Решение № 1301 от 07.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1301 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20241110213964 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от *******, представлявано от адв. В. К., съд. адрес гр.

София, кв. ********, подблоково пространство, срещу електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № *******, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят поддържа, че електронния фиш е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че в ЕФ не съдържа императивно предвидени реквизити, в обжалвания акт не са описани точно и ясно всички относими обстоятелства около извършване на вмененото нарушение. Сочи се, че влекачът има монтирано бордово устройство, което автоматично начислява дължимата тол такса.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се явява и 1 упълномощеният процесуален представител. От адв. К. са постъпили писмени бележки, в които поддържа жалбата. Излага доводи за липса на извършено нарушение от страна на дружеството, като няма доказателства, че ППС се е движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, а не в рамките на урбанизираната територия на гр. София по северната скоростна тангента.

Моли съда да съобрази даденото тълкуване по прилагането на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС по дело С -61/23 на СЕС. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски и прилага списък за това.

Въззиваемата страна – *********, не се явява представител. В съпроводителното писмо се прави искане за потвърждаване на издадения ЕФ.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени и устни доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

„*** притежавало влекач ***, с рег. ***. Превозното средство било оборудвано с бордово устройство, чрез което предавало данни, относими към определяне дължимостта и размера на тол таксите, заплащани за движение по платената републиканска пътна мрежа.

На ***г., в 13:56 часа, на път А-6, включен в обхвата на платената пътна мрежа, на км. 50+427, с посока на движение към намаляващ километър, се движил влекач ***, с рег. ***, собственост на „***. Влекачът бил с технически допустима максимална маса 20500, с 2 броя оси, екологична категория „ЕВРО 6А”, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 0. За посоченото пътно превозно средство не била заплатена дължимата пътна такса - не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Това обстоятелство било установено с устройство № ***, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси. Към датата и часа на заснетото нарушение не е имало активна услуга за автоматично тол отчитане.

Бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система на пътни такси по чл. 10, ал. 1 2 от ЗП № *******, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 15.04.2024г., като на 22.04.2024г. същият депозирал жалба.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно: доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, статични изображения във вид на снимков материал на влекач ***, с рег. ***, справка за собственост, известие за доставяне, становище от отдел УИСИ с приложение, писмо от Интелигентни трафик системи /ИТС/, писмо от АПИ с вх. № ***г. на АПИ, с приложение (протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на система за определяне на теглото на преминаващите ППС в движение, докад от ОПУ – София, разрешение, карта за местоположение на СКТ ***, извлечение от електронната система с данни за местоположението на СКТ ***, протокол № ***1 за утвърждаване на образци на ЕФ, заповед № ****. ведно с приложение, протокол № ***1, заповед № РД-***г. с приложение № 1-4, извлечение от електронната система за историята на обработка на нарушението).

Съдът се доверява на писмените доказателства, които са изготвени според установените правила и от тях съдът получава информация относно обстоятелствата около извършване на процесното деяние, както и условията, при които е издаден електронния фиш.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (препис от ЕФ е връчен на 15.04.2024г., докато жалбата е подадена на 22.04.2024г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от 3 основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314 ал. 1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН.

Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. В тази връзка е без значение кое конкретно лице е издало електронния фиш. Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата , размера на глобата, срока и начините за доброволното □ заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на ****.

Непосочването на дата на издаване на електронния фиш не предполага допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като законодателят е задължил в неговото съдържание да бъде посочена единствено датата на извършване на нарушението, която съвпада с датата на неговото издаване.

Обстоятелството, че в обжалвания акт не е посочено конкретно физическо лице - негов издател не означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не съдържа изискване за посочване на подобни обстоятелства, респективно тяхната липса не е основание за отмяна. В електронния фиш е отбелязано, че същият е издаден от ****, което е напълно достатъчно, за да се приеме, че актът изхожда от компетентен административен орган.

Не са налице и предпоставки съдът да приеме изтекла погасителна давност, тъй като за електронния фиш сроковете по чл. 34 от ЗАНН не намират приложение, а единственият относим срок е този на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който възлиза на четири години и половина и в случая няма спор, че не е изтекъл.

Съдът намира, че устройство № ***, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси отговаря на законоустановените изисквания, респективно оспорването годността на техническото средство, с което е заснето нарушението от страна на жалбоподателя е недоказано. За 4 подобни устройства не са предвидени изисквания за първоначална проверка, както и последваща проверка на от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, подобно на автоматизираните технически средства и системи за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи.

От доказателствения материал се установи, че устройството е създало доклад, придружен с два броя статични изображения във вид на снимков материал на превозното средство. Ето защо съдът намира, че процесното устройство отговаря на изискването на ЗДвП и не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

След внимателен преглед на съдържанието на електронния фиш, съдебният състав констатира, че не са налице всички изискуеми от закона реквизити.

Липсва пълно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не е посочен размерът на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, както и по какъв начин същата е била изчислена. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.

10б, ал. 3 (тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането □ дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки); заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото 5 разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. В обжалвания акт не са посочени характеристиките на конкретния пътен участък и размерът на дължимата тол такса съобразно спецификите на превозното средство. Липсва отбелязване относно изминатото разстояние, броя на отделните тол сегменти, през които превозното средство е преминало, както и какъв е сборът на изчислените за всеки тол сегмент такси. Размерът на дължимата тол такса и начинът на формирането е следвало да бъдат отразени в електронния фиш. Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП, размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 , или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В настоящия случай цитираната разпоредба не е приложима, тъй като за процесното пътно превозно средство не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. В такъв случай, дължимият размер на тол таксата следва да се индивидуализира по реда на чл. 10б, ал. 5 от ЗП - когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от **** Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6.