Решение № 250 от 07.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20241000501307 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба на А. Б. М. насочена против Решение 260167/12.03.2024 г., постановено по гр.д. № 14831/2019 г. по описа на СГС, с което са отхвърлени предявените от въззивницата искове с правно основание чл.45 ЗЗД, както следва: 1/ против М. С. Ж., като наследник на починалия в хода на процеса първоначален ответник И. Г. Ж. за заплащане на сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в периода 05.05.2018 г. - 13.08.2019 г. в резултат от злоупотреба и недобросъвестно упражняване на процесуални права, като ищца в производството по гр.д. № 12957/2009 г. по описа на СГС, ГО, I-13 състав и свързаните с него съдебни производства, както и като взискател по изп.д.

№ 711/20215 г. на ЧСИ А. П. с рег. № *** от РКЧСИ, изразяващи се в безпричинно оклеветяване и опозоряване но ищцата чрез измамливите действия на наследодателката на ответницата - И. Г. Ж. като нелегитимен ищец и привиден кредитор, вкл. злоупотреба с излагане на неверни и лъжливи твърдения пред съда за съществуването на дълг по частен документ, какъвто дълг и документ липсвали по делото, липса на надлежно изпълняемо право, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба 13.08.2019 г. до окончателното изплащане; и 2/ против В. А. В. за заплащане на сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 01.12.2017 г. - 11.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 13.08.2019 г. до окончателното изплащане, които вреди са резултат от набеждаването и оклеветяването на ищцата по реда на чл.336, ал.1 ГПК пред прокуратурата, както и поради факта, че ответникът се явява привиден купувач по проведена публична продан по изп.д. № 711/2015 г. по описа на ЧСИ А. П. на ½ ид.ч. от ап.

№ 21, находящ се в гр.София, ул.“***“ № 14, извършена в нарушение на чл.444, т.7 ГПК и в полза на привиден кредитор, вкл. без ответникът да е заплатил дължимите данъци в полза на държавата.

1

Във въззивната жалба се поддържа и неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, както и поради това, че първоинстанционният съд не допуснал искани от въззивницата доказателства и не уважил нейни доказателствени искания; в противоречие с материалния закон – чл.45 ЗЗД, както и поради необоснованост. Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт и неговата цялост и по съществото на спора постанови уважаване на предявените осъдителни искове, както и на исканията за заплащане на законна лихва върху претендираната главница.

Поддържа се обжалваното решение да било „поръчков акт“, без собствени правни изводи, основан на неакуални и недостоверни факти, актове и нередовни документи.

Същото почивало на предходно постановени решения по други дела, по които съдебните състави допуснали съществени закононарушения и „обслужили“ незаконния материален интерес на наследодателката на въззиваемата Ж.. Така по неясни причини в решението липсвала преценка от страна на решаващия съд по отношение чл.358 ГПК, вкл. бил допуснат идентичен порок на волята и липса на законност, съпътствали делата и актовете, цитирани в самото решение, с изключение на определението от 14.08.2007 г. по гр.д. № 3134/2007 г. по описа на СГС.

Твърди се срещу втория ответник /въззиваем/ да е образувано досъдебно производство от 19.09.2023 г. за криминални деяния - факт, който не бил съобразен от първоинстанционния съд, довел и до неправилния му извод за липсата на противоправност на деянията на ответника В.. Неправилно били ценени и ангажираните доказателства за извършеното от същия ответник сезиране на Прокуратурата с искане за поставяне на въззивницата под запрещение - деяние, което я опозорило и се явявало осъдително.

На отделно основание се поддържа неправилност на извода на първоинстанционния съд за отсъствието на предпоставките по чл.229, т.5, във вр. с ал.3 ГПК за спиране на настоящето производство, които били налице и към момента на висящност на въззивното такова.

В отговора на въззивната жалба на въззиваемата И. Ж., чрез адв.И. В. - П. от САК оспорва наведените доводи в нея и поддържа правилност на обжалваното решение.

Идентично е становището и в отговора по въззивната жалба на ответника В., чрез адв.В. Г. от САК.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение, което се атакува в неговата цялост и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, както и задължителните указания на т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът - ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от решението на СГС в неговата цялост.

Това решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка на оплакванията за неговата неправилност във връзка с въведените оплаквания във въззивната жалба, решаващият състав приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени осъдителни искове с правно основание чл.3 от ГПК, във вр. с чл.45 ЗЗД от А. Б. М. против М. С. Ж., като наследник на починалия в хода на процеса първоначален ответник И. Г. Ж. и против В. А. В..

След многократните уточнения на обстоятелствата, на които се основават исковете 2 срещу всеки един от двамата ответници, вкл. след влизане в сила на частично прекратително определение по отношение на част от заявените претенции срещу тях, както и срещу посочения като ответник ЧСИ А. П., предмет на производството са останали единствено срещу посочените ответници, конкретизирани по основание и размер, както следва:

1/ иск по чл.45 ЗЗД срещу отношение ответницата М. Г. Ж., като наследник на починалата в хода на процеса И. Г. Ж. за сумата от 55 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в периода 05.05.2018 г. - 13.08.2019 г. в резултат от злоупотреба и недобросъвестно упражняване на процесуални права, като ищца в производството по гр.д. № 12957/2009 г. по описа на СГС, ГО, I-13 състав и свързаните с него съдебни производства, както и като взискател по изп.д. № 711/20215 г. на ЧСИ А. П. с рег. № *** от РКЧСИ, изразяващи се в безпричинно оклеветяване и опозоряване но ищцата чрез измамливите действия на наследодателката на ответницата - И. Г. Ж. като нелегитимен ищец и привиден кредитор, вкл. злоупотреба с излагане на неверни и лъжливи твърдения пред съда за съществуването на дълг по частен документ, какъвто дълг и документ липсвали по делото, липса на надлежно изпълняемо право.

По отношение на този иск се поддържа ищцата да е претърпяла неимуществени вреди от действия на наследодателката на ответницата, изразяващи се в злоупотребата с процесуално право и конкретизирано като - иницииране на съдебното производство по гр. д.

№ 12957/2009 г. по описа на СГС с измамливи действия, защото ищцата Ж. не притежавала валиден документ, от който да произтича правото на съдене; навеждане на лъжливи твърдения в исковата си молба по това производство, че частният документ, на който основава претенцията си - запис на заповед съществува, след като знае, че такъв не съществува изначално и че между страните не съществува валидно облигационно правоотношение. Т.к. изобщо нямала процесуално право да предяви такъв иск, а и не била надлежно материално легитимирана по него, респ. - не притежавала надлежно изпълняемо право, И. Ж. се явявала и привиден кредитор и нелегитимиран взискател по образуваното пред ЧСИ А. П..

Гореописаните действия според ищцата сочели на недобросъвестно поведение на ответницата И. Ж., заместена в хода на процеса от законния й наследник М. Ж., осъществено в периода 05.05.2018 г. - 13.08.2019 г., в резултат на което претърпяла неимуществени вреди – емоционални болки и притеснения и безпричинното набедяване и опозоряване от водените срещу нея съдебни и изпълнителни производства.

2/ иск по чл.45 ЗЗД срещу В. А. В. за сумата от 55 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода от 01.12.2017 г.

/издаването на постановление за възлагане/ до 11.07.2019 г. , когато било отменено оклеветяването пред прокуратурата.

Този иск се основава на твърдения ответникът В. да е набедил и оклеветил ищцата пред прокуратурата по реда на чл. 336 ал. 1 от ГПК - искал е поставянето й под запрещение, както и на твърдения, че същият се явява привиден купувач по проведена публична продан по изп.д. №711/2015 г. на ЧСИ А. П. на 1/2 ид.ч. от ап. № 21 /подробно описан/, извършена в нарушение на чл. 444 т. 7 от ГПК и в полза на привиден кредитор, включително и без ответникът да е заплатил дължимите данъци в полза на държавата.

Поддържано е ответникът да е закупил неподлежащ на принудително изпълнение несеквестируем имот, собственост на ищцата, както и че я е набедил пред Прокуратурата на РБългария, сезирайки я с жалба, в която изложил неверни твърдения относно дееспособността .

В отговора си по исковата молба ответницата Ж. е оспорила предявения против нея иск по основание и размер. Не е оспорила фактическите твърдения на ищцата да е инициирала образуването на исково производство против нея - това по гр.д. № 12957/2009 г. по описа на СГС, ГО, I-13 състав, приключило с позитивно решение за Ж., както и че въз 3 основа на последното се е снабдила с изпълнителен титул, въз основа на който е образувано и изп.д. № 711/2015 г. по описа на ЧСИ А. П.. Оспорила е обаче твърденията да е действала недобросъвестно по посочените исково и изпълнително производства и е поддържала да е упражнила предоставените й от закона права добросъвестно и единствено в защита на своите права и законни интереси.

В отговора си по исковата молба ответникът В. В. също е оспорил предявения против него иск по основание и по размер.

Не е оспорил фактическите твърдения на ищцата да е участвал в обявената по изп.д.

711/2015 г. по описа на ЧСИ П. публична продан на имот, представляващ ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.София, подробно описан, и да е обявен за купувач на същия, вкл. да е въведен във владение през м.02.2019 г. Оспорил е твърденията да е действал недобросъвестно и да е привиден купувач на възложения му след проведената публична продан имот. Оспорва твърденията закупения имот въз основа на публичната продан да е несеквестируем, вкл. и с аргумент, че А. М. сама се разпоредила с него, като го дарила след наложените върху него възбрани.

Поддържа от своя страна през лятото на 2017 г. в качеството си на стажант-адвокат при адвокат В. Г. от САК, да се е запознал с воденото срещу А. М. изп.д. № 711/2015 г. описа на ЧСИ А. П. по поръчка на клиент на адв.Г. - М. М., бивш съпруг на ищцата. От изп.дело установил, че М. е била осъдена на три инстанции с влязло в сила решение да заплати на И.