Решение № 321 от 08.05.2019, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е №321/8.5.2019г.

08.05.2019 г. гр. Ямбол

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболски районен съд, гражданско отделение, ХVІ

– ти състав в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ив. Г. като разгледа докладваното от съдия

Георги Георгиев гражданско дело № 3124 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,бул.»Васил Левски» № 114,етаж Мецани,представлявано от законен представител Р. Г. А. и Т.Я.К. чрез пълномощник Н. А. С.-юрисконсулт,р.София, р-н

Витоша, ж.к." Щайн съдебен адрес:***»***,етаж М. против В.Р.П. *** обективно съединени искове, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца за сумите от 800,00 лв. – главница, 184,00 лв. – договорна лихва за периода 23.09.2015 г. – 18.08.2016 г.,100,00 лв. административна такса за събиране на вземането, 616,00 лв.- такса гаранция, 40,71 лв. - лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 19.08.2016 г. до 17.05.2018 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.

Твърди се, че на 24.08.2015 г. между

„Фератум България” ЕООД, в качеството им на кредитор и ответника В.Р.П., в качеството на кредитополучател, е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №***.Договора бил сключен чрез средствата за комуникация от разстояние,във формата на електронен документ и отношението било реализирано при спазване на изискванията на ЗПФУР,ЗПУПС,ЗЗД и Закона за електронния документ и електронен подпис,както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на кредита били описани в ОУ,уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти,по повод предоставените от дружеството потребителски кредити.

Съгласно,сключения между страните договор,Кредитополучателя декларирал,че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от ЗПФУР,както и тези посочени в ОУ. Със сключването на договора за кредит,Кредитополучателя удостоверил,че е получил,запознал се и се съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифата на „Фератум България“ ЕООД в случаите,в които същата е приложима,както и ОУ ,които били неразделна част от същия.

По силата на сключения договор за кредит № *** г. на Кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 800,00 лв.,който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,представляваща печалба за кредитора в размер на 184,00 лв.,за срок от 360 дни. Уговорено било кредита да се издължи на 12 броя вноски,всяка с размер 82,00 лв.,като първата падежна дата била на 23.09.2015 г. Посочения лихвен процент бил 23,00 %,в размерна 184,00 лв.,като Годишния процент на разходите / ГПР/ бил 49,11 %. Общия размер на всички плащания възлизали на 984,00 лв. В чл.5 от договора било посочено,че кредитът се обезпечава с Поръчителство,предоставено от „Фератум Банк“ в полза на кредитора. Между гаранта и ответника в качеството му на клиент бил сключен Договор за гаранция /поръчителство/№ *** г.,по силата на който гарантът се задължавал в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя,като се задължавал солидарно с него.Съгласно чл.5.8 ОУ,при неизпълнение на задълженията на Кредитополучателя,дружеството кредитор имало право да предяви претенцията си директно към Гаранта,без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя. Съгласно чл.5 ОУ,които се прилагали към Договора за гаранция № ***,Кредитополучателя се задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията,в размер определен в самия договор и която възлизала на 616,00 лв. Също така в посочения член в ОУ към Договора за гаранция било посочено,че таксата за гаранция се плаща на равни месечни вноски,посочени в погасителен план.Твърди се,че ответника не изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок,поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк“ ЕООД. Вследствие на това,дружеството-гарант погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България“ ЕООД,с което встъпило в правата на Кредитора и от него момент за него възниквало правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя. Дата на последната вноска по кредита била на 18.08.2016 г.,респективно вземането било изискуемо в пълен размер. В изпълнение на разпоредбата начл.10 /т.1-т.8/ от ОУ в случай,че Кредитополучателя изпаднел в забава и не върнел която и да е от дължимите вноски по кредита до 20 дни,след съответната падежна дата,на същия се начислявала такса,в зависимост от просрочието,която за конкретния случай била в размер на 100,00 лв. и представлявала административна такса за събиране на вземането. Така задължението на ответника към дружеството гарант,произтичало от заплатеното от страна на последния спрямо „Фератум България“ ЕООД изискуемо задължение по Договор за кредит № ***,формирано от усвоената,но непогасена част от кредита-главница,договорна лихва,административна такса в общ размер на 1084 лв.,ведно с дължимата такса за гаранция по договора за гаранция в размер на 616,00 лв.,за което длъжника бил се задължил,но не престирал.

На 01.12.2017 г. бил подписан Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужваните протребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Фератум Банк“ЕООД-цедент и ищеца-цесионер,с което вземането на ответника ,произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** г. и Договор за гаранция /поръчителство/ било прехвърлено.

Твърди се ,че по договора за кредит,ответникът не е извършил плащания,поради което към момента на подаване на исковата молба дългът му бил в общ размер 1740,71 лв.,от които 800,00 лв. – главница, 184,00 лв. – договорна лихва за периода 23.09.2015 г. – 18.08.2016 г.,100,00 лв. административна такса за събиране на вземането, 616,00 лв.- такса гаранция, 40,71 лв. - лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 19.08.2016 г. до 17.05.2018 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането.

По заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД за издаване на заповед за изпълнение, в рамките на производството по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС била издадена заповед № *** г. за изпълнение за парично задължение сумите от 800,00 лв. – главница, 184,00 лв. – договорна лихва за периода 23.09.2015 г.

– 18.08.2016 г.,100,00 лв. административна такса за събиране на вземането, 616,00 лв.- такса гаранция, 40,71 лв. - лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 19.08.2016 г. до 17.05.2018 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното производство.

Заповедта е връчена на длъжника на основание чл.47,ал.5 ГПК,като с оглед разпоредбата на чл.415,ал.1,т.2 ГПК се предявява настощия иск. Претендира се уважаване на предявените искове и присъждането на съдебно - деловодни разноски, включващи и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от особения представител на ответника.В същия се посочва,че предявените установителни искове са допустими,но се оспорват по основание и размер. Твърди,се ,че ответника не е сключил процесния договор за кредит и не е получил реално сумата от 800,00 лв.,че „Фератум Банк“ ООД не е заплатило на „Фератум България“ ООД твърдяната сума,като затова нямало издадена фактура или друг документ доказващ плащането,нямало валидно сключен договор за поръчителство/гаранция и че не се дължи такса по такъв договор,че вземането не е прехвърлено на ищеца,чрез твърдяната цесия,а в условията на евентуалност се твърди,че същото няма действие спрямо ответника,с оглед на това,че не му е съобщена и се развиват подробни съображения затова. Към исковата молба нямало представен договор за кредит,не са представени на хартиен носител параметрите на договора,не била посочена банкова сметка,***ойто да се установи,че на ответника е извършен превод на представената в заем сума от 800,00 лв.,нито пък бил представен платежен документ за подобен превод. Счита се,че липсвалидоказателства за сключен договор за кредит/заем. Претендираната сума от 800,00 лв. главница по договора била изцяло недължима. Договорът за гаранция за да произведе действие следвало да бъде сключен в писмена форма на хартиен носител,като подобен договор не бил представен по исковата молба. Предвид липсата на писмен договор,счита,че сумата в размер на 616 лв.-главница,като такса гаранция била изцяло недължима. Отделно от това биланищожна по своя характер,поради противоречие със закона и добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1,предл.1 и 3 ЗЗД.Поръчителя не можел да се задължава за повече от това което дължал. В конкретния случай поръчителя договорил такса за поръчителство,с която се утежнявало положението на длъжника,без да били налице основания затова. Въведените в договора за кредит разноски-административна такса и в договора за гаранция-такса гаранция очевидно целели заобикаляне на ограничението на 33 ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания,чиято дължимост била изцяло свързана със забава на длъжника били нищожни на основание чл.21,ал.1 ЗПК. Оспорва се и качеството на кредитор на ищцовата страна. Същата се легитимирала като кредитор на основание договор за цесия,като бил представен препис от него. От същия по никакъв начин не можело да бъде установено,че предмет на цесията било и процесното задължение.Представеното уведомление до длъжника липсвали доказателства за надлежното му връчване и отправеното от цесионера уведомяване не било достигнало до длъжника. Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищцовото дружество

– редовно призовано, не се представлява от законен или процесуален представител.Постъпила е молба с която молят делото да се разгледа в тяхно отсъствие,като се претендира уважаване на предявените искове и присъждането на съдебно-деловодни разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Ответникът се представлява от назначения му особен представител който пледира за отхвърляне на иска,като неоснователен и недоказан.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано в съда на 29.05.2018 г. от заявител „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и длъжник В.Р. ***, за сумите съответно от 800,00 лв. – главница, 184,00 лв. – договорна лихва за периода 23.09.2015 г. – 18.08.2016 г.,100,00 лв. административна такса за събиране на вземането, 616,00 лв.- такса гаранция, 40,71 лв. - лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 19.08.2016 г. до 17.05.2018 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното производство.

Съдът е уважил това искане като е издал заповед № *** г. за претендираните със заявлението суми, съставляващи главница, договорна лихва,такса,гаранция по кредитната сделка,мораторна лихва,ведно със върху главницата,считано от 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното производство от 84,81 лв.