Решение № 27 от 13.10.2026, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Чепеларе, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Сона В. Гарабедян при участието на секретаря Емилия К. Сивенова като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Административно наказателно дело № 20265450200068 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена Й. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. И., област В., ул.

„*****“ № **, чрез пълномощник адвокат Й. А., против наказателно постановление № 250373-000222 от 28.04.2025 г., издадено от началника на РУ Чепеларе при ОДМВР Смолян, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 187, ал.

4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят счита, че издаденото наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, като оспорва фактическата обстановка, описана в акта, считайки, че същата не отговаря на обективната истина с твърдението, че към момента на проверката е използвал обезопасителен колан и че не са отчетени всички относими обстоятелства, които имат значение за случая. Сочи неизчерпателност и некоректност в обстоятелствената част на наказателното постановление при описанието на фактическата обстановка. Счита, че случаят може да бъде квалифициран като маловажен, като се позовава на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Навежда доводи за ограничаване на правото му на защита, доколкото с процесното наказателно постановление са му отнети 10 контролни точки, но като основание наказващият орган се е позовал единствено на Наредба № Iз-2539 на МВР, без да е посочен законовият текст, който регламентира определянето на максималния им размер, както и отнемането и възстановяването им. Поради изложеното моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.

Първоначално по така подадената жалба е било образувано АНД № 109/2025 г. по описа на РС Чепеларе, по което е било постановено решение № 6/23.03.2026 г. Последното е обжалвано пред Административен съд Смолян, който с влязло в сила решение № 1109/02.07.2026 г., постановено по КАНД № 179/2026 г. по описа на същия съд, е отменил решението на въззивната инстанция и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС Чепеларе с указания за събиране на всички доказателства, относими към предмета на спора, в т.ч. оригинала на обжалваното наказателно постановление, и за произнасяне по същество.

В съдебно заседание по делото, след връщането му на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молби с вх. № 3824/24.08.2026 г. и вх. № 4341/24.09.2026 г., подадени от името на жалбоподателя Й. Т., чрез пълномощника му адвокат Й. А., моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Представя списък на разноските и ДПЗС. При 1 условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, в случай че същото надвишава минимално определения размер по НЗПП.

Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище с вх. № 3855/25.08.2026 г., подадено от негово име, чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. В., оспорва жалбата като неоснователна и необоснована. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено по подробно изложени съображения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции. Представя списък на разноските. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, в случай че същото надвишава предвидения размер по чл. 27е от НЗПП.

РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя лично на 21.11.2025 г.

Жалбата е подадена чрез АНО на 03.12.2025 г. Ето защо, като констатира изпълнение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав приема, че срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на НП е спазен, доколкото същото е връчено на санкционираното лице.

Ето защо съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 16.04.2025 г. полицейските служители при РУ Чепеларе Д. А. С., младши автоконтрольор, и Б. Р. А., старши полицай, свидетели по делото, били назначени в наряд през деня и извършвали контрол на движението на път SML 2311 при 0.400 км в с. Хвойна, на уширението до кметството. Около 12:30 часа, при ясно време, св. А. спрял за проверка лек автомобил „******“ с рег. № *****, който се движел в посока от с. Хвойна към с.

Орехово. Полицейските служители се намирали по посока на движението на автомобила, от дясната му страна. При подаване на стоп палка, автомобилът намалил скоростта, което дало възможност на контролните органи да установят, че водачът е без поставен обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС. В хода на проверката свидетелите С. и А. установили, че автомобилът е управляван от собственика му - жалбоподателя Й. Т.. На въпроса на полицейските служители, дали има здравословни проблеми, поради които не използва обезопасителен колан, водачът отговорил отрицателно.

Свидетелят С. съставил АУАН Серия АД бл. № 002043 от 16.04.2025 г. против жалбоподателя Й. Т. Т. за това, че на 16.04.2025 г. около 12:30 часа на път SML 2311 при 0.400 км управлява личния си лек автомобил „*****“ с рег. № ***** в посока на движение от с. Хвойна към с. Орехово и допуска следното нарушение: Като водач на МПС от категория М1, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, с което виновно е нарушил чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на Й. Т. и свидетеля очевидец Б. А.. Същият бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, като отбелязал, че има възражения. Препис от акта му бил връчен на същата дата.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено атакуваното наказателно постановление № 25-0373-000222 от 28.04.2025 г. от началника на РУ Чепеларе, с което за нарушение на чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на Й. Т.

2 е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните при новото разглеждане на делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Д. А.

С. и Б. Р. А., както и от събраните писмени доказателства - АУАН Серия АД бл. № 002043 от 16.04.2025 г. в оригинал, наказателно постановление № 25-0373-000222 от 28.04.2025 в оригинал, справка за нарушител/водач на жалбоподателя Й. Т., справка за собственика на лек автомобил „******“ с рег. № *****, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както материалният, така и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

При извършената цялостна служебна проверка съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, предвид представената заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Актът е предявен лично на нарушителя и е подписан от него. Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство при съставянето на АУАН и при ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с обжалваното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до невъзможност за жалбоподателя да организира защитата си. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Съдът не намира основания да се съгласи с изложените в жалбата твърдения за непълнота на описанието на нарушението. В АУАН и наказателното постановление изрично са посочени времето и мястото на извършване на нарушението, индивидуализиран е лекият автомобил, който се твърди, че е управляван от жалбоподателя, като е посочено, че по време на движение последният не е поставил обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван.

С това административнонаказателното обвинение е станало ясно в напълно достатъчна степен, като липсват други обстоятелства, относими към този вид нарушение, които да не са посочени. Ето защо наведените доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, трябва да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В случая, в издадените АУАН и НП е посочено изрично, че управляваният от Т. автомобил е от категорията М1, за който важат горните правила, като по отношение на жалбоподателя, като водач, не са налице доказателства да попада сред лицата, за които е установено изключение от това задължение, посочени в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е санкциониран, тъй като, като водач на МПС, Т. не поставил обезопасителния колан, с който е оборудван автомобилът.

Съобразно материалноправните характеристики на твърдяното нарушение, то подлежи на доказване основно с гласни доказателствени средства. По делото, съдът приема за безспорно установено, въз основа на показанията на разпитаните свидетели и съставения АУАН, че на посочените дата, час и място е извършена проверка на лек автомобил „*****“ с рег. № ***** и на водача Й. Т. Т., при която е установено, че той управлява автомобила без поставен обезопасителен колан, с какъвто същият е бил оборудван. При това от показанията на свидетеля Б. А. се установи, че жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан 3 още докато е отбивал на посоченото от свидетеля място, като този факт е бил възприет от контролните органи. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите кореспондират напълно с приобщените към доказателствена съвкупност по делото писмени доказателства.

С оглед горното съдът приема, че с поведението си на пътя, описано идентично в АУАН и НП, като управление на МПС без поставен обезопасителен колан, с какъвто същото безспорно е било оборудвано, жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, е извършил съставомерно от обективна и субективна страна нарушение именно на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран с предвидената глоба, в абсолютен размер от 50 лева, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

Нарушението е реализирано от субективна страна с пряк умисъл, доколкото водачът е бил наясно със задължението си да управлява процесното МПС с поставен обезопасителен колан, но по свое желание не го е сторил.