Решение № 187 от 27.08.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Плевен, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА в присъствието на прокурора С. М. Г. като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Частно наказателно дело № 20264400200612 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното :

Производство по чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и актове за налагане на финансови санкции. Същото е образувано по искане за признаване и изпълнение на актове за прилагане на финансови санкции от Федерална Република Германия въз основа на Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ от 24.02.2005г., по отношение на български гражданин – П. Р. Р., роден на ***г., живущ в с.***, обл.Плевен, ул.***.

В съдебно заседание засегнатото лице, редовно призовано не се явява.

Представителят на ОП Плевен изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Плевенски окръжен съд, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното : С решение от 24.02.2026г. на несъдебен орган – полицейски участък, на П. Р. Р. е наложена глоба за извършено в периода 04.02.2026г. административно нарушение по Закон за административната уредба при нарушаване на разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата – чл.2 , а именно при управление на МПС осветлението на ремаркето е включено по такъв начин, че не съответства на осветлението на теглещото превозно средство, което се санкционира по чл.2 от Кодекса за движение по пътищата на Нидерландия.

Решението е влязло в сила на 07.04.2026г. С решението на П. Р. Р. е наложена глоба в размер на 190,00 евро. Плевенски окръжен съд намира, че решението, с което на П. Р. Р. е наложена глоба, представено за признаване и изпълнение представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, 1 ал.1, т.1 и т.3 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като е влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба, наложена във връзка с извършено административно нарушение, довело до постановяване на решението от несъдебен орган, който е издаден от компетентен орган на държава-членка на Европейския съюз. В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон, заверено копие от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон. Удостоверението е преведено на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава. Плевенски окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае решението за налагане на финансова санкция, издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на чл.6 ал.1и чл.31, ал.1от ЗПИИАКОРНФС тъй като е окръжен съд по местоживеенето и обичайното пребиваване на засегнатото лице. Издаващата държава е посочила двете имена на засегнатото лице, дата на раждане и последен известен адрес. Това според съда е достатъчно за индивидуализиране на засегнатото лице, тъй като тези данни съответстват на представените по изготвената за съда справка от НБД „Население“ данни.

Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице П. Р. Р. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Р.България, тъй като : а/ Е постановено в наказателно производство в държава-членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява административно нарушение и по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава, и; б/ Лицето срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Република България.

Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция по отношение П. Р. Р. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице основанията по чл. 35 от закона за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението :

1. Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на представеното решение за налагане на финансова санкция на искащата държава;

2. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция.

2

3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд или от компетентност на български административен орган.

4. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.

5. Решението не се отнася за деяния, които : а/ По българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.България, или; б/ Са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро или левовата равностойност на тази сума.

7. Решението се отнася за деяние, което представлява престъпление според българското законодателство по смисъла на НК.

8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи административнонаказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението.

9. От представеното удостоверение е видно, че производството не е проведено в присъствието на засегнатото лице, било е писмено, но същото е уведомено съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване .

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1 , във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, Плевенски окръжен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение от 24.02.2026г. на съдебен орган в Нидерландия, влязло в сила на 07.04.2026., с което засегнатото лице П. Р. Р., роден на ***г., с постоянен адрес с.***, общ.Долна Митрополия, обл.Плевен, ул.***, с ЕГН: ********** е осъдено да заплати на основание чл.2 от Закон за административната уредба при нарушаване на разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата на Нидерландия парична сума в размер на 190,00 евро.

На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, препис от настоящото решение да се изпрати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите-гр. В.Търново, офис гр. Плевен за изпълнение по реда на закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на 3

Териториална дирекция на НАП-гр. В.Търново, офис гр. Плевен, както и за приключване на изпълнението на решението.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр. В.Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването не спира изпълнението на решението.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 4