Решение № 4979 от 28.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4979 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100506072 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №6072/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София срещу решение №2844 от 29.02.2023 г по гр.д.№48032/22 г на СРС , 128 състав , в частта , с която въззивникът е осъден на основание чл.432 ал.1 КЗ да заплати на М. С. Х. ЕГН ********** от гр.София разликата над 5000 лева до 10 000 лева обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 20.05.2019 г на път II-81 в землището на гр.Берковица по вина на водача на л.а.Тойота Ярис с рег.№******* ; ведно със законната лихва от 20.05.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 1000 лева разноски пред СРС ; както и да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 ЗАдв на адвокат Г. З. Д. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1300 лева адвокатско възнаграждение пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, в обжалваната част , тъй като обезщетение за неимуществени вреди над 5000 лева за претърпените болки и страдания е завишено и противоречи на чл.52 ЗЗД . Обезщетението не съответства на обема , интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания . Трябва да се вземе предвид възрастта на ищеца, социалната му ангажираност и заетост , социалноикономическата обстановка в РБ и доходите на населението .

Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба. В о.с.з оспорва същата .

1

Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника на 24.02.2023 г , поради което въззивната жалба от 09.03.2023 г /по пощата/ е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

В въззивното производство спорен между страните е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди / претърпени болки и страдания/ от деликта. Не се спори по останалите предпоставки за заплащане на обезщетение от ответника като застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Според наличната по делото медицинска документация и изслушаната пред СРС съдебномедицинска експертиза ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата , мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош , контузия на поясната област и контузия на главата . Според вещото лице доц.д-р М.Г. общото възстановяване на ищеца е било за 20-25 дни като няма данни за трайни последици за здравето .

Следва да се отбележи , че ищецът е бил 5 дни в болница поради процесното ПТП . Според епикриза на МБАЛ „Д-р С. И.“ –гр.Монтана на ищеца за извършени множество изследвания и са изписани медикаменти . В епикризата е отбелязано , че ищецът се оплаква и от болки в кръста . На ищеца е издаден болничен лист за около един месец т.е. мозъчното сътресение не е било леко , макар и без открита вътречерепна травма . Също и според показанията на св.Г.Г. и св.П.Ц. ищецът бил с болки в кръста и доста стресиран от инцидента . Отделно , при процесното ПТП има починало лице /водачът на другия автомобил / и друг пострадал /св.Цацков/ , което само по себе си са стресиращи факти за ищеца , който за щастие е останал жив .

При наличието на няколко контузии и травми , една от които е мозъчно сътресение , не може да се приеме , че обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева е прекомерно .

Същото съответства на обема , интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания , социално-икономическата обстановка в РБ и доходите на населението към 2019 г , както и на актуалната съдебна практика . Въззивникът не е доказал как факти като възрастта на ищеца , социалната му ангажираност и заетост в случая влияят или може да повлияят на вида и интензитета на претърпените болки и страдания . Визираното от въззивника обезщетение до 5000 лева се определя за по-леки травми от ПТП , при които 2 липсва мозъчно сътресение , възстановителния период е по-кратък и няма други вредни последици .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника е адвокатското възнаграждение на адвоката на въззиваемата страна , който адвокат е осъществил безплатна защита .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2844 от 29.02.2023 г по гр.д.№48032/22 г на СРС , 128 състав , в частта , с която ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София е осъдено на основание чл.432 ал.1 КЗ да заплати на М. С. Х. ЕГН ********** от гр.София

-разликата над 5000 лева до 10 000 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 20.05.2019 г на път II-81 в землището на гр.Берковица по вина на водача на л.а.Тойота Ярис с рег.№******* ; ведно със законната лихва от 20.05.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 1000 лева разноски пред СРС ;

-както и да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 ЗАдв на адвокат Г. З. Д.

ЕГН ********** от гр.София сумата от 1300 лева адвокатско възнаграждение пред СРС .

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София да заплати на адвокат Г. З. Д. ЕГН ********** от гр.София на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 ЗАдв сумата от 800 лева адвокатско възнаграждение пред СГС .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3