Решение № 107 от 15.06.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Харманли, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Административно наказателно дело № 20235630200047 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Х. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Х. ул. Л. № * против Наказателно постановление № 22-1253-002032 от 05.12.2022г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150,00 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е постъпила жалба от Х. И. Х., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Твърди, че оспореното НП е нищожно, неправилно, незаконосъобразно и недоказано, както и издадено при нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Отрича да е извършил твърдяното нарушение. Твърди, че неясно и неточно е описано мястото на извършване на нарушението, като било налице разминаване между описанието в АУАН и НП. На следващо място счита, че описанието на нарушението също не отговаря на изискванията на ЗАНН и че посоченото като нарушено правило за поведение не съответства на разпоредбата, въз основа на която е наложено наказанието. Счита, че е нарушено правилото на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН като не му е оказана възможността за сключване на споразумение. Неправилно не била приложена и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Въззиваемата страна Началник Група към ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

В съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.11.2022г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 63370 от свидетеля Х. М. Т. на длъжност младши инспектор при ОД на МВР-Хасково, Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ в присъствието на свидетеля М. Д. М. и на Ж. Й. Р., за това, че на 22.11.2022г. около 19:00 часа на АМ Марица км 67 в посока към АМ Тракия управлявал лек автомобил марка „Ауди“ модел „А8“ с рег. № СВ****РХ, собственост на „Рентал Груп" ЕООД – клон София и изхвърлил от превозното средство предмети или вещества, застрашаващи другите участници.

АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения.

На същата дата – 22.11.2022г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.

Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 22-1253-002032 от 05.12.2022г. от С. Т. С. на длъжност Началник Група към ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на Х. И.

Х. на основание чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150,00 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са събрани показанията на актосъставителя Х. М. Т., на свидетеля по АУАН М. Д. М. и свидетеля-очевидец Ж. Й. Р..

В съдебно заседание, провело се на 01.03.2023г. е разпитан свидетеля М. М..

Свидетелката М. разказва, че на 22.11.2022г. заедно с колегата й Т. са получили сигнал от оперативен дежурен, че жалбоподателят е изхвърлил бутилка вода по водач на товарен автомобил по време на движение. След взети сведения от двамата водачи бил съставен процесния АУАН. Свидетелката М. разказва, че първоначално жалбоподателят е отричал да е извършил процесното административно нарушение, но след тръгването на свидетеля Р. признал, че действително е хвърлил бутилка с вода. Oт обясненията на двамата участници се установило, че при предприемане на маневра изпреварване жалбопоподателят изхвърлил бутилка вода по управлявания от свидетеля Р. автомобил.

В съдебно заседание, проведено на 31.05.2023г., са разпитани и свидетелите Х. Т. и Ж. Р..

От показанията на свидетеля Р. се разкрива механизма на извършване на деянието.

Свидетелят Р. разказва, че при движението си по автомагистрала Марица в посока автомагистрала Тракия предприел маневра изпреварване на друг товарен автомобил. При предприемането на тази маневра свидетелят Р. видял приближаващ се лек автомобил - този управляван от жалбоподателя, но същият бил далеч и изпреварването не представлявало опасност за него. Въпреки това лекият автомобил го застигнал изключително бързо и свидетелят Р. разбрал, че ще го задържи, тъй като не можел толкова бързо да осъществи предприетата маневра. Поради тази причина преустановил маневрата и се прибрал в лявата пътна лента. Тогава жалбоподателят го изпреварил и при изпреварването изхвърлил пластмасова бутилка от минерална вода по каросерията на товарния автомобил. Тогава свидетелят Р. подал сигнал до 112 и съобразно дадените му указания спрял при свидетелите Т. и М. за извършване на проверка. При проверката свидетелят Р. посочва, че жалбоподателят се държал изключително агресивно и арогантно и отправял заплахи.

Показанията на свидетеля Т. са сходни на тези на свидетелката М..

Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят има множество предходни нарушения на правилата за движение по пътищата.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от 2 правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена на 05.01.2023г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 17.01.2023г.

Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички законовоизискуеми реквизити.

По основателността на жалбата:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и писмена форма.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на териториалната и материалната компетентност.

Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат полицейските инспектори в ОДМВР и в техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на групи в СПП при ОДМВР.

Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност и направеното възражение в тази насока е неоснователно.

На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

На 22.11.2022г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.

Процесното НП е издадено на 05.12.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на АУАН.

Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели – единият, от които едновременно присъствал на извършване на нарушението, установяването му и на 3 съставянето на процесния АУАН, а другия – на установяването на нарушението и съставянето на АУАН..

Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от жалбоподателя. Тези обстоятелства се установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 22.11.2022г. Указано му е правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.

Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма, но при нарушение на изискванията за тяхното съдържание. Настоящият съдебен състав намира, че не са спазени законовите разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.

По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по т.н.д. № 2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на посочените правни норми от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.

В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 5, ал. 1. т. 2 от ЗДвП, съгласно който всеки участник в движението по пътищата трябва да опазва околната среда, като не изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в движението, когато това ги застрашава. Следователно в описанието на нарушението следва да се съдържат твърдения за изхвърляне или оставяне на пътя на предмети или вещества.

В направеното описание в процесните АУАН и НП не се съдържат конкретни твърдения за извършеното от жалбоподателя нарушение, а е изписан текстът на съответното правило за нарушение.

Ясното и точно описание на нарушението гарантира правото на защита на нарушителя в аспект да разбере в извършването на какво административно нарушение се обвинява. В настоящия случай това изискване към описанието на нарушението не е спазено.