Решение № 871 от 07.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20211100901689 по описа за 2021 година

СГС е сезиран с искова молба от „С.“ ЕООД, с която са предявени срещу „Ю.Б.“ АД искове с правно основание чл.59 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 22.06.2017 г. между К.С.С. и ответника е сключен договор за кредит, по който е отпусната сумата от 88 000 лв., а за обезпечение на вземанията на банката е учредена от длъжника договорна ипотека върху апартамент N 7, находящ се в гр.София, ж.к.“Младост-1“, *******, със застроена площ от 73,57 кв.м. Сочи се, че на 07.08.2012 г. ищецът е сключил с длъжника С. договор за продажба, по който е придобил собствеността върху ипотекирания в полза на банката ответник имот, която през 2013 г. се е снабдила със заповед по чл.417 ГПК срещу длъжника.

Поддържа се, че въз основа на издадения по заповедта изпълнителен лист е било образувано изп.дело N 20168580400947, по което е била извършена публична продан на имота при цена от 180 653 лв., от която в полза на ответника като взискател е разпределена сумата от 43 140,87 лв., а разноски на съдебния изпълнител е разпределена сумата от 3 066,56 лв.

Според ищеца ответникът се е обогатил без основание със сумата от 43 140,87 лв., защото с решение от 06.01.2020 г. по т.дело N 536/19 г. на окръжен съд – гр.Пловдив е отхвърлен предявеният от „Ю.Б.“ АД срещу К.С.С. установителен иск по чл.422 ГПК за вземането по заповедта по чл.417 ГПК. Изложени са доводи и за факта, че до 06.12.2017 г. вземанията на банката ответник по процесния договор за кредит са били погасени чрез плащания. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 43 140,87 лв., с която се е обогатил без правно основание, както и сумата от 3 066,56 лв., която е разпределена като дължими такси в полза на ЧСИ.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че е неоснователен, защото предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск е отхвърлен поради 1 невръчване на поканата за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, а не поради плащане и недължимост на претендираните суми. В полза на банката кредитор не се дължат сумите за погасителни вноски, които са с падеж след приключване на устните състезания, а единствено тези с настъпил падеж. Исковете на банката са отхвърлени поради неизискуемост, а не поради недължимост. Влязлото в сила съдебно решение установява основателността на иска към определен момент, но не поражда сила по отношение на вземанията на банката до крайния срок на договора за кредит. Искът не е отхвърлен поради извършени от длъжника погасявания. Поддържа се, че едва след извършеното разпределение на сума от 43 140,87 лв. се погасяват всички вземания на банката, която като ипотекарен кредитор има право да се удовлетвори от стойността на имота до снабдяване с изпълнителен лист. Претендираната от ищеца сума не е получена без основание или на отпаднало основание, а сумата не е недължима. Навежда се довод, че при отхвърляне на иска по чл.422 ал.1 ГПК поради неизискуемост на вземането не се издава обратен изпълнителен лист – чл.245 ал.3 ГПК.

Представен е договор за кредит за покупка на недвижим имот от 22.06.2007 г., от който се установява, че ответникът е предоставил на К.С.С. кредит в размер на 88 000 лв.

Представен е нот.акт за учредяване на договорна ипотека N 138, том XII, дело N , от който се установява, че К.С.С. е учредил в полза на ответника ипотека върху апартамент N 7, находящ се в гр.София, ж.к.“Младост-1“, *******, със застроена площ от 73,57 кв.м. за обезпечение на вземанията по договор за кредит от 22.06.2007 г. в размер на 88 000 лв. заедно с лихвите и таксите.

Представен е нот.акт N 144, том I, дело N 103/2012 г., от който се установява, че К.С.С. е продал на ищеца собствеността върху апартамент N 7, находящ се в гр.София, ж.к.“Младост-1“, *******, със застроена площ от 73,57 кв.м.

Представена е заповед по чл.417 ГПК от 30.05.2013 г. на районен съд –гр.Пловдив по гр.дело N 8827/13 г., с което е разпоредено К.С.С. да заплати на ответника сумата от 91 199,07 лв. – главница по договор за кредит от 22.06.2007 г., лихва в размер на 8 176,52 лв. за периода 03.09.2012 г. – 27.05.2013 г., такси от 151 лв., както и изп.лист от 31.05.2013 г. за присъждане на сумите по заповедта.

Представено е удостоверение от 31.03.2020 г. на ЧСИ У.Д., от в което се сочи, че по изп.дело N 20168580400947 са постъпили на 24.11.2017 г. сумите от 18 000 лв. и от 90 000 лв., преведени от ищеца в качеството на ипотекарен длъжник, а от общата сума в размер на 108 000 лв. в полза на ответника е преведена сума от 100 359,31 лв. По изп.дело е била проведена публична продан на апартамент N 7, гр.София, ж.к.“Младост-1“, *******, със застроена площ от 73,57 кв.м., а от постъпилата сума в размер на 180 635 лв. на ответника е разпределена сума от 43 140,87 лв., която включва главница от 2 335,31 лв. –лихва и 40 805,56 лв. – законна лихва за периода 29.03.2013 г. – 18.02.2019 г., а на ЧСИ е преведена сума от 3 066,56 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.

Установява се от заключението на ССЕ, че по сметка на ответника по процесния договор 2 за кредит е внесена сумата от 147 850,83 лв. през периода 21.11.2007 г. – 17.01.2008 г., а в тази сума не е включена преведената на 18.02.2019 г. от съдебния изпълнител на ответника сума от 43 140,87 лв., получена от публичната продан през 2018 г. на ипотекирания имот.

Вещото лице е констатирало, че задълженията по процесния договор за кредит са били в размер на 146 413,50 лв. и са предсрочно погасени на 06.12.2017 г. – 88 000 лв. главница и договорна лихва от 53 269,70 лв., към която дата е надвнесена сума от 6 581,13 лв. Според в.лице сумата от 43 140,87 лв. не е послужила за погасяване на задължения по процесния договор за кредит, защото към провеждане на публичната продан задълженията са били погасени.

Към настоящето дело е приложено т.дело N 536/2019 г. на окръжен съд – гр.Пловдив.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.59 ЗЗД.

По отношение на правната квалификация. От страна на ищеца са повдигнати фактическите твърдения, че продажната цена от публичната продан на неговия имот, ипотекиран за обезпечение на задълженията на К.С.С., е получена от ответника в качеството на ипотекарен кредитор на отпаднало основание, защото е отхвърлен предявеният от ответника иск по чл.422 ал.1 ГПК срещу длъжника С.. Тези твърдения не следва да се подвеждат под нормата на чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД, защото в хипотезата на чл. 418 ал. 1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, а сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство са на основание на издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес - мотивите към т. 9 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Основанието за получаване от ответника на процесната сума, получена от публичната продан на притежавания от ищеца ипотекиран за чужд дълг имот, е издадената заповед за незабавно изпълнение, но това основание не е отпаднало, макар и искът по чл.422 ал.1 ГПК да е отхвърлен, поради което случаят не попада в хипотезата на чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД.

Следва да се спомене, че същинското правно „основание“ по смисъла на чл.55 ал.1 ЗЗД е процесният договор за кредит, обезпечен с ипотека, и възникналото по него правоотношение, но ищецът не твърди договорната връзка да е развалена или унищожена с обратна сила.

В мотивите на т.6 от ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че нормата на чл.245 ал.3 ГПК „дава израз на един от основополагащите принципи в гражданското право - за предотвратяване на неоснователно разместване на блага от имуществената сфера на едно лице в тази на друго“. Доколкото ищецът не е бил страна в производството по иска с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, той няма право да иска на 3 основание чл.245 ал.3 ГПК издаване на обратен изпълнителен лист за получените от взискателя /ответника/ суми. В този случай защитата на ищеца срещу неоснователното имуществено разместване може да се реализира само чрез иска по чл.59 ЗЗД.

За пълнота на изложението следва да се спомене, че в т. 13 от TP 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, са разграничени само четири хипотези, при които се издава обратен изпълнителен лист на ответника по отхвърлен иск с правно основание чл. 422 ГПК - 1. невъзникване на вземането, 2. недействителност на основанието, погасяване на вземането по давност, 4. доброволно погасяване на вземането, независимо от способа за това. В случая не се твърдят подобни факти, но следва да се отбележи, че по твърдения на ищеца погасяването на задълженията по издадената срещу С. заповед по чл.417 ГПК е настъпило на 06.12.2017 г., т.е след образуване на изп.дело N 20168580400947 на ЧСИ Д. за принудителното събиране на вземанията, поради което не е налице „доброволно погасяване“ по вложения в ТР смисъл.

Твърдението на ищеца, че липсва основание за имуществено разместване, следва да се подведе под нормата на чл.59 ЗЗД, доколкото не е отпаднало с обратна сила правното основание за получаване на процесната сума от ответника – договор за кредит, обезпечен с ипотека. Хипотезата на чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД не може да намери приложение, доколкото процесната сума не е платена директно от ищеца на ответника, а е платена от съдебния изпълнител на ответника с цената, получена от проданта на имота на ищеца. В хипотезата на чл.55 ал.1, пред.1-во ЗЗД полученото без основание се връща на този, който е престирал, но в случая съдебният изпълнител е превел процесната сума на ответника, т.е налице „опосредено“ имуществено разместване. Субсидиарният иск по чл.59 ЗЗД е единственият път за защита на ищеца относно преведената от съдебния изпълнител на ответника сума, получена от проданта на имота на ищеца.

По същество. Установи се от договор за кредит за покупка на недвижим имот от 22.06.2007 г., че ответникът е предоставил на К.С.С. кредит в размер на 88 000 лв. срещу задължението за връщане на сумата на разсрочени вноски и плащане на възнаградителна лихва. За обезпечение на вземанията на банката за главница от 88 000 лв. и за лихви е била учредена от длъжника ипотека върху апартамент N 7, находящ се в гр.София, ж.к.“Младост1“, ******* – нот.акт N 138, том XII. След учредяване на договорната ипотека длъжникът е прехвърлил на ищеца собствеността върху ипотекирания имот с нот.акт N 144, том I, д. N 103/2012 г.

За да се прецени дали е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД, следва да се провери какъв е бил размерът на задълженията на длъжника К.С.С. към взискателя /ответника/ към плащането на 18.02.2019 г. по разпределението на съдебния изпълнител и какъв е размерът на получените от ответника суми по процесния договор за кредит. В обстоятелствената част на исковата молба изрично е въведено като фактическо основание на иска твърдението, че още към 06.12.2017 г. вземанията на ответника като ипотекарен кредитор са били погасени чрез плащане, поради което този правнорелевантен за вземането по чл.59 ЗЗД факт подлежи на установяване при условията на пълно и главно доказване.

4

Ищецът има качеството на собственик на ипотекиран за чужд дълг имот – чл.151 ал.2, вр. с чл.177 ЗЗД. В това си качеството ищецът е длъжен да търпи насочването на изпълнението върху имота за удовлетворение на вземанията на ипотекарния кредитор /ответник/ срещу длъжника К.С.С.. Получената цена от публичната продан на процесния имот има основание да се получи от ответника в качеството на ипотекарен кредитор, но само за да се изпълни обезпечителна функция на ипотеката по отношение на вземането му по договора за кредит, за което е издадена заповедта по чл.417 ГПК.

В полза на ответника е била издадена срещу К.С.С. заповед по чл.417 ГПК от 30.05.2013 г. на районен съд –гр.Пловдив по гр.дело N 8827/13 г., а след подадено срещу заповедта възражение е било образувано производство по иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК. С влязло в сила решение от 06.01.2020 г. на окръжен съд –гр.Пловдив по т.дело N 536/2019 г. предявеният от кредитора /ответник по настоящето дело/ иск по чл.422 ал.1 ГПК срещу длъжника К.С.С. е отхвърлен за сумата от 91 199,07 лв. – главница по процесния договор за кредит, за сумата от 8 176,52 лв. – договорна лихва за периода 03.09.2012 г. – 27.05.2013 г. и за законна лихва от 29.05.2013 г. Както се спомена по-горе, ищецът не е бил страна в производството по чл.422 ал.1 ГПК, поради което няма право да иска на основание чл.245 ал.3 ГПК издаване на обратен изпълнителен лист.

Разпечатката съдържа 29 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e991dd02-a155-4df5-adc4-8e4c6b258157