Решение № 51 от 01.04.2022, Районен съд - Троян
- Съд
- Районен съд - Троян
- Дело
- Гражданско дело 417/2021
- Вид
- Решение № 51
- Подписан
- 01.04.2022
- В сила
- 24.02.2023
- Състав
- Светла Иванова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл. 39 · Закон за адвокатурата
- чл.280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 73 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.422 ал.1 т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 51 гр. Троян, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20214340100417 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл.36 от Закона за адвокатурата и чл. 86 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от П. Ц. П. с ЕГН: ********** от гр. ***, чрез адв.С. М. М.- ВТАК, със съдебен адрес: ***, в против П.Н. Н. -Р. с ЕГН:
********** с адрес: ***, с правно основание чл.422 ал.1
ГПК.
Пълномощникът на ищеца твърди, че доверителят му ПЛ. Ц. П. работи като адвокат, регистриран в Адвокатска Колегия гр. ***. Излага, че на 12.03.2018г. същият сключил с ответницата Договор за правна защита и съдействие ведно с изрично адвокатско пълномощно във връзка с процесуално представителство и защита по КНД № 125/2018г. по описа на Апелативен съд гр. ***. Твърди се, че в сключения между страните договор било посочено, че размерът на адвокатското възнаграждение е сумата от 2000 лв., която ответницата следвало да преведе лично по банков път на ищеца по посочената от него адвокатска сметка, която същият на основание чл. 39 ЗА притежава в ПИБ АД.
Излага, че въз основа на сключения договор и адвокатското пълномощно, адвокат П. представлявал и защитавал ответницата в провелото се съдебно заседание по горецитираното дело пред ВТАС, което приключило с влязъл в 1 сила съдебен акт, с който касационната инстанция отменила от части атакуваната от осъдената П.Н. - Р. влязла в сила осъдителна присъда № 3 /20.04.2017г. по НОХД № 229/2016г. по описа на PC гр. Троян.
Сочи, че ищецът, като страна по сключения с ответницата договор за правна защита и съдействие е изпълнил добросъвестно своите задължения представлявал е и е защитавал ответницата по КНД №125/2018г. по описа на ВТАС, но уговорения в договора адвокатски хонорар и до настоящия момент не е заплатен от ответницата по банков път, така както страните изрично са уговорили в договора.
Заявява се, че по реда на заповедното производство, на ищецът е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК по образуваното ЧГД № 162/21.04.2021г. по описа на PC гр. Троян, но в законоустановения срок от получаване на процесната заповед ответницата е възразила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение с аргумент, че на 13.03.2018г. е заплатила дължимата и претендирана сума от ищеца, посредством превод от сметката на нейния зет П. К. В..
Твърди се, че ищецът и лицето П. В. не се намират в никакви договорни или каквито и да е било други облигационни отношения, които да са свързани с процесния договор за правна защита и съдействие със страни ищецът и ответницата, а в приложеното платежно нареждане никъде не е посочено, че преведената на адв. П. сума е по горецитирания договор за правна защита и съдействие, както и никъде в него не е отбелязано, че задълженото лице е именно ответницата.
Ищецът е инициирал настоящото производство съобразно дадените от РС-Троян указания с Разпореждане № 229/10.05.2021г., в едномесечен срок от връчване на съобщението за направеното възражение да предяви иск за установяване на съществуването на вземанията, за което е издадена Заповед № 162/21.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 296/2021г. по описа на PC гр. Троян.
Моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща задължение по сключен между страните договор за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2
628,89лв. представляваща лихва за периода 12.03.2018г. до 19.04.2021г., за които суми е издадена заповед № 162/21.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 гпк по чгд № 296/2021г. по описа на pc гр. троян, както и присъдените по същото заповедно производство разноски в размер на 452,60 лв.
Претендира за заплащане на разноски в исковото производство.
По реда на чл.131 от ГПК, в предвидения едномесечен срок, ответницата, чрез упълномощен защитник депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се оспорват изложените твърдения.
Твърди се, че задължението по Договор за правна защита и съдействие от 12.03.2018 г. е заплатено изцяло по банков път чрез интернет банкиране на 13.03.2018 г. от П. К. В. - зет на ответницата П.Н. Н. – Р., от личната му сметка, по специалната клиентска банкова сметка на П. Ц. П.. Излага се, че лицето П. К. В. живее във фактическо брачно съжителство с дъщерята на ответницат В. Б. Р. и имат съвместно дете - Б. П. В.. Не се оспорва обстоятелството, че с Присъда № 3 постановена по НОХД № 229/2016 г., потвърдена с решение № 328/2017 г. на ОС - Ловеч, ответницата е била призната за виновна и осъдена да изтърпи наказание в размер на една година лишаване от свобода, което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години, както и да заплати сумата 6720,00 лв. заедно със законната лихва, сумата 2050,00 лв. за адвокатско възнаграждение, както и съответните държавни такси и разноски по делото за експертизи, разноски за вещи лица и свидетели. Излага се, че последиците от постановената осъдителна присъда имали пагубно влияние върху емоционалното и здравословното и състояние на ответницата, като често изпадала в депресивни състояния, което мотивирало нейните дъщери да продължат производството по делото, докато майка им бъде оневинена. Твърди се, че им бил препоръчан адвокат П. Ц. П. от гр. ***, с който уговорили среща на 02.03.2018 г. в 13 ч. в гр. ***, в кантората на адвоката и на която среща се явили П., дъщеря и Н. и зет й П.. Излага се, че срещата не се състояла поради отсъствие на адвокат П. Ц. П., след което същият насрочил нова за 12.03.2018 г., на която присъствали Н. Б. С. - дъщеря на П.Н. Н. - Р. и П. К. В., лице с което другата й дъщеря В. Б. Р. живее на съпружески начала. Излага се, че на тази среща, след като се запознал с материалите по делата, адвокат П. Ц. П. ги уверил, че по реда на възобновяване на наказателното производство, ответницата може да бъде оправдана, като посочил размера на своя хонорар, който настоявал да му бъде заплатен по банков път. Излага се, че П. К. В. предложил да извърши превода на уговорения адвокатски хонорар от своята сметка, тъй като П.Н. Н. - Р. е възрастна жена, а и близките и пожелали да и спестят допълнителни тревоги и притеснения, връщайки я отново към случая.
Твърди се, че адв. П. Ц. П. ги уверил, че е без значение кой ще извърши 3 превода на адвокатския хонорар и предложил за в бъдеще комуникацията с П.Н. Н. -Р. да се осъществява чрез П.К.В. - неин зет.
Твърди се, че на 12.03.2018 г. подписали договор за правна защита и съдействие, като адвокат П. Ц. П. им заявил, че след като хонорара бъде преведен от сметката на П. К. В., на неговата специална клиентска банкова сметка с IBAN ***, ще започне да изготвя необходимите документите, като за целта им предоставил визитна картичка с посочен номер на банковата си сметка.
Заявява се, че на 13.03.2018 г. е извършен превод на сума 2000,00 лв, представляваща адвокатски хонорар, по сключен между страните договор от 12.03.2018 г., която сума представлява задължение на П.Н. по сключен Договор за правна защита и съдействие от 12.03.2018 г., което е заплатено на адвокат П. Ц. П., посредством извършен превод от личната сметка на П. К. В. с IBAN *** по специалната клиентска банкова сметка на П. Ц. П. с IBAN ***.
Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 73 ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, като се излагат аргументи, че процесното задължение е парично и не може да се окачестви като „intuitu personae“.
Твърди се, че извършеното от третото лице /П. В./изпълнение на чужд дълг има погасителен ефект, еднакъв с този на изпълнението от длъжника, че В. няма никакви други договорни или лични отношения с адв.П., поради което и изплащането на сумата от 2000 лева е по нейно поръчение и в изпълнение на нейното задължение.
По отношение на заявената акцесорна претенция за заплащане на лихва се изразява становище за неоснователност, поради погасяване на главното задължение и на самостоятелно основание - поради липса на уговорен срок за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, лихва се дължи от забавата, а такава при задълженията без определен срок настъпва след покана.
Претендира се от съда произнасяне с отхвърлителен диспозитив на заявената главна и акцесорна претенция и претенцията за разноски.
Ищецът, редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Излага становище по хода на производството в депозирани по делото писмени молби. Аргументи за основателност на претенцията обосновава в приложена молба вх.№ 992 от 24.02.22г./ п.кл-мо от
23.02.2022г./ по описа на ТРС, които доразвива в представена по делото писмена защита.
4
Ответникът по делото, редовно призован не се явява, представлява се от адв.Б., която поддържа становището си заявено с отговора на ИМ в хода на производството и по съществото на спора. Подробни аргументи излага в представена по делото писмена защита.
С изготвеният по делото доклад, обективиран в определение №264 от 09.07.2021г. на ТРС, приет от страните без възражения, съдът е приел за безспорно обстоятелството, че между страните е сключен валиден договор за правна защита и съдействие, както и размера на договореното адв.възнаграждение, като с постановено на 05.10.2021г. протоколно определение, с което е обявен за окончателен доклада по делото, съдът е приел за безспорно обстоятелството, че пълномощното приложено по КНД № 125 от 2018 година по описа на Апелативен съд гр. *** е подписано от П.Н. Р. лично.
Спорни по делото са обстоятелствата дали са изпълнени поетите задължения по договорите за правна помощ и съдействие и преди всичко задължението на клиента
- ответника по настоящият иск да заплати договореното възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящето производство доказателства, за да отговори на спорния въпрос прие и обсъди писмените и гласни доказателства, заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи, становищата на страните и разпоредбите на закона и намира за установено следното:
Установено е по делото, а и това обстоятелство е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за правна защита и съдействие от 12.03.2018г., /приложено в оригинал на стр.10 от КНД№125/2018г. по описа на ВТАС, последното приложено по НОХд.№ 229/2016г. на РС-Троян/, по силата на който ответницата е упълномощила адв. П. Ц. П. – ищец в настоящото производство „ да я представлява и защитава пред Апелативен съд гр.*** във връзка с подаване на молба и завеждане на наказателно дело по чл.422 ал.1 т.5 НПК- възобновяване на наказателно дело“. От съдържанието на цитираният договор се установява, че страните са договорили и размера на адвокатското възнаграждение – „2000.00 лева, платими по банков път“.
Установено е по делото от приложеното нареждане за кредитен превод 5
/л.19/, че на 13.03.2018г. в 10.59 часа е извършен превод на сумата от 2000.00 лева от сметката на П. К. В. с IBAN ***,по сметка на П. Ц. П. с IBAN ***.
От приложеното на л.20 у-ние за раждане на В. Б. Р. се установява, че същата е дъщеря на ответницата П.Н. Н.- Р..
От приложеното по делото у-ние за раждане на Б.П. В. /л.21/ се установява, че същият е внук на ответницата, съответно син на В. Р. – дъщеря на ответницата и П. В..
От приложеното по настоящото дело ЧГД № 296/2021г. по описа на PC гр. Троян се установява, че с Присъда № 3 постановена по НОХД №229/2016 г., потвърдена с решение № 328/2017 г. на ОС - Ловеч, ответницата е била призната за виновна и осъдена да изтърпи наказание в размер на една година лишаване от свобода, което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години, както и да заплати сумата 6720,00 лв. заедно със законната лихва, сумата 2050,00 лв. за адвокатско възнаграждение, както и съответните държавни такси и разноски по делото за експертизи, разноски за вещи лица и свидетели.
Разпечатката съдържа 41 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e99b2074-38a2-423c-8435-0bd473cfa79e