Определение № 243 от 09.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 243 гр. Варна, 09.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Мария Кр. Маринова

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600301 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Г. Ш., като повереник на пострадалите лица И. И. и А. И. срещу определение от 31.07.2026г. по ЧНД№393/2026г. на Окръжен съд-Шумен, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.06.2026г. по ДП №147/2018г. по описа на ОД МВР Шумен.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност. Според желбоподателя, проверявания съд е възприел изцяло достигнатите от прокурора правни изводи, базирани на необективно изговени експертизи. Твърди се, че органът на ДП не е изпълнил дадените от съда указания по разследването, с което не е била изяснена в пълнота обективната истина. Изводите на прокурора, респ. съда се базирали на безкритично възприетите експертни заключения, при наличие на противоречиви доказателства, които са останали необсъдени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Жалбата е подадена от легитимно Л., в законовия срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С Постановление от 17.06.2026г. Окръжен прокурор на ОП-Шумен е прекратил наказателното производство на осн. чл.243,ал.1,т.1 във вр. с чл.24,ал.1,т.1,пр.2 от НПК приемайки, че вина за настъпилото ПТП има само и единствено пострадалото Л. М. И..

Постановлението е било обжалвано от наследниците на И.: И. И. и А.

1

И., чрез техния повереник-адв.Г.

Ш.

ВАК като необосновано и незаконосъобразно с искане да бъде отменено и делото върнато на прокурора.

С определение рег.№262 от 31.07.2026г. на Окръжен съд-Шумен е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП №147/2018г. по описа на ОД МВР Шумен, водено за престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК.

Видно от постановеното определение, съдът е изложил съображения досежно приложението на материалния закон и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Това е направено след като съдът е извършил пълна преценка на обосноваността на акта на прокурора и на неговата законосъобразност, като е приел, че изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните по делото доказателства и материалния закон е приложен правилно. В този случай съдът е обвързан с фактическите положения установени от прокурора и за съда не е наЛ. процесуална възможност да възприема нови фактически положения. Същият е счел, че от доказателствата по делото се установят идентични факти с възприетите от прокурора в постановлението за прекратяване, както и достигнатите правни и фактически изводи.

Установените фактически обстоятелсва са следните:

От 01.09.2017 година пострадалата М. И. И. притежавала свидетелство за правоуправление на моторни превозни средства категория „В“. Същата живеела в гр.Нови пазар, обл.Шуменска. На 11.03.2018г. около 20,00ч. М. И. имала уговорка да се срещне със свидетелите Х.И.Х. и Н.И.И. Х. бил от гр.Каспичан, а Н.И. от гр.Нови пазар. Двете момчета отишли на срещата с личните си автомобили, а М. И.- със своя автомобил. Срещнали се в близост до автогарата в гр.Нови пазар. Първоначално двете момчета оставили автомобилите си и се качили в колата на М., за да се разходят из града.

Разговаряйки помежду си М. И. изявила желание да управлява колата на Х., която била марка „BMW 320 I“ c рег.№ H 3275 ВС. Х. се съгласил, но с уговорката, че ще й предостави управлението на автомобила извън населеното място. За целта тримата се качили в автомобила на Х. управляван от самия него. Разходили се в гр.Нови пазар, като в последствие заредили гориво на бензиностанция „Дизелор“. От там се насочили в посока бензиностанция „Петрол“, като завили наляво, по стария път за гр.Варна и тръгнали в посока с. Енево. До гробищния парк на гр.Нови пазар, Х. Х. спрял колата си и се разменил в управлението на автомобила с М. И.. Х. седнал на предната дясна седалка, М. И. зад волана, а Н.И.- на задната седалка. Разположени по този начин в автомобила, М. И. потеглила към с.Енево. Движили се по този начин в продължение на около километър, след което навлезли в с.Енево. Достигайки до кметството на с.Енево, М. И. спряла автомобила на пътен знак „Стоп“, след 2 което завила наляво. При маневрата поради несъобразената скорост автомобила занесъл и потеглил наляво, срещу паркиран на улицата лек автомобил. С цел да избегне сблъсъка, М. И. се опитала да овладее управлението на автомобила, като завила рязко надясно. При тази маневра лекия автомобил се качил върху десния тротоар, след което се преобърнал по таван върху платното за движение. Първи от катастрофиралия автомобил излязъл Х. Х. през отвора на предна дясна врата, чието стъкло строшил с ръка.

Х. видял, че тялото на М. се намира извън автомобила от кръста нагоре през стъклото на предна лява врата, издърпал същата държейки я с ръце под мишниците. В този момент от автомобила през счупеното стъкло на задна лява врата излязъл и Н.И.. Двамата отишли до съседна къща, за да извикат бърза помощ, докато М. И. лежала извън автомобила в безсъзнание. Не след дълго М. И. се свестила, но била объркана и не помнела случилото се. От съседни на произшествието къщи излезли Е.Х.Д., както и кмета на с.ЕневоА.Б.Б. и неговата съпруга. По-късно пристигнала линейка от ЦСМП, както и автопатрулен екип на РУ гр.Нови пазар. Х., Илиев и М. И. били качени в линейката и откарани в болница в гр.Шумен, за оказване на медицинска помощ. След проведени медицински изследвания М. И. била оставена за лечение в „МБАЛ-Шумен“ гр.Шумен, но въпреки проведеното животоспасяващо лечение 20.03.2018 год. в 08:15 ч. същата починала.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, представителя на ШОП извел извод, че М. И. е управлявала процесния автомобил и е предизвикала ПТП, от което е последвала смъртта й.

Проверяваната съдебна инстанция е счела, че фактическата обстановка е правилна и кореспондираща със събраните по делото доказателства. Същата е била установена след анализ на цялата доказателствена маса, като въз основа на същата прокурора е извел и правилни правни изводи, които съдът споделя.

По делото са назначени и изготвени множество Съдебно- медицински и автотехнически експертизи, които кореспондират помежду си и взаимно се допълват.

Няма спор по механизма на произшествието, основано на обективни данни по делото, както и скоростта на процесния автомобил непосредствено преди него. Непротиворечиво са изяснени и причините за настъпилото ПТП, а именно загубата на управление над лекия автомобил от страна на водача, изразяваща се в предприетото рязко завиване на волана надясно и наляво, при настъпило вече поднасяне на задната ос на автомобила.

Травматичните увреждания на М. И., Х. Х. и Н.И. са отразени в СМЕ, намерили своето място и в медицинските части на експертизите. Като причина за смъртта на М. И. е посочена тежката закрита черепномозъчна 3 травма, довела до състояние на глобална мозъчна исхемия. Според вещите лица между описаните травматични увреждания и настъпилия смъртен изход е наЛ. пряка причинно-следствена връзка.

Изложената фактическа обстановка е установена правилно в Постановлението и е възприета от окръжния съд. Същата почива на събраните по делото доказателства. Правилен е извода на съда, че направените от прокурора фактически и правни изводи са законосъобразни.

Основният спорен момент по делото остава въпроса кой е управлявал процесния лек автомобил.

Видно от заключението на комплексната тройна съдебно-медицинска, автотехническа и биомеханична експертите достигат до категоричен извод, че М. И. е управлявала автомобила и се е намирала на предната лява/шофьорска/седалка. Същата е седяла в положение близо до волана, без поставен предпазен колан. Този извод се аргументира по следния начин:

I.Положението на седалката на водача . Същото е установено при двата огледа на веществено доказателство-лек автомобил на 13.03.2018г. и на 15.03.2018г.,приложения снимков материал и скица /вж протоколи и снимков материал от л.98 до л.110,т.1 от ДП/. Показания в тази насока дава и св.Х. Х. при разпита си на 13.04.2018г. Седалката е била изместена максимално напред, съвместимо само с ръста на пострадалата М..

Възражението на повереника, че по отношение на това обстоятелство са събрани противоречиви доказателства не може да бъде споделено. В своите показания св.Х. Х., който се е намирал на предната дясна седалка /до шофьора/ е заявил, че пострадалата И. е преместила седалката, за е й и „максимално удобна“. „Аз при такава седалка, както е дадена толкова напред, не мога да карам, а М. е по-ниска от Недко“/вж показания от 13.04.2018г./. От своя страна св.Н.И. е посочил, че М. не е ползвала предпазен колан, защото е по-дребна и е шофирала плътно „почти до волана изправена, не залепена за облегалката на седалката“. Последния не твърди, че пострадалата не е изместила седалката напред, а само съобщава за своите наблюдения за положението на тялото й, от позицията, която е заемал. Що се отнася до обстоятелството, че установеното положение за преместване на седалката напред не е залегнало във фактите на Постановлението, същото не е предмет на преценка на съда, който няма право да установява нови фактически положения. От значение за изясняване на обективната истина е единствено обстоятелството, че пострадалата е шофирала без предпазен колан, изнесла тялото си максимално напред „непосредствено до волана“, както са възприели и експертите.

Неоснователни са възраженията на повереника на пострадалите, че този 4 извод не е обоснован, имайки предвид, че не е изследвана снимката от нощния оглед, респ. нейното съответствие с последващия оглед на веществено доказателство.

Имайки предвид показанията на свидетелите-поЛ.йски служители и св.Д. Х., който е транспортирал процесния лек автомобил до РПУ, настоящия състав счита, че автомобила е запазен в състоянието, в което се е намирал на местопроизшествието. При последващия оглед на вещественото доказателства, при отлични условия на видимост и при вече обърнат автомобил, снимковия материал и данните, отразени в същия, ведно с приложената скица дават обективна основа за експертна оценка. Изказаните от защитата предположения относно това какво се вижда във фотоалбума, като предполагаемо местоположение на седалката представлява собствена интерпретация на доказателствения материал, който не намира опора в еднозначните становища на автоекспертите.

В Комплексната петорна експертиза подробно и аргументирано е изследван въпроса за съотношението между ръста на намиращите се в лекия автомобил лица и положението на предната лява седалка, респ. нейното изместване в позиция напред. Експертите са стигнали до извода, че единствено пострадалата И. е имала възможността да управлява лекия автомобил при тези обстоятелства, с оглед нейния ръст и положение на седалката.

II.Установените травми на пострадалата И.:

1.воланна травма.

Видно от СМЕ са налични данни за кръвонасядания по дясната ръка на И. в областта на палеца и пространството между палеца и показалеца.

Същите, според експертите, са класически съдебно медицински белег за активен захват на волана и рязко негово ротационно движение. Аргументиран извод защо такова увреждане не може да бъде причинено от дръжката на предната дясна врата дава и Комплексната петорна експертиза/вж експертиза на л.104,т.8 от ДП/.

2. локализация на черепната трамва: фрактура в дясно темпоропариетално при контакта след преобръщане надясно от позицията на водач. Според вещите лица, при местоположение на пострадалата на предна дясна или задна седалка, такова увреждане не може да получи физично обяснение. Характеристиките на тази травма свидетелстват за това, че травмиращата сила, която я е причинила е била с посока на действие предимно отгоре надолу по оста на тялото, в дясно от срединната линия, като условие за получаването й са наЛ. при преобръщането и удар на главата в тавана на автомобила.