Протоколно определение № 879 от 12.11.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 879 гр. ХАСКОВО, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАД.А

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря В.И. К. и прокурора Д. Ст. Л.

Сложи за разглеждане докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.А Въззивно частно наказателно дело № 20255600600916 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ и ОБВИНЯЕМ К. В. Д., редовно призован, доведен от органите на ОЗ „Охрана“ – Хасково, се явява лично.

Явява се и назначеният служебен защитник на обвиняемия Д. – адв. Н. К. - С.

За ОТВЕТНИКА О. П. - ХАСКОВО се явява прокурорът Д. Л..

Явява се и назначеното по делото вещо лице д-р Х. Д. Е..

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки за даване ход на делото.

АДВ. К.-С.: Ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ К. В. Д.: Да се гледа делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания преди разпита на вещото лице.

АДВ. К.-С.: Нямам искания преди разпита на вещото лице.

ОБВИНЯЕМИЯТ К. В. Д.: Нямам искания.

Съдът пристъпи към снемане самоличността и изслушване заключението на вещото лице:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р Х. Д. Е. – на *** години, ***, *** гражданин, неосъждан, с *** образование, със *** „***“, без родство със страните по делото. Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Х. Д. Е.: Представил съм писмено заключение, което поддържам изцяло.

На въпроса – какви са - типа е тежестта на епилепсията на Д. и лечимо ли е това заболяване, никой не може да отговори в момента. Когато Д. е регистриран с епилепсия, тоест когато е поставена тази диагноза, е правена по един критерий, който в момента е различен. Съвременният критерии за приемане и оценка на епилепсията като хронично заболяване, подлежащо на диспансерно наблюдение, е много по-различен от този, който на времето се е практикувал. Сега не твърдя кой е по-хуманният от двата, защото на времето беше достатъчно да се наблюдава типичен припадък от типа на големите припадъци, за да се приеме и се тръгваше по варианта да се провежда антиконвулсивно лечение за епилепсия. Приемаше се, че има епилепсия и лекарите пишеха диагноза „епилепсия“. Сега изискването е да има няколко – поне два, регистрирани от лекари-специалисти доказани припадъци и съответно изменение в биологичната активност на мозъчната кора, която се регистрира с ЕЕГ изследване. При него няма отклонение, или поне няма такова регистрирано, независимо, че той има посочена диагноза „епилепсия“.

Както казах, навремето по стария критерий, така е определен. Отделно, на него му е правено образно изследване на мозъка и то не дава морфологични изменения - огнище, което да обясни припадъци. Лицето има доста документи на тази тема и аз съм ги цитирал – в едните пише, че епилепсията е с неизяснен произход, а в другите от филиала на ВМА се предлага една хипотеза за посттравматичен произход, след претърпяно ПТП и травма на 2 главата. Отново казвам, няма регистрирано огнище за патологична възбуда, която да ги обясни. Припадъците не са точно регистрирани към момента на тяхното съществуване, а са анамнестично установени, тоест са разказани - че е имал такъв припадък, че някой го е видял, но няма описан припадък в лечебно заведение. Не казвам, че лицето няма припадъци. В този смисъл, някъде е имало нещо, но няма материална сигурна следа.

Другото, което е при него по отношение на така наречената „епилепсия“ е, че всичко е - казал, чул, не разбрал, разбрал и т.н. Д. твърди, че последен пристъп е имал преди 3 месеца, но нямаме медицинска регистрация на пристъпа. Обичайно, когато лицата направят пристъп, търсят спешно звено и линейката идва на адреса или го качват и отива в болница и му се правят антиконвулсивни спешни препарати. Обичайната практика сега е да се прави „Диазепам“, но такава регистрация няма. Такова нещо няма. Отделно, той твърди, че си и спрял лечението отпреди година и половина. Имало е лечение.

Той има амбулаторен лист от д-р И., която е ***, който е специализиран на тема “епилепсия“. Тя също е написала „Епилепсия с неизвестен произход“.

Така е приела. Имало е назначено лечение. Обичайно пият „Допаким“. Лично Д. си е спрял терапията преди година и половина. Сегашното му общо физическо състояние е добро. Той няма отклонение от физическото си състояние, тоест съгласно медицинския критерий е с добро общо състояние и по-точно, той се води клинично здрав. Той няма прояви на отклонения от жизненоважните системи – нервна, дихателна, сърдечно-съдова и отделителна. Има претърпяна операция по повод перфорирана язва, която е стара операция и е стабилизиран. Няма оплаквания като последица от тази операция. Има последица - травма от счупването, но тези неща са обичайни и аз съм ги посочил. Никой не отрича, че като се разваля времето ще го боли мястото, на което е била травмата, но ще си пие хапчетата за обезболяване.

По отношение на епилепсията, дори и сега да влезе в режим и да го изведат, защото има тази възможност - има личен лекар към ареста, който ще му пусне направление, ще бъде прегледан от невролог, ще му се направят изследванията, ЕЕГ ще се направи, но към момента няма нищо да установяват. Няма на какво основание да му изпишат антиконвулсивна терапия, защото все пак тя потиска активността на мозъка. В заключението си съм записал - поддържаща терапия, но след уточняване. Просто ей така да се изпише на един човек терапия, която влияе на мозъка, не е коректно. Тези 3 препарати за епилепсия потискат активността на мозъчната кора. Те не са леки препарати. Трябва да има едно повишено внимание за реакция от ареста и охраната при евентуално започващ пристъп, веднага да бъде отреагирано, но те така и постъпват – веднага се обаждат на Бърза помощ и идва линейка с епик. Това е, което може да се прави, ако стане такова нещо, а дали ще стане, никой не може да предвиди. Може изобщо да не стане. Това може да стане и в ареста, а може да стане и когато лицето не е в ареста. Така че присъствието в ареста не е провокиращия фактор.

На въпроса - може ли състоянието му да се влоши от стрес, липса на сън, ограничен достъп или ограничени движения, ще отговоря, че тази епилепсия не е уточнена като произход и характер на протичане, за да кажа дали може или не може да се влоши състоянието му. Хроничната епилепсия задължително върви с психиатрична консултация за промяна в личността.

Тогава може да се обсъжда какви външни фактори могат да повлияят.

На въпроса дали обвиняемия има хронична епилепсия, ще отговоря, че нищо не е уточнено. Имаме една дума: „епилепсия“ като диагноза и от там – нататък нито имаме психиатрична консултация, нито имаме данни за проследяване, уточнен характер, произход, протичане, тежест, степен – нищо, включително няма данни за лечението - успешно или неуспешно, защото те им предписват и ги викат на контролни прегледи. На всеки 6 месеца трябва да се прави ЕЕГ изследване при епилептиците и се контролира състоянието. В случая няма такова нещо.

Обвиняемият вече няма язва – махнали са му я. Няма оплаквания и нищо не му пречи. Тръбата е възстановена. Проблемът е в дванадесетопръстно черво, а не в стомаха. Възстановена е проходимостта на червата и нищо специално не е необходимо.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси. Намирам заключението за пълно, обективно и всестранно, поради което моля да се приеме заключението на вещото лице.

АДВ. К.- С.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението на вещото лице.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ и ОБВИНЯЕМ К. В. Д.: Нямам въпроси.

Придържам се към казаното от защитника ми.

По заключението, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението на назначената по съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице Х. Д. Е.. делото

На вещото лице Х. Д. Е. да се изплати възнаграждение в размер на 500 лв., платими от бюджетните средства на съда.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства. Моля делото да се приключи.

АДВ. К.-С.: Няма да соча други доказателства. Моля делото да се приключи.

ОБВИНЯЕМИЯТ К. В. Д.: Няма да соча доказателства.

Присъединявам се към казаното от защитника ми.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира делото за изяснено от фактическа страна, ето защо

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключено.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, както казах в началото, оспорвам молбата. Считам, че определението на районния съд е правилно и законосъобразно, с оглед на което следва да бъде потвърдено. Съображенията ми за това са следните. Безспорно се установява по делото, че са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК. На първо място, обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 до 6 години. На следващо място, от събраните по делото доказателства може да бъде изведен действително правен извод, че е налице обоснованото предположение, че той е извършил престъплението. В тази насока са протоколите за разпит на свидетели, за оглед на веществени доказателства, свидетелство за съдимост, характеристична справка, както и протоколът, с който са приобщени веществените доказателства по делото, в който обвиняемият саморъчно е записал, че намерените наркотични вещества са негови. Досежно наличието на опасност да се укрие или да извърши друго престъпление, моля да имате предвид, че К.

Д. е осъждан шесткратно. Досега два пъти е бил признаван за виновен за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, респективно ал. 5, а именно за държане 5 на наркотични вещества. Настоящото му деятелност е извършена в изпитателния срок на предходното осъждане. Моля да имате предвид, че макар и стойността на предмета на престъплението да не е голяма, се касае за три вида наркотични вещества – амфетамин, метамфетамин и марихуана, което говори за една особена упоритост при извършване на престъплението.

Всички тези обстоятелства са и в насока за наличие на опасност за укриване или за извършване на друго престъпление.

С оглед изнесените данни за изключително влошено здравословно състояние на обвиняемия, което би се явявало и пречка за престоя му в следствения арест, респективно изтърпяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, вещото лице Е. беше категорично, че към днешна дата няма никаква пречка Д. да изтърпява посочената мярка за процесуална принуда. С оглед на изложеното Ви моля да потвърдите определението на районния съд като правилно и законосъобразно.

АДВ. К.-С.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам жалбата срещу протоколното определение на първоинстанционния съд. Считам, че са налице медицински основания, които правят задържането на моя подзащитен невъзможно в местата, където то се осъществява, както и несъвместимо с неговото здравословно състояние. Макар изслушаната съдебномедицинска експертиза да говори за едно добро общо здравословно състояние на моя подзащитен, моля да имате предвид, че той страда от заболяване, което е установено години по-рано, заболяване, което има неизвестен произход, а оттам и не може да се прогнозира неговото развитие, но в никакъв случай то не може да бъде излекувано напълно и необратимо. В момент на пристъп моят подзащитен е в безпомощно състояние. Той има нужда от своевременно оказване на помощ. Някакво щастливо стечение на обстоятелствата е, че от задържането му досега той не е получил такъв пристъп. Не ми се мисли какво би се случило в условията на следствения арест. Моля да имате предвид това обстоятелство при постановяване на Вашия съдебен акт, защото в крайна сметка най-важното в момента за Д. е неговото здраве. Оттам нататък, той е голям човек, съзнателен и ще понесе вината си - било тя призната, или ще има право на справедлив процес. В момента обаче неговото задържане няма да допринесе за това състояние. Моля за Вашето решение в тази насока.

ОБВИНЯЕМИЯТ К. В. Д. /в своя защита/: Придържам се към 6 казаното от защитника ми. Искам да добавя, че храната в ареста не е много добра. От време на време ме наболява корема, получавам киселини. Наистина ми става лошо от време на време. Не знам защо, но както каза и лекарят, не е уточнено. Когато ми стане лошо обаче, викаме Бърза помощ и линейката идва вкъщи. Предписват ми някакви хапчета и това е, не ходя в болницата. В повечето случаи баща ми е спасявал живота ми, тъй като си гълтам езика, припадам, изпъва ми се тялото и съм се удрял много пъти. Тези белези, които са по мен, са от това, дето съм падал вкъщи на двора. Рядко ми става така.