бъде уважена молбата му. Основния дефицит е явно когнитивния му такъв и за това загубено време в Затвора-Варна явно не са направени опити за преодоляване на този дефицит.

Аз видях плана по т.12 и според мен, същият е сбъркан, но това е лично мое мнение. Не може да мотивираме човек, който няма възможностите да възприема и да осъзнава проблема. Тук се иска той да докаже възможността си да възприема факти и обстоятелства за това, че се е поправил, но в същото време той няма такива възможности. И в становището на началника на сектора и в становището на директора е видно, че този човек има психично разстройство, което е болестно състояние и не е предпоставка за извод да не бъде уважена молбата му за условно предсрочно освобождаване. Аз не видях в това становище в какви образователни, обучителни квалификационни и спортни дейности е участвал той за да може да се направи една адекватна оценка по чл.439а от НПК.

3

Въпросната оценката от рисковете, според мен този човек си е изцяло в риск и в Затвора-Варна, сред обществото, той има риск от суицид, има риск от самоувреждане. Опитали са го да накарат да чисти помещенията, но той не е изпълнявал възложените му задачи, вероятно защото не му харесва да чисти, но всъщност и на мен не ми харесва да чистя, както на много хора не им харесва да чистят.

Видно е, че л. св. Т. е осъждан и по чл. 152 от НК за изнасилване преди 20 г., квалифицирано като особено тежък случай. Да речем, че през тези 20 г., същият е направил две престъпления, но той не е наказван в Затвора и има една награда. От становището на началника на сектора – „Социални дейности и възпитателна работа“ виждаме отново същото, че той е отделен в обособено помещение, поради единствената причина, че е уязвимо лице. Видно също е, че прогнозата за неговата ресоциализазция е неблагоприятна, тоест присъдата няма да изпълни функциите за неговото поправяне и превъзпитаване.

От всичко изложено до момента, за мен следва извода, че не това е заведението в което той трябва да се социализира. Той се е съвкупил с лице под 14 годишна възраст и виждаме, че оценката която той прави за това деяние е неправилна. Осъденият е с ниска степен на лична зрялост, не възприема и не осмисля социалните норми. Аз не знам какво ще стане след два месеца и осем дни, когато той бъде освободен от Затвора-Варна, най-вероятно отново същото, но за мен правилното решение е този човек, който явно е разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, при получаване на тази присъда, е той да бъде отново подложен на преглед и освидетелстван след това.

С оглед горното, моля да уважите молбата на л. св. Т. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от присъдата в размер на 2 месеца и 8 дни, от общата му присъда 3 години и 6 месеца с изпитателен срок, като му бъде постановена и пробационна мярка – „Задължителни срещи с пробационен служител“.

Л. СВ. Т.: Моля да уважите молбата ми за условно предсрочно освобождаване.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, данните от личното досие на молителя Б. П. Т. и писмените материали приложени към молбата намира, че не са налице основанията на чл.70, ал.1 от НК за условно 4 предсрочно освобождаване на лишения от свобода.

С присъда по НОХД № 1094/2023 г. на ОС-Варна на Б. Т. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 г. и 6 месеца. То е приведено с начало 28.10.2024 г. и към 17.12.2025 г. той е изтърпял всичко - 3 години 3 месеца и 22 дни, т.е. повече от 2/3 от наложеното му наказание.

При постъпването в Затвора - Варна на Т. е изготвена първоначална оценка на риска от рецидив, която е със стойност 52 т., като са регистрирани множество проблемни зони. Последващата такава е повлияна от демонстрираното деструктивно поведение и отчита значително завишение на стойностите – 64 т., което е в зоните: отношение към правонарушението, тъй като осъденият не осъзнава вредата, която е причинил на жертвата и не смята съдебния процес за справедлив; отношение към образователния процес, който счита като „загуба на време“ . Изведен е на работа по линия на доброволния труд като „хигиенист“, но е констатирано нежелание и немарливо отношение към работния процес, поради което е спрян от работа.

Лишеният от свобода не участва в групови корекционни програми.

Резултатите от периода на наблюдение имат по-скоро песимистичен и отрицателен характер, не са достигнати критериите на трайно доказано коригирано поведение, осъзнатост на вината, съпричастност и старание за компенсиране на вредите от престъпленията. В този смисъл съдът намира възраженията на защитата за неоснователни. Осъденото лице не е наказвано, не е награждаван, веднъж е поощряван.

Доколкото Т. не показва устойчива инициативност за законосъобразен начин на живот, е налице основание да се направи извод за липса на положителни личностни трансформации. Това налага екипа от пенитенциарни служители да продължи работата с лишения от свобода за постигане на съществена компенсация на констатираните дефицити.

С оглед изложеното съдът счита, че престоят на Б. Т. в мястото за лишаване от свобода все още не е оказал положителна превъзпитателна роля.

Фактът, че към днешна дата е изтекъл предвидения от закона минимално изискуем срок на изтърпяване на наказанието - не по-малко от 2/3, не дава основание за УПО на лишения от свобода при липсата на доказателства за неговото поправяне. В този смисъл няма основание да се приеме, че целите на наказанието лишаване от свобода спрямо осъдения Б. Т. са постигнати и същият не следва да бъде освободен предсрочно.

Воден от гореизложеното и съобразно разпоредбата на чл.440, ал.1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Б. П. Т. с 5

ЕГН **********, за условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание с Присъда ************* по НОХД №1094/2023 г. на Окръжен съд-Варна „Лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца.

Определението може да се обжалва от осъдения или протестира от прокурор в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна.

Протоколът е написан в съдебно заседание, което приключи в 14:55 часа.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ Секретар: _______________________

6

----- следващ документ -----