Решение № 194 от 25.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Варна, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100502028 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на въззивна жалба на В. В. В., ЕГН ********** и К. В. В., ЕГН **********, срещу Решение №2895 от 30.07.2024г. по гр. д. №13079/2023г. на ВРС, 9-ти състав, с което е обявен за недействителен спрямо ищеца К. Й. Р., ЕГН **********, на осн. чл.135, ал.1 от ЗЗД, договор за покупко – продажба на недвижим имот , сключен между ответниците В. В. В., ЕГН********** и К. В. В., ЕГН**********, обективиран в НА №8/29.08.2019г., том III, рег. № 7096, дело № 347 от 2019г . на н-с Д.С., по силата на който В. В. е продал на К. В. 1/6 ид. части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****.4.52, представляващ апартамент № 103, находящ се в гр. Варна, ж. к. ****, с площ от 59.54 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалет, коридор и два балкона, при граници: на същия етаж - обекти с идентификатори №№ ****, ****; под обекта - ****; над обекта - ****, ведно с прилежащото му избено помещение с площ от 2.86 кв. м., при граници: изба от вх. 4, тревна площ, коридор, изба на ап. № 105, както и 0.8487% ид. ч. от общите части сградата и от правото на строеж върху дворното място, в която е изградена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ****, за сумата от 6000лв.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е недопустимо с 1 оглед недопустимостта на предявения иск. Искът по чл.135 ЗЗД за относителна недействителност на сделка с недвижим имот, сключена на 29.08.2019г., след вписана възбрана върху този имот през м.04.2019г. от същия кредитор, е при липса на правен интерес от търсената защита, защото тя е била постигната със самата възбрана в негова полза, предвид разпоредбите на чл.451-453 от ГПК. Евентуално решението е неправилно и постановено в противоречие с норми на материалния и процесуалния закон. Искът по чл.135 ЗЗД е неоснователен, тъй като към деня на предявяването му (на 10.10.2023г.) вписаната в полза на въззиваемия – ищец по делото – възбрана е била заличена (на 02.10.2023г.) поради перемпция. Не е налице увреждане на ищеца от сключената между ответниците продажба на 1/6 ид. част от имота на В. В. в полза на брат му К. В., защото сделката не увреждала кредитора. Последният не е бил активен и не се е присъединил като взискател по делото на ЧСИ Ернандес; не е направил и постъпки да събере вземането си по образуваното от него изп. дело на ЧСИ Станев. Приобретателят от друга страна нито е знаел за задължението на продавача си,нито е бил длъжен да знае за него; купувачът К. В. е платил с цената дългът на брат му към друг кредитор (банка) чрез ЧСИ и не е целял да ощети ищеца К. Р.. Освен това ВРС не е разгледал въпросът дали с продажбата е бил увеличен пасивът на длъжника-продавач или не. По същество се моли за обезсилване решението на ВРС, евентуално за отмяната му и отхвърлянето на иска, с присъждане на разноски за две инстанции.Преди о.с.з. с писмена молба въззивниците поддържат своето искане до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и бланкетна. Поддържа твърденията си пред ВРС за наличие и доказаност на всички предпоставки на предявеня иск. В случая изп. д. №500/2019г. на ЧСИ Станев е било прекратено, а вписаната по него възбрана - заличена, към момента на подаване на исковата молба по делото,поради което не е налице сочената от въззивниците ситуация, валидна при висящ изпълнителен процес и действаща възбрана по него. От друга страна към момента на продажбата на 1/6 ид. части от имота ищцовото парично вземане е било възникнало, а продавачът е знаел за увреждането на кредитора си. Купувачът също е знаел, тъй като е бил негов брат, а от гласните доказателства по делото презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД не е опровергана. По същество моли за потвърждаване на решението и за разноски пред ВОС, а с молба преди о.с.з. поддържа позицията си.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от К. Й. Р., ЕГН**********, срещу В. В. В., ЕГН ********** и К. В. В., ЕГН**********, иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договор за покупко – продажба на недвижим имот от 29.08.2019г., обективиран в НА №8, том III, рег. № 7096, дело №347 от 2019г.

2 на н-с Д.С. при ВОС, по силата на който отв. В. В., ЕГН********** е продал на отв. К. В., ЕГН**********, 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта №****.4.52, представляващ апартамент № 103, находящ се в гр. ****, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, срещу цената от 6000лв.

Ищецът К. Р. твърди, че e кредитор на ответника В. В. В.. На 01.08.2015г. двамата сключили три договора за заем с нотариална заверка на подписите и на съдържанието, по силата на които Р. предал на В. В. общо 40 000лв. в брой при подписване на сделките, а именно: по договор №1А – 14 000лв., по договор № 2А – също 14 000лв., а по договор №3Б – 12 000лв.

Сумите по първите два договора подлежали на връщане до 20.02.2017г., а по третия – до 20.02.2018г. В определените от страните срокове заемателят не погасил задълженията си в цялост; погасил по 7 200лв. от задълженията си по договор № 1А и № 2А, а по договор № 3Б – 3 600лв. Поради това ищецът образувал три заповедни дела, по които били издадени три заповеди за незабавно изпълнение и три броя изп. листи, както следва:

- ИЛ № 1785/06.03.2019г., издаден по ч. гр. дело № 3318/2019г. по описа на ВРС за сумата от 6 800лв., ведно със законна лихва и 606лв. разноски;

- ИЛ № 1782/06.03.2019г., издаден по ч. гр. дело № 3319/2019г. по описа на ВРС за сумата от 8 400лв., ведно със законна лихва и 698лв. разноски; и - ИЛ № 1783/05.03.2019г., издаден по ч. гр. дело № 3320/2019г. по описа на ВРС за сумата от 6 800лв., ведно със законна лихва и 606лв. разноски.

За събиране на задълженията ищецът подал молба за образуване на изп. дело пред ЧСИ Л.С., по която било образувано такова под № 500 за 2019г. По него на 03.04.2019г. била наложена възбрана върху 1/6 ид. част от апартамент № 103, находящ се в гр. ****, собственост на ответника. В срока за доброволно изпълнение длъжникът В. В. не изпълнил задължението си.

На 20.07.2023г. К. В., брат на ответника, поискал от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство и да вдигне наложената възбрана, тъй като възбранената 1/6 ид. част от жилището не била собствена на длъжника по изпълнението считано от 29.08.2019г., когато последният я бил продал на своя брат за сумата от 6 000лв. Сумата била преведена по банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД с основание „погасяване на задължения на В. В.“.

С оглед на горното ищецът счита, че са налице всички предпоставки по чл.135 ЗЗД и моли за обявяване на продажбата от 29.08.2019г. между двамата ответници за недействителна по отношение на него. В о.с.з. поддържа своите твърдения и искане до съда, моли и за съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК отв. К. В. представя писмен отговор, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на иска. Не оспорва, че през 2019г е закупил от отв. В. В., който му е брат, 1/6 ид. част от процесния 3 недвижим имот. В тази вързка твърди, че през 2019г. получил съобщение от ЧСИ И.Е. за насрочване на опис на собствената на В. В. (длъжник по изп. дело № 1826/2018г.) част от жилището, с оглед удовлетворяване на вземанията на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД (с вписана първа по ред възбрана). В тази връзка упълномощил адвокат, който да проучи въпроса какво следва да бъде направено за да се спре описа и бъдещата публична продан. Адвокат Борислав Златев се свързал с взискателя, уточнил размера на дълга на брат му и каква сума съответства на стойността на описаната 1/6 ид. ч. от жилището.

Останалите 5/6 ид. ч. били негови. Отправена била молба до банката-кредитор да даде съгласие за доброволна продажба на имота, срещу частично погасяване на дълга на В. В.. Взискателят уточнил размера на вземането си, съгласил се да спре изпълнението спрямо процесната идеална част от съсобствения им апартамент, както и да вдигне наложената възбрана при плащане на сумата от 6 000лв. В съответствие с това съгласие била извършена и продажбата.

Твърди, че макар с В. В. да са братя, те рядко контактували помежду си, тъй като брат му от дълги години живеел в чужбина, а той самия пътувал по корабите и отсъствал за дълги периоди от дома. К. В. по никакъв начин не е знаел, че по друго изпълнително дело била наложена друга възбрана върху процесната 1/6 ид. част от жилището. Целта на извършеното прехвърляне не било да ощети ищеца, а да „спаси“ наследственото жилище от предприетото принудително изпълнение срещу него. Ищецът имал възможност да се присъедини към образуваното изп. дело №1826/2018г. по описа на ЧСИ И.Е. и да участва в разпределението на постъпилата сума, а не да образува друго дело за принудително изпълнение на неговото притезание. Това бездействие на ищеца продължило не само към момента на изповядване на сделката от 29.08.2019г., а и впоследствие – до 20.07.2023г., когато подал молба до ЧСИ Л.С. по изп. дело № 500/2019г. за вдигане на възбраната, за която разбрал едва тогава. Твърди, че не е знаел за втората възбрана и по никакъв начин не е целял да затрудни удовлетворяването на вземането на ищеца. Моли за отхвърляне на иска, а в о.с.з. поддържа своята позиция и искането си до съда.

В срока по чл.131 от ГПК отв.В. В. представя писмен отговор, в който излага аналогични (с тези на другия ответник) възражения за неоснователност на иска. В. В. не знаел за друга възбрана, освен тази в полза на банката по изп. дело на ЧСИ И.Е., още по-малко брат му К. е знаел за таква възбрана към момента на продажбата от 2019г. Едва когато брат му К. В. решил да продава процесното жилище, потенциалният купувач извършил справка в Имотния регистър и установил, че е имало втора по ред вписана възбрана – в полза на ищеца. От друга страна с продажбата не се увеждал интереса на ищеца, защото цената от сделката била преведена на кредитор с възбрана и по-голямо вземане от това на ищеца. Отделно ищецът не проявил достатъчно активност по образуваното от него изп. дело №500/2019г. на ЧСИ Станев за събиране на вземанията си, с оглед на което по него настъпила перемпция и делото било прекратено, като резултат от което възбраната била вдигната. Дори и при уважаване на иска не би се удовлетворил ищеца. Моли за отхвърляне на иска 4 и за разноски, а в о.с.з поддържа искането си до съда.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С договор за заем №1А/01.08.2015г. страните са договорили К. Й. Р. да предостави на В. В. В. на сумата от 14 000лв., която последният се е задължил да му върне в срок до 20.02.2017г. на 18 месечни вноски, 17 вноски по 800лв. и една последна в размер на 400лв.

С договор за заем № 2А, сключен на 01.08.2015г., страните са се договорили за предоставяне на допълнителна заемна сума в размер на още 14 000 лв., която В. В. се е задължил да върне на К. Р. в срок до 20.02.2017г., при същите условия на разсрочено плащане.

С договор за заем №3Б от 01.08.2015г. страните са договорили предоставяне на нова заемна сума в размер на 12 000лв. Заемателят В. В. се задължил да върне парите в срок до 20.02.2018г., на тридесет равни месечни вноски по 400лв.

За вземанията на заемодателя по договорите били подадени заявления по чл.417 от ГПК по гр.д. №1786/2019г., №3318/2019г. и №3319/2019г. на ВРС, по които са били издадени изп. листи въз основа на издадени заповеди за незабавно изпълнение в полза на К. Р. срещу В. В..