Решение № 2689 от 15.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2689 гр. Варна, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20213110116866 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа искова молба на ХР. АТ. П., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против „МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: сумата от 12380,69 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.01.2020 г. до 16.09.2021 г. /нетен размер/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 1168,04 лева, представляваща обезщетение за забава в изплащане на главното задължение, начислено за периода от 01.03.2020 г. до 23.11.2021 г. Претендират се сторените разноски.

След допуснато изменение в размера на предявените искове, на основание чл.214, ал.1 ГПК, ищецът претендира заплащане на сумата от 10487 лева - дължимо трудово възнаграждение за процесния период, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 920 лева, представляваща обезщетение за забава в изплащане на главното задължение.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

До прекратяването му, страните по делото се намират в трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор № 00731/13.01.2016 г., по силата, на който ищцата е приела да заеме длъжността „медицинска сестра“. Трудовият договор на ищцата е прекратен от служителя едностранно, на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ, поради забава в изплащане 1 на трудовото му възнаграждение, като ответникът отказва да предостави на служителя препис от заповедта за прекратяване. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба в съда, ответникът дължи на ищеца неплатени трудови възнаграждения за периода от 01.01.2020 г. до 16.09.2021 г., в общ размер на 12380,69 лева, дължимо както следва: за м.01.2020 г. – 734,92 лева; за м.02.2020 г. - 734,92 лева; за м.03.2020 г. - 734,92 лева; за м.04.2020 г. – 367,47 лева; за м.06.2020 г. – 740,91 лева; за м.07.2020 г. – 740,91 лева; за м.08.2020 г. – 740,91 лева; за м.09.2020 г. – 740,91 лева; за м.10.2020 г. – 740,91 лева; за м.11.2020 г. – 740,91 лева; за м.12.2020 г. – 740,91 лева; за м.01.2021 г. – 457,40 лева; за м.02.2021 г. – 457,40 лева; м.03.2021 г. – 457,40 лева; м.04.2021 г. – 457,40 лева; м.05.2021 г. – 457,40 лева; м.06.2021 г. – 457,40 лева; м.07.2021 г. – 457,40 лева; м.08.2021 г. – 457,40 лева; м.09.2021 г.

– 230 лева. Същите са в общ размер на 21695,35 лева. Ответникът дължи и заплащане на мораторна лихва, в общ размер на 1168,04 лева, начислена за периода от 01.03.2020 г. до 23.11.2021 г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Сочи, че през 2020 г., вследствие пандемията от COVID – 19, финансовото му състояние силно се е влошило. През същата година, срещу него било образувано изпълнително дело с взискател Община Варна, като всички негови банкови сметки били запорирани. Тъй като средствата се превеждали директно от РЗОК на ЧСИ, ответникът не получавал такива за периода от м.08.2020 г. до м.04.2021 г., поради което не бил в състояние да изплаща трудовите възнаграждения на своите служители. Заявява, че в срок от няколко месеца ще е в състояние за изплати всички дължими суми.

С допълнителна молба заявява, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на 10.08.2021 г., в сила от 11.08.2021 г.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Страните не спорят, че между тях, на дата 13.01.2016 г., на основание чл.67, ал.1 КТ, е сключен трудов договор №00731, по силата на който, ответникът е възложил, а ищцата е приела да изпълнява длъжността „медицинска сестра” в „МБАЛ В.“ ЕООД. Съгласно уговореното с трудовия договор, основното месечно възнаграждение на ищцата е определено да бъде в размер на 520 лева, като е уговорено заплащане и на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 19%.

Предвидено е заплащането на месечното трудово възнаграждение да бъде извършвано в месеца, следващ отработения.

Трудовият договор е прекратен от работодателя, със заповед №15/07.01.2021 г., считано от 21.01.2021 г. На същата дата, между ищеца и ответника е сключен трудов договор № 42, на осн. чл.111 КТ. Същият е прекратен със заповед № 26/10.08.2021 г. на ответника, на основание чл.325, 2 ал.1, т.1 КТ, считано от 11.08.2021 г. Посоченото основание в заповедта е „взаимно съгласие на страните изразено писмено.“ Според втория трудов договор, основното месечно възнаграждение на ищцата е определено да бъде в размер на 400 лева, а начисленото допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - в размер на 0%.

От представените по делото преписи от фишове за заплати, издадени от ответника за начислени трудови възнаграждения на ищеца, се установява, че същите са в брутен/нетен размер, както следва: за м.01.2020 г. – 947,10 лева/734,92 лева; м.02.2020 г. – 947,10 лева/734,92 лева; м.03.2020 г. – 947,10 лева/734,92 лева; м.04.2020 г. – 473,55 лева/367,47 лева; м.05.2020 г. – 0 лева; м.06.2020 г. – 954,80 лева/740,91 лева; м.07.2020 г. – 954,80 лева/740,91 лева; м.08.2020 г. – 954,80 лева/740,91 лева; м.09.2020 г. – 954,80 лева/740,91 лева; м.10.2020 г. – 954,80 лева/740,91 лева; м.11.2021 г. – 954,80 лева/740,91 лева; м.12.2020 г. – 954,80 лева/740,91 лева; м.01.2021 г. – 400 лева/310,39 лева; м.02.2021 г. – 200 лева/155,20 лева; м.03.2021 г. – 400 лева/310,39 лева; м.04.2021 г. – 209,52 лева/162,58 лева; м.05.2021 г. – 164,71 лева/127,81 лева; м.06.2021 г. – 218,18 лева/169,31 лева; м.07.2021 г. – 400 лева/310,39 лева; м.08.2021 г. – 127,27 лева/98,77 лева.

По делото е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, от приетото заключение, на която се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец е в размер на 400 лева; общата стойност на незаплатените нетни трудови възнаграждения за периода от м.01.2020 г. до м.08.2021 г. е в размер на 9431,94 лева, а дължимата мораторна лихва върху трудовото възнаграждение, за периода от м.02.2020 г. до м.09.2021 г., е в размер на 920,69 лв. От заключението на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата, за периода от 01.01.2021 г. до 11.08.2021 г., възлиза на сума в общ размер на 2628,40 лева, от която – 2119,68 лева – основна заплата и 508,72 лева – възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, в размер на 24 % /в случай, че такъв се начислява/.

При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Съдът е сезиран с трудов спор по смисъла на чл.357 КТ, при твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, след прекратяването, на което са останали неплатени в полза на ищеца трудови възнаграждения. Ищцовата претенция намира правното си основание в разпоредбите на чл.128, т.2 вр. чл.242 КТ и чл.86 ЗЗД. Исковете са допустими, като ищецът е активно легитимиран да ги предяви. Налице е и пасивна легитимация на ответника като бивш работодател на ищцата, да отговаря за заплащане на дължимо трудово възнаграждение.

За да се уважат предявените искове, в тежест на ищеца е да установи валидно безсрочно трудово правоотношение между страните, прекратяване на трудовия договор на соченото от ищеца основание; размер на договореното и 3 дължимо трудово възнаграждение за всеки от месеците; размер и период на претендираното обезщетение за забава. В тежест на ответника е да установи заплащане на претендираните суми или недължимост на същите.

Съгласно разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 КТ, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, когато е постигнато взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Видно от основанието, посочено в заповед №15/07.01.2021 г. на управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение на ищцата се прекратява, по взаимно съгласие, отправено писмено от лицето. Сключеният между страните трудов договор №42/20.01.2021 г. също е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, като за прекратяването му работодателят издава заповед № 26/10.08.2021 г.

Разпоредбата на чл. 242 КТ определя, че положеният труд по трудов договор е възмезден, като нормата на чл.128, т.2 КТ указва задължението на работодателя да заплаща в срок, на работника/служителя, уговореното трудово възнаграждение. При неизпълнение на това задължение от страна на работодателя, за работника/служителя възниква право на иск за заплащане на пълния размер на дължимото трудово възнаграждение, като липсата на парични средства или друго препятствие, не освобождават работодателя от задължението за плащане на уговореното трудово възнаграждение. На основание чл.245, ал.2 КТ, неизплатената част от трудовото възнаграждение се дължи ведно със законната лихва. В процесния случай е безспорно установено, че през процесния период, ищецът е полагал труд по сключени с ответника трудови договори. Към датата на подаване на исковата молба, трудовите възнаграждения за периода от м.01.2020 г. до м.08.2021 г. са начислени, но не са платени от работодателя, като това твърдение на ищеца не се оспорва от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Същото се формира от основната заплата, допълнителните трудови възнаграждения, както и други трудови определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор, и невключени в първите два компонента /чл.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.

Трудов договор №42/20.01.2021 г. е сключен на основание чл.111 КТ, като от приложената по делото трудова книжка на ищеца се установява, че считано от 18.01.2021 г. той се намира в основно трудово правоотношение с друг работодател – УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл.260 КТ, работник или служител, който работи по външно съвместителство, получава пълния размер на трудовото възнаграждение за основната работа, както и възнаграждение за работата по външно съвместителство според уговореното между страните. С трудов договор №42/20.01.2021 г., страните 4 по делото са постигнали съгласие, в полза на ищцата да не бъде начислявано допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Съгласно чл. 12, ал. 1 НСОРЗ, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Това допълнително трудово възнаграждение се заплаща за действително отработено време, в рамките на съответната месечна продължителност на работното време, само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време /чл.12, ал.8 НСОРЗ/. С оглед изложеното, ищцата има право на допълнително възнаграждение само по основното трудово правоотношение – това с УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД.

Доколкото не се представят доказателства, а и не се твърди, че по основния трудов договор ищцата работи при непълно работно време, то по трудовия договор, сключен на основание чл.111 КТ, не следва да се начислява и изплаща допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

Разпечатката съдържа 26 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e994d6fe-3676-453a-b629-049ceeed23f4