Решение № 18592 от 05.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10375/2026
- Вид
- Решение № 18592
- Подписан
- 05.10.2026
- Състав
- СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 18592 гр. София, 05.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 202***10110375 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Й. С. срещу „С.Г.Б." АД,, с която са предявени искове с правно основание чл.128, т.2 и чл.224 КТ за сумата от 196,67 евро, представляващи незаплатено нетно трудово възнаграждение за 5 работни дни от 01 до 06 октомври през 2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2026 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 790,68 евро., представляваща неизплатено обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за неползван платен годишен отпуск за 12 (дванадесет) дни, ведно със законна лихва върху главниците, считано от исковата молба – 17.04.2026 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът В. Й. С. твърди, че на 04.11.2022 г. между ищеца и ответното дружество е сключен трудов договор № ***/2022 г. Със Заповед № 77/2023 г, трудовото правоотношение с В. Й. С. е прекратено на основание чл.325, ал.1, т. 1 КТ, считано от 07.10.2023 г. заповедта изрично е признато от страна на „С.Г.Б.Ч АД, че се дължи сумата за основните и допълнителни трудови възнаграждения към датата на прекратяване на Трудовия договор, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда за неползван платен годишен отпуск за 12 (дванадесет) дни. Към датата на настоящата искова молба работодателят все още имал неизплатени суми към служителя в общ размер на 987,35 евро (деветстотин осемдесет и седем евро и тридесет и пет цента). При тези твърдения, моли ответникът да бъде осъден да му заплати на ищеца сумата в размер на 987,35 евро (деветстотин осемдесет и седем евро тридесет и пет цента), представляваща остатък от дължима сума за основно допълнително трудово възнаграждение до датата на прекратяване на Трудовия договор, 1 както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, заедно със законната лихва от датата на настоящата искова молба до пълното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът „С.Г.Б." АД е подал отговор на исковата молба, с който признава исковете. Признава всички факти в исковата молба, както и размера на исковете.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Съдът, като съобрази, че с отговора на исковата молба ответникът е признал предявените искове, а ищецът на свой ред е поискал постановяване на решение съобразно признанието, и като прецени, че не са налице пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, намира, че са изпълнени условията по чл. 237, ал. 1 ГПК за уважаване на предявените искове изцяло за сумата от 987,35 евро, предвид признаването им от ответника за основателни. Като последица от уважаване на иска на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2026 г. до окончателното плащане. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може свободно да се разпорежда. Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, съдът не излага мотиви по съществото на спора, тъй като решението се основава на признанието на иска.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът чл.78, ал.1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 220 евро за адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, тъй като договореният хонорар е под нормативния минимум.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на СРС сумата от 57.18 евро – държавна такса
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.Г.Б.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Ц.ш.“ № ***-*, ет. *, да заплати на В. Й. С., с ЕГ **********, с адрес: гр.
София, л. „П.Ф.Н." №*, ет.*, ап.*,, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 196,67 евро, представляващи незаплатено нетно трудово възнаграждение за 5 работни дни от 01 до 06 октомври през 2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2026 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 790,68 евро, представляваща неизплатено обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за неползван платен годишен отпуск за 12 (дванадесет) дни, ведно със законна лихва върху главниците, считано от исковата молба – 17.04.2026 г. до окончателното им изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 220 евро, 2 представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „С.Г.Б.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц.ш.“ № ***-*, ет. *, да заплати по сметка на СРС сумата от 57.18 евро разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3