Решение № 169 от 02.10.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. В.П., 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20253610100420 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозиран от В. Д. М. срещу „М.К.“ АД положителен установителен иск с пр. осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК за прогласяване недействителността на сключения между страните Договор за заем Microcredit № 9052-00192475/08.08.2024 г.

Ищецът излага, че е кредитополучател по Договор за заем Microcredit № 905200192475/08.08.2024 г., сключен с „М.К.“ АД. Сочи, че му бил отпуснат кредит в размер на 1500.00 лв., като общата сума за погасяване била 1848.72 лв. Договорен бил срок за погасяване на кредита от 12 месеца, като падежът на месечните погасителни вноски бил 20то число на съответния месец, а размерът на всяка погасителна вноска бил 154.06 лева. Било уговорено ГПР от 48.90% и фиксирания лихвен процент от 40.47 %.

Допълва, че между същите страни бил сключен и Договор за допълнителни услуги към процесния Договор за заем Microcredit № 9052-00192475/08.08.2024 год., съгласно който ответното Дружество предоставило на ищеца пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, по който кредитополучателят дължал възнаграждение, разсрочено в 12 месечни вноски в размер на по 141,52 лева. Допълнителните услуги включвали: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на М.К. АД; 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5. Преференциално обслужване; 6. Право за участие в специални промоции.

Акцентира, че двата договора са тясно обвързани, доколкото съгласно чл. 4, т. 7 Договорът за допълнителни услуги се прекратява с прекратяването на Договора за кредит.

Освен това от прочита на клаузите ставало ясно, че процесните допълнителни услуги са свързани с обслужването на заема и като такива се явяват част от атакувания Договор за заем. Обръща внимание, че в месечната вноска, дължима по Договора за допълнителни 1 услуги е включена и вноската по Договора за кредит, включваща главница и лихва, като така размерът на дължимата месечна вноска възлиза на 295.58 лева, съответно общият размер на задълженията на ищеца възлиза на 3546.96 лева, при отпусната главница в размер на 1500.00 лв.

Ищцата настоява, че има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, тъй като при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Счита, че процесният договор за заем е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК, доколкото посоченият годишен процент на разходите (ГПР) не съответства на реално прилаГ.я. Допълва, че в договора за заем не са посочени основните данни, които са послужили за изчисляването на ГПР, т.е. не са посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, което е поставило ищеца в неравностойно положение и го е лишило от възможността да определи обхвата на своето задължение, както и да прецени какви ще са икономическите последици от сключване на договора за заем.

Настоява, чепосочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания, тъй като целта на разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поддържа, че поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Подчертава, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР (какъвто според ищеца е настоящият случай) представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.

68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Ищцата изтъква, че договорената такса за допълнителни услуги представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включена при Формирането на годишния процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ), което обаче не е било извършено от кредитора, тъй като ако таксата беше включена при изчисляване на ГПР, последният щеше да бъде над императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит, който към датата на сключване на договора за заем е бил в размер на 67.65%. Настоява, че обстоятелството, че таксата не е включена в ГПР, води до неправилно посочване на ГПР, което се приравнява на липсващо ГПР.

Счита още, че процесната такса за допълнителни услуги е нищожна и на основание чл.

10а, ал.2 от ЗПК.

Моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира присъждане на сторените съдебно деловодни разноски. Моли да бъде присъден адвокатски хонорар на процесуалния му представител (с включено ДДС) при условията на чл. 38, ал. 1, вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище по реда на чл. 143 от ГПК, с което заявява, че поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който излага становище за неоснователност на предявената искова претенция.

Поддържа, че процесният договор отговаря на всички нормативни изисквания на ЗПК и 2

ЗЗП. Счита, че изложените в исковата молба възражения са неоснователни.

Предвид изложените доводи, ответното дружество моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание ответникът редовно призован не изпраща представител. Депозирано е писмено становище по реда на чл. 143 от ГПК, с което заявява, че поддържа отговора на исковата молба и настоява исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за заем Microcredit № 9052-00192475/08.08.2024 г., ведно с погасителен план, сключен между ответното дружество, от една страна в качеството му на кредитор и ищеца, от друга страна в качеството му на кредитополучател, от клаузите на който се установява, че кредиторът е предоставил на ищеца кредит в размер на 1500 лева.

Видно от ангажирания погасителен план към договора падежът на последната вноска е настъпил на 23.8.2025 год. (общо 12 броя анюитетни месечни погасителни вноски), в размер на 154,06 лева. ГПР възлиза на 48,90 %. Уговорено е, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил 40,47 % годишно.

Приложен е и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9052 00192475/08.08.2024 г., сключен между същите страни, по силата на който на кредитополучателя е предоставен пакет допълнителни услуги „Комфорт“: 1) посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2) Безплатно внасяне на вноска от името и за сметка на клиента директно в офис на „М.К.“ АД; 3) безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4)разглеждане до минути; 5) Право на участие в специални промоции;

6) Преференциално обслужване. За тези услуги се дължи допълнително възнаграждение, платимо в полза на кредитора, в размер на 141,52 лева месечно за период от 12 месеца или общо 1698,24 лева. Дължимите възнаграждения за допълнителни услуги се разсрочват за срока на договора за кредит и така дължимата месечна вноска възлиза на 295,58 лева.

Общият размер на месечната вноска е отразен и в приложения към исковата молба График на плащания към договори за заем и услуги Microcredit № 9052-00192475/08.08.2024 г.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с пр. осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.

По допустимостта на предявената установителна претенция:

Искът за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит е процесуално допустим. Нищожността е най-тежкият порок на един договор. Тя е абсолютна (важи за всички и всеки може да се позове на нея), изначална и несанируема. Правният интерес на ищеца произтича от качеството му на страна по договора, която е навела доводи и възражения относно недействителността на този договор, респ. на отделни негови клаузи.

По основателността на предявения установителен иск:

За да бъде основателен предявеният установителен иск ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да докаже: 1. сключването между него и ответното дружество на процесния договор за паричен заем и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните; 2. сключването между него и ответното дружество на договор за допълнителни услуги към процесния договор за заем и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, договорено възнаграждение за предоставените допълнителни услуги и размер на това възнаграждение; 3. че целият договор за заем е недействителен на посоченото в исковата молба основание; 4. Че договореното възнаграждението за допълнителни услуги представлява неравноправна клауза на посоченото в исковата молба 3 основание.

В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения, в това число, че уговорената между страните клауза за възнаграждение за предоставени допълнителни услуги е валидна и като такава обвързва страните, че оспорената като неравноправна клауза е индивидуално уговорена, че посоченият в договора за заем ГПР е реално приложимият в отношенията между страните.

От ангажираните по делото писмени доказателства безспорно се установява наличието на облигационна връзка между ответното дружество, от една страна в качеството на кредитор, и ищеца, от друга страна в качеството на кредитополучател при посочените в исковата молба параметри. Установи се също така, че срещу допълнително възнаграждение между ответника и ищеца е сключен и договор за предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Комфорт“.

Основният спорен въпрос между страните е по отношение на действителността на договора за кредит, като ищецът поддържа, че посоченият в договора ГПР от 48.90% не е реално прилаГ.ят между страните.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ. бр. 41/10.05.2024 г., в редакцията му от 10.05.2024 год., действаща към момента на сключване на сделката), поради което правата и задълженията на страните се регулират от разпоредбите на посочения специален закон.

Основните изисквания към всеки един договор за потребителски кредит са разписани в ЗПК в нормите на чл. 10, чл. 11, чл. 12 и чл. 19, а в глава Шеста от същия закон е регламентирана недействителността на договора за потребителски кредит. Според императивната норма на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В конкретния случай действително между страните по делото са сключени 2 договора – Договор за заем Microcredit № 9052-00192475/08.08.2024 г. и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9052-00192475/08.08.2024 г., които формално представляват самостоятелни договори, но при внимателния прочит на клаузите по тях, при изрично договорено задължение на потребителя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги на кредитора, независимо дали ще се ползва от тях или не, се достига до извод, че дългът по кредитното правоотношение и така уговорените допълнителни плащания по договора за допълнителни услуги трябва да се разглеждат като едно цяло и затова последните следва да се включат в общия размер на разходите по кредита. В подкрепа на изложеното, че двата договора следва да се разглеждат като един, е и обстоятелството, че и двата договора са сключени на една и съща дата и под един и същи номер.