Решение № 1336 от 27.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1336 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231000500539 по описа за 2023 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ответничката по гр.д. 105/22 г. по описа на СОС.

С решение по делото № 415/06.12.22 г. съдът е отхвърлил искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и 86 ЗЗД и е уважил евентуални такива, предявени от С. Н. И. срещу Р.

М. К. за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в общ размер 25 360 лв. - сбор от суми, заплатени на различни дати и в различен размер, всички без правно основание и невъзстановени до подаване на исковата молба (на 16.02.22 г.), като за забавено плащане на дължимото е присъдена на основание чл.

86 ЗЗД законната лихва от 16.02.22 г.

В жалбата си въззивничката изтъква, че първоинстанционният съд не е обсъдил нейните възражения за това, че средствата са връщани (с изключение на сума, дадена за направа на зъби на ответничката), че приведеното не е без правно основание, а е за покриване на нуждите на общо домакинство с ищеца (с когото ответничката живеела на семейни начала). Твърди, че част от трнзакциите ищецът е правил с цел да опази от запориране свои лични средства, тъй като правел големи дългове поради увлечение по хазартни игри. Счита, че така заявените обстоятелства се доказват от събраните по делото гласни доказателства. Моли да бъде отменено решението и да се отхвърлят предявените искове. В жалбата се съдържат ред теоретични постановки, които макар и верни, не обосновават извод за неправилност на постановеното от СОС решение.

С отговора на жалбата същата бива оспорена с искане първоинстанционнното решение да се потвърди като правилно.

1

САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с която се атакува валидно и допустимо съдебно решение. На проверка подлежи правилността на обжалвания акт според доводите за неправилност, съдържащи се във въззивнате жалба.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателсства и проверката следва да се осъществи в рамките на вече приобщените по делото доказателства.

Въз основа доводите на страните и очертания предмет на проверката, САС прави следните изводи:

Страните не спорят за това, че са били в близки отношения най-късно от 2012 г. до 2019 г.

Не се оспорва обстоятелството, че на 20 пъти, по банков път, с едно и също основание - „захранване на сметка“, ищецът привеждал, а ответничката получавала суми на стойност между 250 лв. и 4 500 лв. Това обстоятелство се доказва и от представеното и неоспорено банково извлечение от сметка на ищеца, като общият сбор на сумите е 25 360 лв.

С цел доказване основанието за плащанията са разпитани по двама свидетели на страните. Тези на ищеца заявяват, че той представял пред всеки от тях ответничката като своя добра позната. В присъствие на свидетелите ищецът давал на ответничката парични суми, а в лични разговори с тях споделял, че я подпомага срещу нейно задължение в последващ момент да възстанови полученото. На свидетелите е известно, че най-голяма била сумата, дадена за направа на зъби на ответничката (тя заявила, че зъбите й са по-скъпи от колата на единия свидетел и че плащането за направата им било поето от ищеца).

Свидетелите на ответничката заявяват, че страните в спора живеели на съпружески начала и правят извода, че е нормално издръжката за общото домакинство да се поема от двамата. Те твърдят, че ответничката теглила потребителски кредити и предоставяла средствата на ищеца, комуто дала и получено от нея обезщетение след успешно защитен трудов спор.

Страните спорят за същността на отношенията – фактическо съпружество (според ответничката) или отношения на приятелско доверие и близост (според ищеца). От писмените изявления на страните е видно, че раздялата между двамата е настъпила с взаимно огорчение, като ищецът твърди, че е бил наранен с нож от ответничката и децата й, а ответничката – че е била удряна от ищеца, поради което била издадена спрямо него ограничителна заповед.

При анализ на доказателствата настоящият състав приема, че е безспорна съществувалата между страните лична близост, без да може да се установи дали същата е била на съпружески начала или на дълбоко доверие и споделяне. Тъй като двама от свидетелите заявяват наличието на фактическо съжителство между страните, а други двама отричат такова (вкл. с довод за семейна обвързаност на ищеца), не може да се направи несъмнен извод за естеството на връзката. Поради това не следва да се разисква доводът на ответничката, че ищецът е дарявал суми за обща издръжка на семейната общност.

Настоящият състав споделя виждането на първостепенния съд за това, че сумите, 2 давани от ответничката на ищеца, могат да са предмет на самостоятелен иск, доколкото не само не доказват, но няма и довод за насрещната им връзка със сумите, предоставяни на ответничката от ищеца.

Твърдението на ищеца е за разместване на имуществени блага и за липса на основание за такова разместване.

Чрез извлечението от сметката на ищеца се установява, че чрез банковите преводи средства са напускали неговия патримониум и са постъпвали в правната сфера на ответничката.

Житейски нелогична е тезата на ищцата, че плащанията са правени с цел средствата да бъдат укрити от кредитори, доколкото осъществяването на транзакции по банков път дава възможност за доказване на разпоредителните действия и евентуална претенция на увредените кредитори (чл. 135 ЗЗД).

Тъй като не всички от сумите са високи и плащането им би могло да става на ръка, настоящият състав приема, че банковото транслиране е и средство за доказване на плащането, което пък може да се обясни със създаване на доказателства за претенции за връщане на даденото.

Относно твърдението, че ответничката е възстановявала сумите, то е логично същите да са връщани по сметката на ищеца в размерите на направените преводи също по банков път.

В доказателствена тежест на ищцата е да установи наличието на основание за плащането. Липсата на доказателства за връщане на сумите, съгласието, че средствата, дадени за направа на зъбите на ответничката не са върнати и липсата на доказателства за дарствено намерение на ищеца обосновава основателност на исковете за неоснователно обогатяване.

Поради становище за правилност на първостепенния акт, на основание чл. 272 ГПК, САС се ползва от мотивите на първоинстанционния съд, чието решение следва да се потвърди в цялост.

В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноските за въззивния процес с естество на хонорар за един адвокат. Въпреки направеното от повереника на въззивничката оспорване, основано на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, същото не следва да се зачете, защото сумата от 3 000 лв. е под минимума, определен в Наредба № 1/2014 г. на ВАС.

Водим от горното САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖВАВА решение № 415/06.12.22 г., постановено по гр.д. 105/22 г. по описа на Софийския окръжен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. М. К. да заплати на С. Н. И. разноски за въззивния процес в размер на 3 000 (три хиляди) лв. – хонорар за един адвокат.

3

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4