Определение № 941 от 21.11.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 941 гр. Перник, 21.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500747 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал. 1, т. 1, вр.чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

С определение № 258/04.09.2023 година, Районен съд – Брезник, на осн.чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството по гр.д. № 173/2023 г., по описа на Брезнишкия районен съд - до приключване на производството по гр. д. № 2065/2021г., 1-28 състав, по описа на СГС с влязъл в сила съдебен акт.

Срещу горното определение е постъпила частна жалба от Х. И. Х., чрез адвокат Г. К. от САК. Иска се същото да бъде отменено, като се върне делото на Брезнишки районен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия. Релевират се оплаквания, че макар и да е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1. т. 4 от ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл. 135 от ЗЗД - за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, съгл. ТР №2/2019 г. по тълк. д. №2/2019 г. на ОСГТК на ВКС, вземането на кредитора - ищец по Павловия иск следва да е действително, без да е необходимо да е ликвидно и изискуемо и да е облечено в изпълнителен титул. Ето защо кредиторът, който не е предявил иск за своето вземане, а Павлов иск, се намирал в поблагоприятно положение от кредитора, който е предприел пълния обем на 1 правната си защита, чрез предявяване на иск и за своето вземане - в две отделни производства.

Счита, че районният съд не е отчел, че на основание чл. 404, т. 1 от ГПК осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на принудително изпълнение, каквото се явява това на САС, а щом вземането на кредитора ищец в Павловия иск имало изпълнителна сила, защитата на неговия интерес предполагал чрез провеждането му да осигури неговото удовлетворяване.

След като Павловият иск се явявал способ за увеличаване на обема на имуществото, с което длъжникът отговаря пред свой кредитор и при наличие на изпълнителна сила на вземането на кредитора, Павловият иск следвало да бъде разгледан по същество.

Срещу частната жалба са постъпили писмени отговори от „Булфруктс 1999“ ЕООД, чрез адвокат М. Г. А. от САК и от „ХОТЕЛ - МАКСИМ“ ООД, чрез адвокат К. А. С. от САК, с които молят същата да бъде оставена без уважение, като излагат подробни съображения в тази насока.

Излагат, че висящото съдебно производство има за предмет искове на Х.

И. Х. срещу „Хотел Максим“ ООД, М.С.Д. и Д.Д., за осъждане на последните да заплатят сумата от 113 000 евро, което именно е и основанието, на което ищецът претендира да е кредитор на ответника „Хотел Максим“ ООД в рамките на настоящия процес. След като постановеното в полза на Х. И. Х. осъдително решение по въз.гр.д. № 2028/2022 г., по описа на САС, 14 с-в е обжалвано с касационна жалба и в момента е висящо с номер на кас.гр. д. № 3537/2023 година, по описа на ВКС, IV г.о., изходът му е с преюдициално значение относно настоящия правен спор, тъй като наличието на паралелен процес, с предмет признаване или отричане на вземането на кредитора - т.е. установяване наличието на действително вземане е от значение за правилното решаване на спора по предявения отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД по настоящето дело, доколкото между двете производства е налице връзка на обусловеност.

Пернишки окръжен съд, след като обсъди оплакванията в частната жалбата, счита същата за допустима, но неоснователна.

С определение № 258/04.09.2023 година, Районен съд – Брезник, на 2 осн.чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството по гр.д. № 173/2023 г., по описа на Брезнишкия районен съд - до приключване на производството по гр. д. № 2065/2021г., І-28 състав, по описа на СГС с влязъл в сила съдебен акт.

Пред Брезнишки районен съд ищеца Х. Х. претендира, че се явява кредитор на ответника „Хотел Максим“ ООД по договор за встъпване в дълг от 16.05.2012 година, споразумение към него от 03.02.2015 г. и погасителен план от 23.06.2023 година.

Иска се обявяване на относителна недействителност спрямо ищеца Х. сделка по нот.акт № ***от *** година, сключена между ответниците „Хотел Максим“ ООД – продавач и „Булфруктс 1999“ ЕООД– купувач, за покупко – продажба на недвижим имот.

Междувременно, по искова молба на Х. Х. срещу „Хотел-Максим“ ООД, М.С.Д. и Д.Д. е образувано гр. д. № 2065/2021г., по описа на СГС, 1-28 с-в, за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 113 000 евро, представляваща неизпълнено задължение, произтичащо от сключен договор за встъпване в дълг от 16.05.2012г. и подписани към него споразумение от 03.02.2015г. и погасителен план от 23.06.2023г.

С решение от 20.04.2022г., постановено по гр. д. № 2065/2021г., по описа на СГС, 1-28 с-в, исковете на Х. Х. са били отхвърлени изцяло, но след последвало въззивно обжалване, с решение от 13.04.2023 г., по въз. гр. д. № 2028/2022г., по описа на САС, 14 с-в, е било отменено първоинстанционното решение, а осъдителните - уважени.

С касационна жалба вх. № 12098/25.05.2023г. е било обжалвано решението на САС, като към момента делото е висящо пред ВКС - гр. д. № 3537/2023 година, по описа на ВКС, IV г.о.

Ето защо първостепенният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т. 4 ГПК - в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

Позовал се е на тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че признанието или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл. 135 от ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск, както и че между двете производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл.

229, ал. 1, т. 4 от ГПК и е основание за спиране на производството по настоящия Павлов иск.

Настоящият въззивен състав споделя напълно изводите на районния съд, като счита, че в настоящата хипотеза при разглеждания от РС отменителен иск ще подлежи на установяване и преценка съществуващо вземане, което междувременно вземането по него се явява предмет на друго съдебно производство, към момента висящо пред ВКС.

По силата на горецитираното тълкувателно решение се приема, че признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл.135 от 3

ЗЗД, което ще повлияе обуславящо на преценката за основателността на предявения иск.

Между двете производства безспорно е налице обуславяща връзка на преюдициалност, поради което и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК правилно и законосъобразно районният съд е спрял производството по висящия пред него Павлов иск, до приключване на осъдителния иск пред ВКС с влязъл в сила окончателен съдебен акт, обуславящ предмета на настоящия правен спор.

Ирелевантно в тази насока спрямо настоящия предмет на спора се явява възражението на частния жалбоподател, че съгл.чл. 404, т. 1 от ГПК осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на принудително изпълнение, каквото се явявало това на САС, тъй като това обстоятелство не засяга правата на страните по спряното производство на делото пред Районен съд Брезник по отменителния иск, но приключване на казуса по осъдителното съдебно решение на САС пред ВКС.

Ето защо частната жалба срещу постановеното спиране от районния съд с определение, постановено по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК следва да бъде оставена без уважение, поради неоснователност, а атакувания първоинстанционен съдебен акт – потвърден, като правилен и законосъобразен.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 258/04.09.2023 година, Районен съд – Брезник, на осн.чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството по гр.д. № 173/2023 г., по описа на Брезнишкия районен съд - до приключване на производството по гр. д. № 2065/2021г., І-28 състав, по описа на СГС с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщенията до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4