Определение № 389 от 19.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 389 гр. Кюстендил, 19.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20241500500551 по описа за 2024 година

Прозводството е по реда на чл.248 от ГПК – “Изменение на решението в частта на разноските”.

Делото е било образувано по въззивни жалби, подадени срещу решение №776 о т 22.07.2024г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№2590/2023г. по описа на същия съд, както следва:

- въззивна жалба с вх.№9256/07.08.2024г. на Община Кюстендил, с адрес гр.Кюстендил, пл.„Велбъжд“ №1, представлявана от кмета Огнян Огнянов Атанасов, и - въззивна жалба с вх.№9670/19.08.2024г., подадена от К. М. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.Кюстендил, ул.„Свети Георги“ №5, ет.1, чрез процесуалният й представител адв.К. П. от САК, с адрес на кантората: гр.София, ул.„Миньо Стоянов“ №2, вх.Б, ет.1, ап.2.

По същото е било проведено едно съдебно заседание; доказателства не са събирани.

С решение №64 от 24.03.2025г. на ОС-Кюстендил е потвърдено обжалваното решение №776 от 22.07.2024г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.

№2590/2023г. по описа на същия съд, както и К. М. П. е осъдена да заплати на Община Кюстендил, гр.Кюстендил, пл.„Велбъжд“ №1 сумата от 100.00 лева, представляваща дължими разноски за юрисконсулт пред въззивната инстанция, а Община Кюстендил, гр.Кюстендил, пл.„Велбъжд“ №1 е осъдена да заплати на адв.К. С. П. от АК-София, с личен номер на адвокат 1000661410, с адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул.„131“ №2А, вх.А, ет.1, ап.3 сумата от 400.00 лева (четиристотин лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на К. М. П. пред въззивната инстанция.

От мотивите на решението е видно, че отговорността за разноските е била разпределена за защитата, която всяка от страните е осъществила срещу жалбата на другата страна. Така, на Община Кюстендил е присъдено възнаграждение за юрисконсулт, което на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.25 ал.1 от НЗПП, предвид фактическата и правна 1 сложност на делото пред тази инстанция, е определено в размер на сумата от 100.00 лева.

По отношение защитата срещу въззивната жалба на Община Кюстендил, процесуалният представител на К. П. – адв.Кр.П. от САК, е поискала да й се присъди възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА в размер на 1 897.13 лева, посочени в сключен между страната и адвоката договор за правна защита и съдействие от 20.09.2024г., срещу който размер насрещната страна е направила възражение за прекомерност спрямо фактическата и правна сложност на делото пред въззивната инстанция.

В решението съдът е приел и е аргументирал теза, че въпреки че чл.36 ал.2 изр.2 от ЗАдв. препраща към размерите, определени съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, при определяне на размера на подлежащото на изплащане възнаграждение съдът не е обвързан от предвидените в тази Наредба размери, които невинаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. При съобразяване на постановеното решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22г. и обстоятелството, че действията на процесуалния представител на П., в качеството й на ответник по жалбата на Община Кюстендил, в хода на развилото се въззивно производство са се изразили в подаването на отговор на въззивната жалба и в депозиране на становище относно нейното оспорване преди провеждане на съдебното заседание с изявление за претендиране на разноски, без да са извършвани действия по събиране на доказателства, без да е било осигурено присъствено представителство в съдебното заседание, като е проведено едно такова, а делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като по подлежащите на разглеждане въпроси има изобилна и константната съдебна практика, съдът е достигнал до извода, че исканото от адв.П. да й бъде присъдено възнаграждение в размер на 1 897.13 лева се явява прекомерно спрямо правната и фактическа сложност на делото и съобразно процесуалните усилия на адвоката на П., положени за защита срещу въззивната жалба на другата страна и е намерил, че справедливият и обоснован размер на адвокатско възнаграждение е сумата от 400 лева, която именно е присъдил на адв.П. за оказаната безплатна правна помощ.

В срока за обжалване на въззивното решение, с молба с вх.№1813 от 11.04.2025г., адв.К. П. е направила искане по чл.248 от ГПК за изменение на решението на съда, посредством увеличаване на дължимото й се възнаграждение от сумата 400 лева до пълния претендиран размер от 1 897.13 лева, които се счита, че са адекватни на фактическата и правна сложност на делото и на положените процесуални усилия на адв.Кр.П.. Изразява се становище, че дори да би подлежало на намаляване, поради прекомерност, възнаграждението би следвало да бъде намалено с допустимите 10 %, но сумата от 400 лева се приема като несправедлива, недопустима и омаловажаваща адвокатския труд.

Препис от молбата е връчен на Община Кюстендил, която в установения от закона срок не е подала отговор.

ОС-Кюстендил, като прецени доводите и възраженията на страните и обстоятелствата по делото, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е допустимо, заявено е в предвидения от закона едномесечен срок, както и, че същото е частично основателно, поради следното:

Производството по чл.248 от ГПК е способ за защита срещу неправилно 2 присъждане на разноски, чрез допълване на съдебния акт, когато те не са присъдени, или чрез неговото изменение, когато са определени неправилно.

В конкретния случай се счита от молителката, че определянето на сумата от 400 лева, която да й бъде заплатена като адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие на К. П. срещу въззивната жалба на Община Кюстендил е прекомерно ниска и следва да бъде определена в размер на 1 897.13 лева.

Съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, с оглед обжалваемия интерес, срещу който е осъществена защита от адв.П., минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза именно на сумата от 1 897.13 лева.

Независимо от горната констатация, съдът не намира основание да ревизира обоснования в решението извод за прекомерност на възнаграждението по Наредбата спрямо фактическата и правна сложност на делото, която е занижена.

В допълнение на изложените в решението доводи, които е безпредметно да се преповтарят, съдът намира за потребно да изтъкне и следното:

Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл.633 от ГПК, поради което при съобразяване на посоченото в постановеното по настоящото дело решение рег.

№64/24.03.2025г. решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22г., се налага да с е направи преценка дали нормата на чл.38 от ЗАдв., която препраща към Наредба №1/2004г. и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не понисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице, е съответна на правото на ЕС.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36 ал.1 от ЗАдв. Разпоредбата на чл.36 ал.2 изр.2 от ЗАдв. изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от посочения в Наредба, издадена на основание чл.36 ал.2 от ЗАдв. за съответния вид работа. Определянето на адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита – чл.38 ал.2 от ЗАдв. и намаляването му при прекомерност на уговореното – чл.78 ал.5 от ГПК, е ограничено до минималния размер по тази наредба, а именно – Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По реда на Закона за правната помощ се осъществява социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, чийто икономически статус не им позволява свободен пазарен достъп до юридически услуги – чл.3 във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПП. Правната помощ по този закон се предоставя от адвокати (чл.2 от ЗПП) и трябва да отговаря на същите високи изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са предвидени и за предоставената адвокатска защита по договор, сключен по ЗАдв. Възмездяването на правната помощ по ЗПП се извършва по наредба, съгласно чл.37 от ЗПП. Това е Наредбата за заплащане на правната помощ, приета от Министерския съвет.

Към прилагането на размерите на възнагражденията по тази наредба препраща и нормата на чл.78 ал.8 от ГПК, в случаите, когато юридически лица или еднолични търговци са защитавани пред съда от юрисконсулт.

Разликата в уредбата в Закона за правната помощ и в Закона за адвокатурата от гледна точка на законовата делегация за определяне на размерите на възнагражденията е, че наредбата по ЗПП се приема от държавен орган - Министерски съвет по 3 предложение на Националното бюро за правна помощ, което е държавен орган на бюджетна издръжка, а наредбата по ЗАдв. от съсловна организация, каквато е Висшият адвокатски съвет, чиито членове са само адвокати, избрани от други свои колеги адвокати, без каквато и да било последваща санкция на държавен орган относно конкретните размери на определените възнаграждения.

Правната помощ, включително процесуално представителство по граждански дела, се предоставя на социално слаби лица след акт на съда за преценка на икономическото, семейното или друго особено положение, а представителството по чл.38 ал.1 от ЗАдв. се осъществява само по силата на изявление, че лицата са материално затруднени, близки, роднини са на двоката и прочее.

Заплащането на възнаграждение по ЗПП е предпоставено от отчет на адвоката, като конкретният му размер се предлага от адвокатския съвет с оглед вида и количеството на извършваната дейност и се определя от НБПП (чл.38 от ЗПП) в границите на посочени минимален и максимален размери, докато с нормата на чл.38 ал.2 от ЗАдв. е вменено задължение на съда да присъди минималното възнаграждение по наредбата на съсловната организация, без възможност да го намалява под определения размер.

Възнагражденията, предвидени в наредбата по ЗПП, са значително в по-нисък размер от тези в наредбата по ЗАдв. за един и същи вид работа. Например: по НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 360 лева и може да бъде увеличено с 50% при интерес над 10000 лева, а за приподписване на касационна жалба – от 50 лева до 120 лева, съответно по Наредба №1/2004г. – минималното възнаграждение при интерес до 10000 лева е 1300 лева, а за изготвяне на касационна жалба или отговор - в размер не по-малко от 1200 лева.

При така посочените особености в правната уредба на адвокатските услуги се установява, че е налице непропорционалност при заплащане на оказвана адвокатска помощ на материално затруднени лица, като са създадени два режима, преследващи идентични цели, но постигащи различни крайни резултати в разрез с принципите на конкурентност. Несъответствието се изразява в това, че са създадени облекчени условия за осъществяване на безплатно процесуално представителство за материално затруднени лица по ЗА (без преценка от съда на икономическото им състояние), като въпреки това насрещната страна е задължена да възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП и то такъв, който е приет от съсловната организация на адвокатите и е обвързващ за съда. В този смисъл социалната помощ се прехвърля изцяло в тежест на насрещната страна, а адвокатската услуга, независимо че е била поета за изпълнение с тази цел, престава да се счита за предоставена в обществен интерес, след като възнаграждението на адвоката се определя в размер, под който той не би могъл да договаря дори и в общия случай.

Несъразмерност има и при възмездяване на процесуалното представителство, осъществявано от юрисконсулт по чл.78 ал.8 от ГПК и това на адвокат по чл.38 ал.2 от ЗАдв., като и в двете хипотези възнаграждението не е уговорено в договор за правна защита по конкретно дело, а се определя от съда, който е обвързан от размерите по две различни наредби, независимо че услугата се осъществява винаги от правоспособни юристи. Действително, при определяне на възнаграждение от съда по НЗПП съществува възможност за преценка на фактическата и правна сложност на делото предвид посочените минимални и максимални размери, а ограничението до максималния размер по чл.78 ал.8 от ГПК отразява обстоятелство, че юрисконсултът работи по договор с представлявания. Независимо от това, насрещната страна понася в 4 различен размер отговорността за разноските в зависимост от избора на доверителя – дали да се представлява от юрисконсулт или от адвокат.