Определение № 228 от 11.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228 гр. Благоевград, 11.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Красимир Аршинков

Диана Узунова като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно частно наказателно дело № 20231200600411 по описа за 2023 година Окръжният съд е сезиран с частна жалба от защитника на А. Ф. К., подсъдим по н.о.х.д. №537/2022 год. по описа на Районен съд – Сандански, против определение от 03.04.2023 год. по същото дело и на същия съд /неправилно е посочено, че определението е от 03.03.2023 год., когато не е провеждано с.з. и съответно не е изменяна мярката за неотклонение на подсъдимия/, с което е изменена мярката му за неотклонение от „гаранция“ в размер на 1 000 лв. в „задържане под стража“. Акцент е поставен само върху едно обстоятелство, свързано с т.нар. „оперативни данни“, на които се е позовал съдът, за да определи на К. най-тежката мярка за неотклонение.

Защитникът смята, че такъв подход е недопустим, защото само въз основа на събрани по реда на НПК доказателства по делото може да се правят заключения във вреда на представляваното от него лице. А т.нар.

„оперативни данни“ са извън кръга на допустимите по НПК доказателства, които могат да се имат пред вид от съда. Иска се отмяна на атакуваното определение и определяне на друга мярка за неотклонение по отношение на К., различна от задържането под стража.

Благоевградският окръжен съд, след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт на основание чл.345, ал.3 във вр. с чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

На 03.04.2023 година Районен съд – Сандански е разгледал и 1 приключил в отсъствието на редовно призования подсъдим с осъдителна присъда посоченото по-горе н.о.х.д. № 537/2022 год. по описа му. С постановената присъда №11/03.04.2023 год. А. Ф. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и „глоба“ в размер на 250 лв. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е активирал и наказанието по н.о.х.д. № 125/2016 год. на Специализирания наказателен съд в размер на 3 /три/ години „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Отчитайки предпоставките по чл.309, ал.2 от НПК, веднага след обявяване на присъдата си, СРС е изменил мярката за неотклонение по отношение на К. в задържане под стража и постановил общодържавното му издирване. Кратката аргументация на съда е във връзка с постановеното ефективно наказание „лишаване от свобода“ и присъединеното друго такова по реда на чл.68, ал.1 от НК, както и „оперативна информация“, че К. е избягал от затвор в Турция, което е допълнителна индиция за опасността от укриването му.

При тези данни въззивната инстанция намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл.309, ал.2 от НПК задължава решаващият съдебен състав да измени мярката за неотклонение в най-тежката, когато е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието ефективно изтърпяване не е отложено по реда на чл.66 от НК и е налице реална опасност от укриването на дееца. Първата предпоставка безспорно е налице, имайки предвид определеното от СРС наказание и активирането на друго такова по реда на чл.68 от НК. А опасността от укриването на К. може да бъде изведена не само от предходното му осъждане, но и от безспорното обстоятелство, установено чрез справка по делото, от която е видно, че на 13.09.2017 год. подсъдимият е задържан под стража в Република Турция и се намира в затвор от закрит тип в Истанбул. Като се добави и процесуалното поведение на подсъдимия, който за съдебното заседание на 03.04.2023 година е бил редовно призован, но не се е явил, може да се направи извод за реална опасност и от укриването му с цел избягване изтърпяването на наложените му от българския съд наказания „лишаване от свобода“. На тези основания първостепенният съд законосъобразно и обосновано е изменил мярката за 2 неотклонение, за да се гарантира постигането на преследваните от закона цели във връзка с реализацията на наказателната отговорност на признат за виновен подсъдим. Позоваването на т.нар. „оперативна информация“ за бягство на подсъдимия от турски затвор в случая е без значение, при наличието на посочените по-горе данни.

По изложените съображения и на основания чл.345 от НПК Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.04.2023 год. по н.о.х.д. №537/2022 год. по описа на Районен съд – Сандански.

Определението на въззивната инстанция е окончателно.

Делото незабавно да се върне на СРС за изготвяне на мотивите към присъдата и администрирането му .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3