Решение № 265 от 08.02.2021, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 3180/2020
- Вид
- Решение № 265
- Подписан
- 08.02.2021
- Състав
- ВЕЛИЧКА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА, ЯВОР ИВАНОВ КОЛЕВ, ЯНКО АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ
Други актове по делото
- Определение № 456 от 23.03.2021 · ВЕЛИЧКА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА, ЯВОР ИВАНОВ КОЛЕВ, ЯНКО АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.228 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.3 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.3 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал.4, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.24 · Закон за задълженията и договорите
- чл.348 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 265
Град Пловдив, 08 февруари 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.н.а.д. № 3180 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП –
Пловдив, чрез процесуалния представител Р.Е., против Решение № 260214 от 23.09.2020, постановено по АНД № 3613 от 2020г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е отменено наказателно постановление № 511988-F543920 от 14.05.2020 г. на зам.директора на ТД на НАП – Пловдив при ЦУ на НАП, с което наложената санкция на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС за извършено административно нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС на „МЕГЗ 37“ ЕООД в размер на 3000 лева.
Касаторът намира решението за незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон – касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Твърди се, че при проверката е установено извършвана от дружеството търговска дейност – онлайн търговия със стоки, без да е монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано фискално устройство в компетентната ТД на НАП – Пловдив, за регистриране на извършените продажби. Първата продажба е от 02.08.2019г. и е приета от Спиди АД на същата дата, въз основа на договор между МЕГЗ 37 ЕООД и Спиди АД, като при предаването не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 / 2006г. Същата е платена чрез РКО с наложен платеж в размер на 69,99лв. на 05.08.2019 г. Изложени са съображения за отсъствие на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен.Иска се отмяната на решенето и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „МЕГЗ 37“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв.Н., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В представени по делото писмени бележки излага подробни съображения.
Претендира присъждане на разноски.
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, чрез своя представител, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна.
Административен съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното:
В хода на извършване на проверка за установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС, във връзка с подадено заявление за регистрация по ЗДДС с вх.№ 30391200008536/14.01.2020г. е установено, че „Мегз 37" ЕООД с ЕИК ********* като данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ е допуснало нарушение на същата, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните продажби чрез електронен магазин, от датата на започване на дейността на 05.08.2019 г.
Посочено е в съставения АУАН, че нормативно установеното задължение за проверявания субект е възникнало на основание разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, предвиждаща, че лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
При проверката е установено следното: дружеството извършва търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и аксесоари, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните продажби. От представени от лицето документи, справки и писмени обяснения, както и писмени обяснения от трети лица е видно, че първата продажба, свързана с дейността на дружеството, е направена на 02.08.2019г. Пратката е приета от Спиди АД /въз основа на сключен договор между Спиди АД и Мегз 40 ЕООД/ на посочената дата - 02.08.2019 г., като при предаването й не е издаден фискален касов бон или друг документ отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, тъй като за извършваната търговска дейност, търговецът не е регистрирал ФУ. В конкретния случай извършваната от дружеството дейност е съотносимо с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка”. По реда на чл.25, ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. Като нарушен бил посочен съставът на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118 ЗДДС.
За да отмени издаденото НП, районният съд е приел, че в АУАН и в НП е посочен правния извод на наказващия орган, че за извършената от него доставка на стока на 02.08.2019г. за нарушителя е възникнало задължение да издаде финансова касова бележка, съответно задължението да въведе в експлоатация фискално устройство. Съдът е посочил, че и в двата процесуални документа обаче е налице пълна липса изложение на факти, от които да се направи проверка на този правен извод, за да се извърши преценка дали в действителност за въпросната доставка се е налагало издаване на касова бележка. Приел е, че както в АУАН, така и в НП липсва отразяване на основаното съставомерно обстоятелство, а именно как е извършено плащането - чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или по друг начин. Съдът е приел, че при липса на изложени факти в АУАН и НП относно основаното съставомерно обстоятелство, а именно какъв е бил вида на плащането и налагал ли е той издаване на касова бележка, наказаното лице е в неведение и следва да гадае какви факти следва да оборва, което положение е несъвместимо с правото му на защита и безусловно налага отмяна на НП в тази част. Посочено е, че в случая съдът бива поставен в положение, за да провери съставомерността на факти, които изцяло липсват в АУАН и НП, което е несъвместимо с контролно - отменителните му правомощия по чл. 63 ЗАНН.
Настоящата касационна инстанция намира постановеното решение за правилно.
Следва да се посочи, че посочената като нарушена разпоредба на чл.7 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, регламентира задължение за лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
А съгласно чл.3 ал.1 от същата наредба/в приложимата редакция/, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
От така цитираните разпоредби се следва извод, че лицата нямат задължение да регистрират и отчитат извършваните от тях продажби на стоки и услуги, съответно и да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД в следните хипотези:
- когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за пла-тежните услуги и платежните системи;
- когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В тази връзка от съставения АУАН, а и от издаденото на негова основа НП, не става ясно какво точно неизпълнение, какво отклонение от предписано, вменява на търговеца приходната администрация поради твърде общото и бланкетно описание на конкретно установеното.
От събраните по делото доказателства се установява, че между „МЕГЗ 37“ ЕООД и „Спиди“ АД е сключен договор от 02.08.2019г., в чийто чл.12 е договорено, че възложителят може да използва услугата наложен платеж за пратки на територията на РБ при следните условия, сред които е и това по чл.12.5, а именно: изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от наложен платеж както следва: суми, изплащани по банков път: сумите от наложен платеж се изплащат в деня на доставка на пратките за пратки, доставени до 12,30 часа и на следващ работен ден за пратки, доставени след 12,30 часа; суми, изплащани в брой от офис на Спиди: суми до 1000 лв. се изплащат в рамките на работното време на офиса на следващия работен ден, след деня на доставка на пратката; суми над 1000 лв. се изплащат в периода от 14,00 часа до 17,00 часа на следващ работен ден след деня на доставката на пратката; суми, изплащани в брой на адрес на клиента: изплащането се извършва на следващия работен ден, след деня на доставка на пратката, като за всички случаи изпълнителят изплаща на възложителя сумите, съгласно разпоредбите на чл.12.5.1. Последно цитираната разпоредба от договора предвижда, че изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от наложен платеж по банков път, като са посочени реквизити на банковата сметка с титуляр „МЕГЗ 37“ЕООД.
Съгласно §1 т.9 ДР от Закона за пощенските услуги/ЗПУ/, „пощенски паричен превод“ е пощенска услуга, при която в точка за достъп до мрежата на пощенски оператор, лицензиран по чл.39 т.3, подателят подава парична сума в брой и нарежда по електронен път или писмено на хартиен носител пълната сума да бъде изплатена в брой на получателя без никаква удръжка.
Безспорно е, че в случая „Спиди“АД е куриер и изпълнител по договора от 30.04.2018г. с предмет – международни куриерски и транспортни услуги и куриерски и транспортни услуги на територията на РБ, от врата до врата, съответно възложителят/“МЕГЗ 37“ЕООД/ има право да използва услугите на изпълнителя при експедицията на своите пратки.
Няма спор също, че „Спиди“АД е вписан и в регистъра по чл.59 ал.5 ЗПУ за извършване на следните услуги: 1. Приемане на съобщения, подадени във физическа или електронна форма от подателя, предаването им чрез електронни съобщителни средства и доставяне на тези съобщения на получателя като пощенски пратки; 2. Куриерски услуги. В тази връзка по делото е представено и Удостоверение №0062/03.11.2009г.
По делото обаче липсват данни със „Спиди“АД да е договорено от страна на „МЕГЗ 37“ЕООД извършването на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ, тъй като пощенският паричен превод е самостоятелна услуга, която не се съдържа в предмета на цитирания по-горе договор. За да бъде извършена услугата пощенски паричен превод, е необходимо тя да бъде договорена между подателя/доставчик/ и куриера. В хипотеза на съществуваща договореност за извършване от лицензиран пощенски оператор, който е същевременно и куриер – и на пощенски паричен превод по отношение заплащане на стока от получателя, би било налице изключението в разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и в случай, че всички суми се превеждат по този начин, а именно чрез пощенски парични преводи
Разпечатката съдържа 37 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e99460e1-3284-4024-b26e-9fe58f98d990