Определение № 109 от 01.06.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. Бургас, 01.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно търговско дело № 20232001000105 по описа за 2023 година Производството е образувано по повод частна жалба от “Г.” ЕООД, ЕИК *********, против определение № 260008 от 04.042023 г., постановено по т.д. № 52/2020 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която производството по делото е прекратено като недопустимо.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно. Съдът не съобразил, че претенциите по предявения иск се основават на твърдения, че ищецът е станал титуляр на вземането против ответника “П.” ООД, тъй като то му било възложено вместо плащане на осн. чл. 510 ГПК с постановление от 09.09.2019 г. по изп.д. № 381/2019 г. на ЧСИ Я. Б.. По преди това воденото т.д. № 5/2019 г. по описа на СлОС претенцията за част от вземането било основана на чл. 134 ЗЗД и ищецът действал като процесуален субституент на “Е.” ЕООД. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на претенцията по същество.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от “П.” ООД. Жалбата се оспорва като неоснователна и се поддържа, че обжалваният съдебен акт е законосъобразен. Обосновава се тезата, че всички възможности за удовлетворяване на “Г.” ЕООД е следвало да бъдат реализирани в производството по несъстоятелност на “Е.” ООД. Иска се потвърждаване на определението.

Бургаският апелативен съд по повод на частната жалбата и въз основа на доказателствата по делото приема следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството по т.д. № 52/2020 г. е образувано по искова молба от “Г.” ЕООД против “П.” ООД. Ищецът изложил твърдения, че бил кредитор на 1 трето лице – Е.” ЕООД по силата на решение по арб.д. № 1/2015 г. на АСТС – Бургас. Против длъжника му въз основа издадения изпълнителен лист било образувано изп.д. № 454/2015 г. на ЧСИ Я. Б.. По изпълнителното дело бил наложен запор на всички вземания на длъжника “Е.” ЕООД, вкл. против “П.” ООД в общ размер 92 864,56 лв. с вкл. ДДС. С постановление на ЧСИ 15.06.2016 г. вземанията на длъжника “Е.” ЕООД против “П.” ООД били възложени за събиране на взискателя “Г.” ЕООД.

Така овластен, взискателят “Г.” ЕООД, действащ като процесуален субституент на длъжника си “Е.” ЕООД, предявил на осн. чл. 134 ЗЗД иск против “П.” ООД за част от вземането в размер на 26 000 лв., по който иск било образувано т.д. № 5/2019 г. на Окръжен съд – Сливен. Производството по този иск впоследствие е прекратено с решение по в.т.д. № 232/2020 г. на БАС, недопуснато до касационно обжалване.

С постановление от 09.09.2019 г. по изп.д. № 381/2019 г. на ЧСИ Я. Б. на взискателя “Г.” ЕООД било възложено вместо плащане запорираното парично вземане на “Е.” ЕООД против “П.” ООД в размер на 77 387,13 лв. без ДДС (92 864,56 лв. с вкл. ДДС). Ищецът бил “не само процесуален субституент на “Е.” ЕООД, а и носител на процесното право на вземане”.

Ищецът отправил искане да бъде осъден ответника да му заплати сумата 66 864,56 лв., представляваща част от общо задължение по фактури на стойност 92 864,56 лв. с вкл. ДДС заедно със законната лихва от завеждането на иска до изплащането. В условия на евентуалност се иска присъждане на същата сума на осн. чл. 452, ал. 3 ГПК.

При тези фактически твърдения и отправени искания производството е допустимо. Макар търсената в настоящото производство сума да се явява разлика между цялото задължение и сумата, търсена по предходното т.д. № 5/2019 г. на Окръжен съд – Сливен, между двете дела не е налице връзка и отношение, каквито има между дела по частичен иск и по иск за остатъка от същото задължение. По двете дела са предявени различни искове, които се основават на различни фактически твърдения.

Претенцията по предходното дело (т.д. № 5/2019 г.) се основава на твърдения на ищеца, че неговият длъжник “Е.” ЕООД бездейства и го уврежда, поради което ищецът след възлагане на вземането за събиране предявил неговите права против “П.” ООД и поискал осъждане на “П.” ООД да плати на “Е.” ЕООД част от общо дължимата сума на осн. чл. 134 ЗЗД вр. чл. 510 ГПК.

Претенцията по настоящото дело се основава на твърдения на ищеца, че по силата на постановление за възлагане вместо плащане на осн. чл. 510 ГПК вземанията на “Е.” ЕООД против “П.” ООД са преминали в неговия патримониум, поради което ищецът е поискал да бъде осъден ответника да му плати част от общо дължимата сума.

При това положение няма място за разсъждения за действието на решението, постановено по частичен иск, по отношение на иск за остатъка от 2 същото задължение, а изводът, че производството по настоящото дело е недопустимо, тъй като е недопустимо производството по друг иск – на различно основание и за различно искане, макар и между същите страни – е неправилен.

Обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на Окръжен съд – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260008 от 04.04.2023 г., постановено по т. д.

№ 52/2020 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

В Р Ъ Щ А делото на Окръжен съд – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3