Решение № 6059 от 05.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6059 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20251100504576 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 30.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 27548/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 30 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр.София /ЕИК 831609046/ срещу „СОФПРОП“ ЕООД- гр. София /ЕИК 200250644/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, чл.137, ал.2 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че „Софпроп“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД общо сумата 8 791.44 лв., от която: 7 140.83 лв.- главница, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г.- м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК- 18.05.2022 г., до изплащане на сумата, като погасена поради съдебното й прихващане с насрещното вземане на собственика на ответника, съществуващо по договора за изкупуване на енергиен обект от 17.07.2017 г.- в размер на 63 510.36 лв., до размера на по- малкото от тях, на основание чл.104, ал.2 вр. чл.103 ЗЗД; 1 617.49 лв.- законна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 3.05.2022 г.; 26.63 лв.- главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- 18.05.2022 г., до изплащане на сумата; и 6.49 лв.- законна лихва за забава върху втората главница за периода от 01.07.2019 г. до 03.05.2022 г., за които суми е издадена заповед № 15630/ 06.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 25828/ 2022 г. на СРС, 30 състав. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на ответника „Софпроп“ ЕООД сумата 1 170 лв.- разноски по делото /за адвокатско възнаграждение/.

Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост 1 на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените сумиглавници и лихви за забава, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Софпроп“ ЕООД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач „Топлоконтрол“ ООД- гр. София не изразява становище по повод подадената от ищеца въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 7 140.83 лв.- главница /стойност на топлинна енергия, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, в резултат на уважаването на заявено от „Софпроп“ ЕООД възражение за съдебно прихващане. В останалата част обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По делото не е спорно, че ответникът „Софпроп“ ЕООД е бил фактически потребител на топлинна енергия за небитови нужди в свой собствен недвижим имот, представляващ клуб- ресторант с кафе- аперитив, находящ се в сградата на ул.**** в гр. София, район „Лозенец“, с абонатен № 412218 /инсталация № 4000307263/, през исковия период от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. Същият не оспорва обстоятелството, че стойността на потребената през горепосочения период топлинна енергия възлиза на 7 167.46 лв.- главница /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, която сума не е заплатена от него на ищеца- топлопреносно предприятие.

Не е спорно по делото и че третото за спора лице „Инженерконсулт“ ООД /ЕИК 121325959/ е построило топлопреносно съоръжение: присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция, захранващи жилищната сграда, находяща се в гр. София, бл.53, УПИ V- 125, кв.9, м.„Лозенец“, в която се намира процесният имот. За ползването на това топлопреносно съоръжение през периода 1.11.2015 г.- 17.07.2017 г.- според фактическите твърдения на ответника ищецът „Топлофикация София“ ЕАД дължи на „Инженерконсулт“ ООД сумата 13 370.86 лв.обезщетение. Това вземане е прехвърлено от „Инженер-консулт“ ООД на ответника „Софпроп“ ЕООД с договор за цесия от 22.11.2019 г., за което „Топлофикация София“ е уведомена както с получаване на съдебните книжа по настоящото дело, така и по предходни дела, водени между страните на същите фактически и правни основания, но за различни периоди от време.

Правилно е прието в обжалваното решение, че тъй като е било ползвател на 2 топлинна енергия за небитови нужди в процесния имот, без да е сключило писмен договор по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ с „Топлофикация София“ ЕАД, ответното дружество се е обогатило с цената на доставената от ищеца до имота топлинна енергия за процесния период. Като не е заплатил цената на потребената топлинна енергия, ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи, като с това е увеличен пасивът на ищеца, който е обеднял за негова сметка. По отношение на претендираната главницастойност на топлинна енергия, е налице разместване на имуществени блага без основание, поради което и искът за признаване дължимостта на сумата 7 140.83 лв. е доказан по основание.

Правилно е прието в обжалваното решение и че за ищеца не са възникнали вземания за сумите 1 617.49 лв.- лихви за забава при плащане на горепосочената главница, дължими за периода от 1.07.2019 г. до 3.05.2022 г.; 26.63 лв.- такса за извършена услуга дялово разпределение /главница/ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г.; и 6.49 лв.- лихви за забава при плащане на таксата за дялово разпределение, дължими за периода от 1.07.2019 г. до 03.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 25828/ 2022 г. на СРС, 30 състав. Тъй като вземанията на ищеца са основани на извъндоговорен източник- неоснователно обогатяване, за да е дължима претендираната такса за дялово разпределение /главница/, следва да е налице обвързваща страните договорна връзка, каквато не се твърди, нито установява да е възникнала помежду им.

Напротив- твърди се, че договор за доставка на топлинна енергия между тях не е сключен, поради което и основание за плащане на претендираната такса от ответника на ищеца в случая липсва.

Що се отнася за претендираните лихви за забава, при вземания за неоснователно обогатяване, каквито са процесните главници, изпадането на длъжника в забава е предпоставено от получаването на покана- арг. чл.84, ал.2 ЗЗД, каквато не се твърди, нито установява да е отправена от ищеца до ответника, поради което и исковете за горепосочените суми се явяват също недоказани и неоснователни.

Неправилни, обаче, са изводите на първоинстанционния съд относно заявеното от ответника възражение за съдебно прихващане, което по преценка на настоящия въззивен съд се явява неоснователно.

Според посоченото по- горе- ищецът притежава вземане към ответното дружество в размер на 7 140.83 лв.- за неоснователно обогатяване от спестени разходи за потребена топлинна енергия в процесния имот с ал.№ 412218 през периода м.05.2019 г.- м.04.2020 г.

От своя страна ответникът е притежавал вземане към ищеца в размер на 13 370.86 лв., представляващо дължимо за периода 1.11.2015 г.- 17.07.2017 г. обезщетение за ползване по чл.137, ал.2 ЗЕ на топлопреносно съоръжение, изградено от „Инженерконсулт“ ООД и продадено на „Топлофикация София“ ЕАД с Договор за изкупуване на енергиен обект от 17.07.2017 г., по силата на който собствеността на движимите вещи: присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция, захранващи жилищна сграда, находяща се в гр. София, жилищна група Южен парк, бл.53, УПИ V-125, кв.9, м.„Лозенец“, е прехвърлена от „Инженерконсулт“ ООД, срещу цена от 63 510.36 лв., както и законната лихва върху посочената сума до окончателното изплащане на задълженията. Посоченото вземане от 13 370.86 лв. е прехвърлено от „Инженерконсулт“ ООД на „Софпроп“ ЕООД с Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 22.11.2019 г. /л.97- 98 от делото на СРС/, за което ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е получил уведомление на 14.12.2019 г. /л.99 от делото на СРС/.

Според събраните в процеса доказателства собственикът на горе-посоченото 3 топлопреносно съоръжение- „Инженерконсулт“ ООД е имал вземане към „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 13 370.86 лв., представляващо дължимо обезщетение по чл.137, ал.2 ЗЕ за ползването му през периода 1.11.2015 г.- 17.07.2017 г., както и вземане в размер на 63 510.36 лв., представляващо дължима цена на посоченото съоръжение, прехвърлено на „Топлофикация София“ ЕАД с Договор за изкупуване на енергиен обект от 17.07.2017 г.

Видно от цитирания договор за цесия, само първото посочено по- горе вземанев размер на 13 370.86 лв., е прехвърлено на ответника по настоящото дело- „Софпроп“ ЕООД- цесионер, а титуляр на второто посочено вземане- в размер на 63 510.36 лв., е останало дружеството „Инженерконсулт“ ООД. Поради това и предмет на разглежданото по делото възражение за съдебно прихващане може да бъде само притежаваното от ответника- цесионер вземане от 13 370.86 лв., но не и второто, чийто титуляр е посоченото трето за настоящия съдебен спор лице.

За вземането от 13 370.86 лв. са събрани по делото писмени доказателства, въз основа на които може да бъде обоснован извод, че такова е възникнало за цедента и е било валидно прехвърлено на цесионера. Според доказателствата /Акт- обр.16 за приемане на строеж- абонатна станция, считано от 1.10.2015 г./ изграденото от „Инженерконсулт“ ООД топлопреносно съоръжение е било ползвано от ищеца с оглед дейността му по продажба на топлинна енергия в сградата, обслужвана от него.

Същото е въведено в експлоатация на 1.11.2015 г., като доставената чрез него топлинна енергия е отчитана от 1.10.2015 г. Според събраните по гр.д.№ 15314/ 2019 г. на СРС и по гр.д.№ 48817/ 2020 г. на СРС доказателства- определеното за ползване на посоченото съоръжение /абонатната станция/ през периода от м.10.2015 г. до датата на продажбата му на „Топлофикация София“ ЕАД- 17.07.2017 г., обезщетение /по методика, определена от КЕВР/ е 21 930 лв., съответно 20 350.47 лв. Ищецът не оспорва обстоятелството, че вземане за обезщетение по чл.137, ал.2 ЗЕ в размер на 13 370.86 лв. /сума, по- малка от горепосочените/ е възникнало за „Инженерконсулт“ ООД.

Съгласно разпоредбата на чл.137, ал.2 ЗЕ, изграждането на съоръженията по ал.1 може да се извършва от потребителите /клиентите/ след съгласуване с топлопреносното предприятие, като в този случай последното заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от потребителите. Когато съоръженията са изградени от потребителите, собствеността върху тях се прехвърля на топлопреносното предприятие с договора за присъединяване.

С писмо вх.№ П 11394/ 04.2017 г. и писмо вх.№ П 1553/ 16.06.2017 г.