Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2529 от 17.05.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 5651/2022
Вид
Решение № 2529
Подписан
17.05.2023
Състав
Десислава Зисова

Цитирани разпоредби

  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.223 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2529 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100105651 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Прокуратурата на Република Б., с която е предявен срещу „ОМВ Б.“ ООД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 636 094,45 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване. Ищецът претендира законната лихва от 15.03.2022 г. и разноските.

Ищецът твърди, че при провеждане на разследване по ДП №457/2010 г. са иззети като веществени доказателства 162736 литра дизелово гориво от стопански двор в с. Брезник, за което е съставен протокол за претърсване и изземване. В рамките на досъдебното производство е установено, че са налице търговски отношения между дружествата „К. БГ“ ЕООД, „ОМВ Б.“ ООД и „К.А.“ ЕООД, като обвиняем в досъдебното производство бил управителя на „К.А.“ ЕООД. С Постановление от 07.06.2013 г. на РП – Пловдив е прието, че са налице неуредени търговски отношения между дружествата и наказателното производство е прекратено. С постановления от 11.11.2011 г. и 13.12.2011 г. е разпоредено иззетото дизелово гориво от общо 162736 л. да бъде върнато на „ОМВ Б.“ ООД. С решение от 28.03.2018 г. по гр.д. №2480/2016 г. на ПОС, влязло в сила на 22.11.2019 г., е отхвърлен предявеният от „ОМВ Б.“ ООД срещу „К.А.“ ЕООД и Прокуратурата на Република Б. установителен иск за собственост на 162736 литра дизелово гориво, което представлява част от изтегленото от „К.А.“ ЕООД дизелово гориво в периода 01.04.2010 г. – 05.04.2010 г. По предявен частичен иск по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД от „К.А.“ ЕООД срещу ищеца е постановено решение от 02.08.2021 г. по гр.д. №2401/2020 г. на ВКС, с което Прокуратурата на Република Б. е осъдена да за плати на „К.А.“ ЕООД сумата от 43125,17 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи 12% от общото парично 1 вземане в размер на 359376,42 лв. – стойността на 162736 л. гориво, иззето от „К.А.“ ЕООД. С решение от 08.12.2021 г. по гр.д. №1247/2018 г. на ПОС Прокуратурата на Република Б. е осъдена да за плати на „К.А.“ ЕООД остатъка от дължимото обезщетение за имуществени вреди – в размер на 316251,25 лв., представляващи 88% от общото парично вземане в размер на 359376,42 лв. – стойността на 162736 л. гориво, иззето от „К.А.“ ЕООД. По двете осъдителни решения ищецът твърди, че е заплатил общо сумата от 636094,45 лв., представляваща главници, лихви и разноски. Претендира от ответника сумите, които са заплатени въз основа на посочените съдебни решения на „К.А.“ ЕООД. С молба от 16.06.2022 г. уточнява началния момент на претенцията си за законната лихва – от 15.03.2022, когато е извършено окончателното плащане на сумите.

Ответникът оспорва иска. Прави възражение относно правната квалификация, поставена от ищеца в исковата молба (чл.55 ЗЗД), поддържа, че не носи отговорност за противоправни действия на магистрат на служба при ищеца, оспорва да е отговорен за платената от ищеца лихва върху присъденото обезщетение. Счита исковете за неоснователни поради липсата на един и същ общ юридически факт, в следствие на който е настъпило обедняването, респективно обогатяването, в който смисъл счита че са разясненията, дадени с Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС.

Посочва, че е получил на правно основание, което не е разколебано или отменено, 158728 литра дизелово гориво от ищеца, както и че ищецът е заплатил на трето лице „К.А.“ ЕООД общо сумата от 636094.45 лева., като посочената сума не може да бъде отнесена към твърдяното обогатяване, тъй като същата произтича от различен юридически факт. Позовава се и на изтекла погасителна давност за вземането над предявения първоначално частичен размер на вземането за сумата от 43125.17 лева. Позовава се на т. 1 от ТР №3/2016 г. на ВКС, съгласно което при увеличаване на размера на частично предявения иск по чл. 214, ал. 1 от ГПК, по отношение на увеличеният размер на иска, погасителната давност не се смята за прекъсната с подаването на исковата молба.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 59 ЗЗД:

Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, липса на правно основание за разместване на имуществените блага, връзка между обедняването и обогатяването и липса на друга правна възможност за защита на обеднилия се. В хипотезата на чл.

59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обединяването и обогатяването. В производството следва да се установи наличие на увеличаване на патримониума на едно лице, намаляване патримониума на 2 друго, като следва да се изясни и наличието на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, т.е. следва да се установи дали разместването на благата е в резултат на един общ факт или от обща група факти. Цитираната разпоредба се основава на един от основните принципи на действащото обективно гражданско право - принципът за недопустимост на неоснователното обогатяване. Правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл. 59 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване (чл. 59, ал. 2 от ЗЗД).

Установява се от Постановление №4064/2010 г. от 11.11.2011 г., че като веществено доказателство по ЗМ №457/2010 г. е иззето дизелово гориво в размер на 124500 л., съхранявано в складова база, собственост на „И. ОЙЛ“.

Постъпило е искане от процесуален представител на ответника за връщане на горивото. С посочения акт прокурор на служба при ищеца е приел, че горивото е собственост на ответника и на него съгласно чл.111, ал.2 НПК следва да се върне, поради което е постановил връщането му.

Установява се от Постановление №4064/2010 г. от 13.12.2011 г., че като веществено доказателство по ЗМ №457/2010 г. е иззето дизелово гориво в размер на 38236 л., съхранявано в складова база, собственост на „И. ОЙЛ“, за което има искане от процесуален представител на ответника за връщането му.

С посочения акт прокурор на служба при ищеца е приел, че горивото е собственост на ответника и е постановил връщането му.

Установява се от Протоколи от 07.12.2011 г. и от 29.12.2011 г., че на представители на ответника са предадени съответно 124489 л. и 34239 л. от освободеното гориво въз основа на постановленията от 11.11.2011 г. и 13.12.2011 г.

От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че на база средна пазарна цена за литър дизелово гориво по данни на НСИ стойността на предаденото гориво от 124489 л. към 07.12.2011 г. е в размер на 312 467,39 лв., а на 34239 л. към 13.12.2011 г. е в размер на 85 939,89 лв.

Общо стойността на полученото гориво по средна пазарна цена за литър по данните на НСИ към датата на получаване, е 398407,28 лв.

Както бе указано с доклада по делото, част от обстоятелствата, относими към спора, не подлежат на доказване, доколкото същите са установени с влезли в сила решения при участие на ищеца и ответника в качеството им на ищец/ответник/трето лице помагач (решение от 28.03.2018 г. по гр. д. № 2480/2016 г. на ПОС; решение от 02.08.2021 г. по гр. д. № 2401/2020г. на ВКС и решение от 08.12.2021 г. по гр. д. № 1247/2018 г. на ПОС). Ето защо на основание чл.299 и чл.223 ГПК съдът приема, че е установено между страните следното: Ответникът „ОМВ Б.“ ООД не е собственик на 162736 литра дизелово гориво, което представлява част от изтегленото от „К.А.“ ЕООД дизелово гориво в периода 01.04.2010 г. – 05.04.2010 г., както и че ищецът чрез свой служител е извършил деликт, който се изразява в неправилна преценка относно собствеността на иззета движима вещ – дизелово гориво, съответно –неправилното му връщане на 3 лице, което е различно от собственика, с което на собственика „К.А.“ ООД са нанесени вреди в размер на 359376,42 лв. – стойността на иззетото и невърнато гориво. С цитираните по-горе решения ищецът е осъден да заплати на „К.А.“ ООД обезщетение за непозволено увреждане в размер на стойността на горивото, ведно със законната лихва и направените по делото разноски.

Установява се от платежни нареждания от 25.02.2022 г. и 15.03.2022 г. на основание издадените изпълнителни листа по гр.д.№326/2016 г. и 1247/2018 г. ищецът е заплатил по сметка на третото лице „К.А.“ ООД съответно 41435,32 евро и 283794,61 евро, които в левовата си равностойност са 81431,61 лв. и 555054,01 лв., общо 636485,62 лв.

С оглед изложеното съдът приема, че по делото се установява обогатяване на ответника с получаване на движими вещи – дизелово гориво, без валидно правно основание – без да е собственик на вещите. Обогатяването е в размер на пазарната цена на вещите, които не му се следват, към датата на получаването им, а именно –07.12.2011 г. и 29.12.2011 г. или 398407,28 лв. о б щ о . Налице е и обедняване на ищеца – неправилната преценка на длъжностно лице от състава му относно собствеността на движимите вещи и връщането им на лице, без права върху вещите, е увредила непозволено действителния им собственик, в следствие на което ищецът е заплатил обезщетение за непозволено увреждане, заедно със законната лихва и съдебни разноски в общ размер на 636485,62 лв. С тази сума е засегнат патримониума му по негативен начин и за него е налице обедняване. Налице е връзка между обедняването и обогатяването, а именно – и двете произтичат от един общ факт – неправилната преценка на длъжностно лице при ищеца кому следва да се върнат вещите, иззети по ЗМ №457/2010 г. За разместените без основание имуществени блага липсва друга правна възможност за защита на обеднилия се. Поради което в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на по-малката сума между обединяването и обогатяването, в случая – до размера на обедняването за сумата от 398407,28 лв. общо.

Неоснователно е възражението на ответника по правната квалификация на предявения иск. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна норма, под която подвежда претендираните права, а следва служебно, въз основа на изложените факти и отправеното искане, да даде правна квалификация на иска. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 ГПК, напр. РЕШЕНИЕ № 107 ОТ 08.10.2015 Г. ПО Т. Д. № 2226/2014 Г., Т. К., ІІ Т.

О. на ВКС и др.

Неоснователно е и възражението, че ответникът не носи отговорност за противоправни действия на магистрат на служба при ищеца. Вземането, предмет на иска, не е за реализиране на деликтна или договорна отговорност на ответника от действия на физическо лице на служба при ищеца, а за вземане от друг произход – от неоснователно обогатяване. Фактическият състав, от който възниква това вземане, не е свързан с отговорност за чужди правни действия и беше подробно изложен по-горе.

4

Неоснователно е твърдението на ответника, че липсва обогатяване в неговия патримониум, тъй като е получил движимите вещи на валидно правно основание, което не е разколебано или отменено. Съгласно чл.111, ал.2 НПК, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети.

Без съмнение правоимащ по смисъла на закона е собственикът на вещите, а при спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила. В настоящия случай спор е бил налице, доколкото две различни лица са претендирали за собственост върху вещите. Законът не предоставя на прокурора правомощия да разрешава гражданскоправен спор относно вещни права, а го задължава да съобрази решението на гражданския съд по този въпрос. Неправилната правна преценка на прокурора кому принадлежи вещта не обвързва нито спорещите страни, нито гражданския съд. Както бе посочено по-горе, с влязло в сила решение от 28.03.2018 г. по гр. д. № 2480/2016 г. на ПОС е установено между страните, че ответникът „ОМВ Б.“ ООД не е собственик на 162736 литра дизелово гориво, което представлява част от изтегленото от „К.А.“ ЕООД дизелово гориво в периода 01.04.2010 г. – 05.04.2010 г., т.е. процесното. Ето защо за ответника липсва валидно правно основание да получи и задържи иззетите като веществени доказателства движими вещи, представляващи дизелово гориво и в този смисъл с получаване на вещите, които не му се следват, патримониумът му се е увеличил без валидно правно основание.