Решение № 389 от 15.10.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. ХАСКОВО, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Д. А. А.-С. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500526 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Обжалвания акт

С решение №10/04.I.2024 г. постановено по гражданско дело №814/2022 г.

Районен съд-Хасково признава за установено по предявения от В. С. К., ЕГН **********, от гр.*** и Е. С. Д., ЕГН **********, от гр.***, иск с правно основание чл.124, ал.I от ГПК, във вр. с чл.67 от ЗС, против О. П. П., ЕГН **********, от гр.***, Район ***, ул.*** и Н. Г. К., ЕГН **********, от с.***, Община ***, Област Стара Загора, ул.***, че О. П. П. и Н. Г. К. не притежават вещно право на строеж върху УПИ *** в кв.*** по плана на с.***, Община ***, Област Хасково, учредено от С.П.С. с Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилище № ***, том XII, рег. № ***, дело № ***г. на нотариус Кичка Господинова, рег. № 353 по регистъра на Нотариалната камара, с район на 1 действие Районен съд – Хасково, с предмет – правото да построят на О. П. П. жилище със застроена площ от около 40 кв.м., състоящо се от спалня, хол, бокс и санитарен възел, съгласно одобрен архитектурен проект и правото да построят на Н. Г. К. жилище със застроена площ от около 40 кв.м., състоящо се от спалня, хол, бокс и санитарен възел, съгласно одобрен архитектурен проект, поради неупражняване в петгодишен срок и погасяването му по давност в полза на В. С. К. и Е. С. Д. по реда на чл.67, ал.I от ЗС.

С решението си съдът отхвърля като неоснователен предявения от О. П.

П., ЕГН **********, от гр.***, Район ***, против В. С. К., ЕГН **********, от гр.*** и Е. С. Д., ЕГН **********, от гр.***, насрещен иск с правно основание чл.72 от ЗС за заплащане на сумата от 2500 лева /частичен иск от общо 100 000 лева/ -стойност на подобренията, извършени в УПИ *** в кв.*** по плана на с.***, Община ***, Област Хасково.

РС-Хасково осъжда О. П. П., ЕГН **********, от гр.***, Район *** и Н.

Г. К., ЕГН **********, от с.***, Община ***, Област Стара Загора, ул.*** , да заплатят на В. С. К., ЕГН **********, от гр.***, напррвените по делото разноски в размер на 4100 лева,както и осъжда О. П. П., ЕГН **********, от гр.***, Район *** и Н. Г. К., ЕГН **********, от с.***, Община ***, Област Стара Загора, ***, да заплатят на Е. С. Д., ЕГН **********, от гр.***, направените по делото разноски в размер на 4000 лева.

С определение №532/11.IV.2024 г. постановено по делото Районен съдХасково оставя без уважение като неоснователно искането по чл.248 от ГПК от О. П. П. за изменение на решение №10/04.I.2024 г. постановено по гражданско дело №814/2022 г. в частта за разноските.

Обстоятелства по въззива

О. П. П. е останал недоволен от постановеният съдебен акт,поради което го обжалва като неправилен и незаконосъобразен с искане за отмяната му и отхвърляне на предявените претенции.

Въззивникът извежда,че в решението си РС-Хасково по иска с правно основание чл.124 ал.I вр. с чл.67 от ЗС правилно извел,че в давностния срок от 5 години следвало да се упражни правото на строеж,за да не се погаси в полза на собственика на земята. Неспазването на този срок не водело до 2 автоматичното погасяване правото на строеж,като давност не се прилагала служебно от съда,съборазно чл.120 от ЗЗД и ТР №1/2011 г. по т.д.№1/2011 г. на ОСГК на ВКС.Не се обективира и спор,че предвид изложеното,правото на строеж следвало да се упражни в срок до 17.Х.2010 г.,учредено на 17.Х.2005 г.П. не спори и че процесната сграда била изградена на етап „груб строеж“ към април 2009 г.-в рамките на срока от 5 години по чл.67 от Закона за собствеността.

О. П. извежда обаче,че неправилен и необоснован бил извода на първата инстанция,че правото на строеж не било осъществено в рамките на 5 годишния срок,тъй-като сградата нямала издадени строителни книжа.Според въззивникът правото на строеж се смятало осъществено на етап груб строеж,след който момент правото на строеж се преобразувало в право на собственост върху изградената постройка в полза на суперфициара и правото да я държи на чужда терен.Поради това и не можело да извежда се погасяване на правото на строеж,тъй-като не съществувало в този вид.

Поради това се налагал извода относно процесната сграда,че същата е изградена в груб строеж в рамките на петгодишния срок от учредяването правото на строеж и това право не е погасено.

Евентуално въззивникът излага довод,че дори и да се приемело,че процесната сграда не е изградена в груб строеж към момента на изтичане на петгодишния срок,то доколкото била изградена на такъв етап към момента на подаване на исковата молба по делото и предвид,че давността относно погасяване правото на строеж не се прилага служебно,т.е. правото не е погасено към датата на подаване на исковата молба и не можело да бъде погасено,като трансформирано в право на собственост,то предявеният установителен иск бил неоснователен.

Неправилен бил извода на РС-Хасково и относно значението на наличието на строителни книжа относно упражняването правото на строеж.Според чл.181 от ЗУТ правото на строеж може да бъде предмет на сделка от учредяването му до завършване на сградата на етап груб строеж,а след този етап предмет на прехвърлителната сделка може да бъде правото на собственост върху построената сграда или част от нея.Според въззивникът по този начин законът предвиждал,че правото на строеж било упражнено и трансформирано в право на собственост върху сграда от етапа груб 3 строеж,независимо има или не строителни книжа. В тази насока била и съдебната практика.Незаконният строеж бил обект на вещни права и можел да бъде предмет на разпоредителни сделки,не бил извън гражданския оборот и съответната сделка не била нищожна.В случая нямало и установяване на незаконност на процесния строеж по реда на ЗУТ.Недопускането на свидетелски показания относно установяване етапа на строителство било също така грубо нарушение на закона от първата съдебно инстанция.

Въззивникът взема становище и относно предявеният евентуален иск по чл.87 от ЗЗД при отхвърляне на основната установителна претенция по чл.127 от ГПК.Според П. въпросната евентуална претенция била неоснователна поради погасяване правото на ищците по чл.87 ал.III от ЗЗД с изтичане на общата петгодишна давност,течаща от момента на неизпълнение на договора от страната,по чията вина се иска развалянето му.Това право било погасено още приживе на наследодателя на ищците,поради което и същите не можели да го упражнят.

Алтернативно П. извежда,че дори и да се приемело съществуване правото на разваляне на договора,то искът по чл.87 от ЗЗД бил неоснователен предвид изпълнение от страна на ответниците по иска на задълженията по договора за учредяването на правото на строеж.В тази насока се твърди,че ответниците по иска са изпълнили задължението си и към 31.ХII.2006 г. процесната сграда била изградена на етап груб строеж.От друга страна въпросната сграда,дори и да не била построена към тази дата,то същата е била факт през 2009 г. и към момента на предявяване на настоящия иск.

Въззивникът извежда неправилност на постановеното решение в частта относно насрещния иск по чл.72 от ЗС.В случая нямало издаден административен акт за обявяването на процесния строеж за незаконен,нито предписание за премахването му от компетентните органи.Същевременно П. доказал по делото,че е добросъвестен подобрител в процесния имот в резултат на извършените СМР въз основа учреденото право на строеж,с което повишил стойността му.Поради това и предявената осъдителна претенция в тази насока била основателна.

Представени са отговори на въззивната жалба от Е. Д. и В. К.,с които се взема становище по същата.Извежда,че се по иска с правно основание чл. 124, ал. I от ГПК, във вр. с чл. 67 от ЗС РС-Хасково признава за установено,че 4 двамата ответници О. П. и Н. К. не притежават вещно право на строеж с предмет - правото да построят на О. П. жилище със застроена площ от около 40 кв. метра и правото да построят на Н. Г. жилище със застроена площ около 40 кв. метра.В случая били налице двама ответника с различни интереси, поради което жалбоподателят О. П. можел да обжалва постановеното решение само в частта, с която е уважен предявения отрицателен установителен иск по отношение на учреденото в негова полза право на строеж на жилище, но не и в частта, с която е уважен иска по отношение на учреденото право на строеж на ответника Н. Г. Поради това и в тази си част въззивната жалба билаа процесуално недопустима.

В отговора се посочва,че по 67 от ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасяло в полза па собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Според Тълкувателно решение № 1 / 04.05.2012 г. по т.д. № 1 / 2011 г. на ОСГК на ВКС, от определянето на срока по чл. 67, ал. I от ЗС като давностен следвало, че неспазването му не водело автоматично до погасяване на правото на строеж,поради коетои и съдът не можел служебно да приложи давността.

В тази насока законосъобразно РС-Хасково приел, че за ищците е налице правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост, чрез който със силата на пресъдено нещо да бъде отречено вещното право на строеж на ответниците, учредено им с нотариален акт от 17.ХI.2005 г., като погасено по давност в полза на собствениците на земята, тъй като не е било упражнено в продължение на 5 години, т.е. до 17.11.2010 г.

Степента на завършеност на една сграда се извежда в отговорите, в частност на етап „груб строеж", се установявало със съответната документация, предвидена в закона. В случая,сочат въззиваечите, се следвало съставяне и подписване на Акт Образец 14 и издаването на Удостоверение по чл. 181, ал. II от ЗУТ от общинската администрация. Чрез свидетелски показания поради това и не може да се установява дали сградата е била изградена на етап „груб строеж" към даден момент. В тази връзка правилни се явявали изводите на съда, че е правно ирелевантно становището на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертица, че към м. април 2009 г. сградата е била фактически изградена на етап „груб строеж". От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства по безспорен и 5 категоричен начин се установило, че сградата, построена в УПИ *** в кв. *** по плана на село ***, е без издадени строителни книжа и дори липсват данни за воденето на каквато и да било строителна документация по време на строителството. От съдържанието на представеното от Община *** Писмо, рег. индекс 702 / 02.02.2023 г. се установило, че за процесната сграда нямало одобрена от главния архитект на общината проектна документация и не е издавано разрешение за строеж. Дори и към момента на неговото издаване 02.II.2023 г. за сградата продължават да липсват строителни книжа.

Строителството следователно било осъществено без надлежно издадени строителни книжа, поради което не можел да се направи извод, че в давностния 5 годишен срок ответниците изпълнили задължението си да завършат сградата.

Изцяло неоснователни се явявали доводите и съображенията, изложени въззивникът, че суперфициентът С. П. С., не е оказал никакво съдействие на за изграждането на сградата,тъй-като същият съобразно учреденото право на строеж нямал такова задължение.

Въззиваемите сочат по отношение на иска по чл.72 от ЗС,че в т. I I от ППВС Х 6 от 27.ХII.1974 г., постановено по гр. дело № 9 / 1974 г., не е налице подобрение на недвижим имот с извършено в него незаконно строителство, което подлежи на премахване. В случая вложените в строителството на сградата труд, средства и материали не представляват подобрение на недвижимия имот, тъй като не са довели до увеличаване на неговата стойност.

Според закона незаконен строеж подлежи на премахване и не може да бъде узаконен, дори и при желание от страна на собственика на земята.