Решение № 82 от 30.11.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Ловеч, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20214300600326 по описа за 2021 година Постановена е Присъда № 26004/18.02.2021 година по наказателно частен характер дело № 215/2019 година на Районен съд Л..С тази присъда съдът е признал подсъдимия Б. С. Б., роден на 12.04.1984г в гр.

Л., постоянен адрес: с. Д., ул. „Г.Б." №5, с постоянно местопребиваване в Обединеното Кралство,Саутхемптън, български гражданин, българин, основно образование, женен с две деца, работи като машинен оператор във фирма Полистар - Англия, не осъждан, баща на подсъдимите С. Б. С. и Д. Б.

С., за виновен в това, че на 14.07.2019 г. около 20,00 часа в с. Д. на ул. „Г.Б." при условията на пряк умисъл и в съучастие с К. Г. Б., С. Б. С., Д. Б. С. и Ж. П.

Б., всички от с. Д. нанесъл на АН. ИВ. АС. с ЕГН ********** от същото село, лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на лява лицева половина, малка разкъсно-контузна рана в очния ъгъл в ляво в момента некървяща, подкожни хематоми в окосмената част на главата, охлузни рани в лумбалната област и долната част на гръдния кош - престъпление по чл. 130, ал. 1, вр.чл.20, ал.2 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно 1 наказание глоба в размер на 1000.00 (хиляда) лева.

Съдът е признал подсъдимият Б. С. Б. за невинен за това на 14.07.2019 г. около 10,00-10,30 часа в с. Д. на ул. „Г.Б." да е казал нещо унизително за честта и достойнство в присъствието на пострадалата АН. ИВ. АС., казвайки й "курво, ще ти еба майката, от тук няма да минаваш" и на основание чл.

304 НПК го е оправдал по обвинението в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 НК.

Съдът е признал подсъдимата К. Г. Б., родена на 09.09.1983г. в гр. Л., постоянен адрес: с. Д., ул. „Г.Б." №5, с постоянно местопребиваване в Обединеното Кралство Саутхемптън, омъжена, българска гражданка, българка, начално образование, работи във фирма Полистар - Англия, неосъждана, майка на двамата подсъдими С. Б. С. и Д. Б. С., за виновна, в това че на 14.07.2019 г. около 20,00 часа в с. Д. на ул. „Г.Б." при условията на пряк умисъл и в съучастие с Б. С. Б., С. Б. С., Д. Б. С. и Ж. П. Б., всички от с.

Д., нанесла на АН. ИВ. АС. с ЕГН ********** от същото село, лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на лява лицева половина, малка разкъсно-контузна рана в очния ъгъл в ляво в момента некървяща, подкожни хематоми в окосмената част на главата, охлузни рани в лумбалната област и долната част на гръдния кош - престъпление по чл.

130, ал. 1, вр.чл.20, ал.2 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК я освоб05кдава от наказателна отговорност и й налага административно наказание глоба в размер на 1000.00 (хиляда) лева.

Съдът е признал подсъдимата К. Г. Б. с гореснетата самоличност за невинна за това на 14.07.2019 г. около 20,00 часа в с. Д. на ул. „Г.Б." да е казала нещо унизително за честта и достойнство на АН. ИВ. АС., казвайки й „Курво, защо минаваш по тази улица", поради което и на основание чл. 304 НПК я е оправдал по обвинението в извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1, предл. 1 -во НК.

Съдът е признал подсъдимият С. Б. С., роден на 22.04.2002г. в гр. Л., български гражданин, българин, ученик в 11 клас в спорно училище „Г.Б." гр.

П., неженен, с постоянно местопребиваване в Обединеното Кралство Саутхемптън, неосъждан, за виновен в това, че: на 14.07.2019 г. около 20,00 часа в с. Д. на ул. „Г.Б.", при условията на пряк умисъл и в съучастие с Б. С.

Б., К. Г. Б., Д. Б. С. и Ж. П. Б., всички от с. Д. за виновен в това, че на 2

14.07.2019 г., като непълнолетен, около 20,00 часа в с. Д. на ул. „Г.Б." при условията на пряк умисъл и в съучастие с К. Г. Б., Б. С. Б., Д. Б. С. и Ж. П. Б., всички от с. Д. нанесъл на АН. ИВ. АС. с ЕГН ********** от същото село, лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на лява лицева половина, малка разкъсно-контузна рана в очния ъгъл в ляво в момента не кървяща, подкожни хематоми в окосмената част на главата, охлузни рани в лумбалната област и долната част на гръдния кош -престъпление по чл. 130, ал. 1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл. 63, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 6 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание обществено порицание, което да се изпълни от кмета на с. Д., общ.

Л. чрез публично обявяване на присъдата в присъствието на представители на местната общност и полицейският инспектор, отговарящ за селото.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимата Д. Б. С., родена на 09.09.2003г. в Л., адрес с. Д., ул. „Г.Б." №5, с постоянно местопребиваване в Обединеното Кралство Саутхемптън, българска гражданка, българка, начално образование, неомъжена, л.к.№ 647300162 изд. от МВР Ловеч, за виновна в това, че на 14.07.2019 г. около 20,00 часа в с. Д. на ул. „Г.Б.", като непълнолетна, при условията на пряк умисъл и в съучастие с Б. С. Б., К. Г. Б., С. Б. С. и Ж. П. Б., всички от с. Д. нанесла на АН. ИВ. АС. с ЕГН ********** от същото село, лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на лява лицева половина, малка разкъсно-контузна рана в очния ъгъл в ляво в момента некървяща, подкожни хематоми в окосмената част на главата, охлузни рани в лумбалната област и долната част на гръдния кош престъпление по чл. 130, ал. 1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл. 63, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 6 НК я е освободил от наказателна отговорност и й налага административно наказание обществено порицание, което да се изпълни от кмета на с. Д., общ. Л. чрез публично обявяване на присъдата в присъствието на представители на местната общност и полицейският инспектор, отговарящ за селото.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимата Ж. П. Б.,родена на 30 март 2004 година в Л.,с постоянен адрес село Д.,област Ловеч„О." №46, българска гражданка, българка, неомъжена, безработна, начално образование, неосъждана, за виновна в това, че на 14.07.2019 г. около 20,00 часа в с. Д. на 3 ул. „Г.Б.", като непълнолетна, при условията на пряк умисъл и в съучастие с Б. С. Б., К. Г. Б., С. Б. С. и Д. Б. С., всички от с. Д. нанесла на АН. ИВ. АС. с ЕГН ********** от същото село, лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на лява лицева половина, малка разкьсно-контузна рана в очния ъгъл в ляво в момента некървяща, подкожни хематоми в окосмената част на главата, охлузни рани в лумбалната област и долната част на гръдния кош - престъпление по чл. 130, ал. 1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл. 63, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 6 НК я е освободил от наказателна отговорност и й налага административно наказание обществено порицание, което да се изпълни от кмета на с. Д., общ. Л. чрез публично обявяване на присъдата в присъствието на представители на местната общност и полицейският инспектор, отговарящ за селото.

Съдът,на основание член 189 от НПК е възложил разноските на всеки от подсъдимите Б. С. Б.,К. Г. Б., С. Б. С.,Д. Б. С., и Ж. П. Б., като е осъдил всеки от тях да заплати сума от по 122.40 лева, представляваща съответната 1/5 идеална част от съдебно-деловодните разноски в общ размер на 612.00 лева.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Р.М.,защитник на подсъдимите Б. С. Б., К. Г. Б., Д. Б. С., и Ж. П.

Б..Развиват се оплаквания за необоснованост на присъдата,както и за наличие на института неизбежна отбрана.Считат отказа на Районен съд Л. да възприеме тезата,че единствено и само К.Б. е причинила съставомерните нараниявания на А.А. за неправилен.Твърди се също,че действията на К.Б. са в ситуация на неизбежна отбрана,тъй като в същото време А.А. е заплашвала детето Десислава,като я е хванала за косата и я е свалила на земята.Защитата счита,че неправилно съдът се е доверил само на един свидетел,който,според тях не е пряк очевидец на инцидента.Сочи,че подзащитните му са имали желание да избегнат задълбочаване и влошаване на отношенията и по тази причина не са обжалвали отказа на РП Л. да образува досъдебно производство по тяхна жалба. Относно Б.Б. счита, че липсват каквито и да било доказателства да е осъществил престъплението по чл. 146, ал. 1 НК и това по чл. 130, ал. 1 НК. Относно обвинението срещу К.Б. счита, че същата следва да бъде оправдана, защото е действала при условията на неизбежна отбрана, защитавайки дъщеря си Д.С. от нападението на тъжителката.

Останалите подсъдими въобще са нямали контакт с тъжителката.

4

В съдебно заседание въззивниците,редовно и своевременно призовани,не се явяват,вместо тях адв.М. поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания.

Въззиваемата А.А. се явява лично и с адв.П.Р.,който счита,че съдебния акт е обоснован и мотивиран,Районен съд Л. е извършил обективна и непредубедена оценка на доказателствената съвкупност.Моли,от името на доверителката си А.А. първоинстанционната присъда да бъде изцяло потвърдена.

От съвкупната преценка на вложените в делото доказателства и становищата на страните съдът приема за установено следното :

Въззивната жалба на адв.Р.М. е подадена в преклузивния срок по член 319 от НПК от надлежно упълномощен защитник и е допустима за разглеждане.По същество е неоснователна.Отфактическа страна решаващия Л.ски районен съд е установил следната фактическа обстановка :

Петимата въззивници са членове на едно домакинство: Б. С. Б., роден на 12.04.1984 г. и К. Г. Б., родена на 09.09.1983 г., са родители на непълнолетната Д. Б. С., родена на 09.09.2003 г. и на С. Б. С., роден на 22.04.2002 г. Последният съжителствал на семейни начала с непълнолетната Ж. П. Б., родена на 30.03.2004 г. Всички заедно живеели в къща, находяща се в с. Д., общ. Л., ул. „Г.Б."№5. Подсъдимият Б.Б. е освобождаван от наказателна отговорност по силата на решение по АНД 368/2003 на P C Л., влязло в законна сила на 17.11.2003 г., и е наказван по силата на споразумение, одобрено по ЧНД 394/2006 на PC Л., в сила от 13.12.2006 г., с глоба от 500 лева, платена на 14.12.2006 г . Останалите подсъдими не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност.

В същото село на ул. „М." №32 живеела и пострадалата АН. ИВ. АС., родена на 08.01.1967 г., която в село наричали „А.". При сина на пострадалата - С.М.Я., живеело и дете от рода на подсъдимите -А.П. Б.. Семейството на подсъдимия подозирало сексуално блудство спрямо детето, което разпалило вражда между двете семейства.

На 13.07.2019 г. въззивника Б. С. Б. бил на празненство, организирано от роднина пострадалата. Там възникнало скарване между него и С.Я. - сина на пострадалата, което принудило подсъдимия да напусне празника.

5

На 14.07.2019 г. сутринта имало размяна на реплики по повод конфликта между подсъдимия Б.Б. и С.Я. - син на пострадалата, както и между бащата на подсъдимия и пострадалата.

По обяд около 12.00 часа конфликтът между враждуващите родове ескалирал до степен, че бил смутен общественият ред в селото - преследвали се с автомобили, гонели се с брадви и колове. Това станало повод да бъде подаден сигнал на телефона за спешни повиквания 112 от случаен гражданин,малко по късно сигнал бил подаден и от въззивничката К.Б. в 12.30 часа,която заявила на тел. 112,че група хора с брадви и колове идват д ги бият.

В резултат на сигнала в 13.30 часа полицейски орган съставил на основание чл. 65 ЗМВР срещу сина на пострадалата С.Я. Протокол за предупреждение да не се саморазправя с подсъдимия Б.Б..

По-късно вечерта около 20,00 часа пострадалата А. посетила дома на дъщеря си. На връщане минала по улица „Г.Б." и когато била до къщата на въззивниците, върху нея се нахвърлили подсъдимите К.Б., Д.С. и Ж.Б., а от къщата излезли и Б.Б. и С.С.. Жените я влачели, дърпайки я за косата, а мъжете я ритали и удряли.

Свидетелката И.А.М. чула виковете за помощ на пострадалата и излязла на терасата си, откъдето я видяла да паднала на улицата. В този момент все още трите подсъдими я дърпали за косата, а поде. Б.Б. и С.С. я удряли. Свидетелката се развикала от терасата да спрат, след което слязла веднага на улицата, за да помогне на А.А.. Когато свидетелката излязла на улицата, нападението вече било преустановено и тя видяла подсъдимите в гръб. Пострадалата била силно уплашена, което наложило свидетелката да я изпрати до дома й.