Определение № 947 от 12.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 947 гр. София, 12.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000500924 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 25340 от 05.03.2024 г. по регистъра на Софийски градски съд, подадена от ищеца „ШЕНЖЕН ИТСУВА ЕЛЕКТРОН КО“ ООД със седалище и адрес на управление: Китайска народна република, провинция Гуандонг, гр. Шенжен, чрез процесуалния представител адв. Г. Н. Д. от АК Пловдив срещу определение № 639 от 14.02.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд, с което е отхвърлил молба вх. № 10578 от 30.01.2024 г. за изменение на решение № 1626 от 29.12.2023 г. в частта за разноските, постановено по т.д.

№ 526/2023 г. от Софийски градски съд.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на атакуваното определение, поради необоснованост и допуснато нарушение на съдопроизводствените превила.

Поддържа, че предявените осъдителни искове са отхвърлени от първоинстанционният съд, поради извършени в хода на исковото производство, след завеждане на търговското дело заплащане на част от парично задължение от ответника и извършено прихващане с остатъка до 1 пълния размер на предявените искове.

Посочени обстоятелства изключват приложението на чл. 78, ал. 2 и на ал. 3 от ГПК, поради което следва да му се присъдят в пълен размер направените разноски /заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение/, а не в негова тежест да се възложи отговорността да заплати разноски на ответника, както е сторил първоинстанционния съд с постановеното решение и атакуваното определение.

Моли да се отмени атакуваното определение и вместо това да се измени решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, като в тежест на ответника се възложи отговорността да заплати направените в първата инстанция деловодни разноски, съобразно представения списък.

Насрещната страна – „КРАУН – 95“ ЕООД, ЕИК 204242598, чрез процесуалния представител е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който е изразила становище за неоснователност на частната жалба и моли да се потвърди атакуваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и приложените по делото доказателства, установи следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

От материалите по делото се установява, че страните по делото са имали продължителни във времето търговски отношения, свързани с доставката на електронни цигари, издадени са седем броя фактури, извършени частични доставки и плащания по тях.

Ищецът с исковата молба с вх. № 25574 от 17.03.2023 г. е предявил осъдителни искове /главен и акцесорен/ за заплащане на продажната цена и 2 обезщетение за забава по доставката, за която е издал фактура № 5.

Ответникът в хода на исковото производство е извършил частично плащане, поради което първоинстанционния съд в първото по делото заседание по молба на ищеца е допуснал намаление на цената на главния иск без да изследва правния способ – оттегляне или отказ от иска – л. 130.

Ответникът за остатъка от исковата претенция по главния иск, в размер на 38 952 щатски долара на 01.08.2023 г., пак след завеждане на делото е направил възражение за прихващане /л. 110 – л. 111/ с парични суми, които е превел на ищеца по издадени от последния фактури с номера 6 и 7.

Първоинстанционният съд, вследствие на погасяване на паричните задължения е постановил решение № 1626 от 29.12.2023 г. по т.д. № 526/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлил изцяло съединените искове и е осъдил ищеца да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 7 800 лева.

Ищецът е подал молба вх. № 10578 от 30.01.2024 г. за изменение на решение № 1626 от 29.12.2023 г., постановено по т.д. № 526/2023 г. от Софийски градски съд в частта за разноските, която е отхвърлена изцяло с определение № 639 от 14.02.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд – предмет на настоящата въззивна проверка.

При посочените данни, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода исковото производство с два изпълнителни способа е погасил паричните си задължения в пълен размер не е основание по чл. 78, ал. 2 или ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца да се възложи отговорността за разноски.

Отговорността за разноски следва да възложи в тежест на ответника, но до размера на исковата претенция на главния иск след намалението, направено в първото по делото съдебно заседание на сумата от 38 952 щатски долара с левова равностойност по курса на БНБ за 17.03.2023 г - 1.84113 , възлизаща на сумата от 71715.69 лева.

3

Ищецът е заплатил държавна такса, съразмерна с цената на главния и акцесорния иск посочена в исковата молба, в размер на сумата от 11 193 лева – копие от вносния документ е приложен на л. 4 от първоинстанционното производство.

На лист 5 е приложено копие от договора за правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и платено адвокатско възнаграждение, в размер на 16 000 лева.

За така посоченото плащане не е представен банков документ, каквото е изискването на разпоредба на чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, в сила от 01.01.2016 г. – „Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. “.

Тази разпоредба е императивна с ясно очертани предели на действието на нормативния акт и на неговите адресати, включително и на търговски дружества с регистрация в други държави.

На тази разпоредба се дължи абсолютно подчинение и изключва приложението на противната по смисъл и съдържание съдебна практика.

Отсъствието на паричен превод за адвокатско възнаграждение обосновава извод, че реално такова не е заплатено и не може да се присъди в полза на ищеца.

Ищецът има правото да получи разноски за заплатена държавна такса, съразмерна на исковата претенция след уточнението, направено в първото открито съдебно заседание, в размер на сумата от 2 868.62 лева.

С оглед на изложеното частната жалба е частично основателна, поради 4 което следва да се отмени атакуваното определение и да се измени решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, като се отмени осъждането на ищеца да заплати на ответника деловодни разноски, в размер на сумата от 7 800 лева и вместо това се осъди ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски за държавна такса, в размер на сумата от сумата от 2 868.62 лева.

Частната жалба в останалата част за присъждане на разликата до пълния размер на заплатената държавна такса от 11 193 лева и за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на сумата о 16 000 лева е неоснователна и следва да се потвърди атакуваното определение в тази част.

По тези съображения, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 639 от 14.02.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд и ОТМЯНА решение № 1626 от 29.12.2023 г., постановено по т.д. № 526/2023 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдил ищеца „ШЕНЖЕН ИТСУВА ЕЛЕКТРОН КО“ ООД със седалище и адрес на управление: Китайска народна република, провинция Гуандонг, гр. Шенжен да заплати на „КРАУН – 95“ ЕООД, ЕИК 204242598, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 7 800 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на решение № 1626 от 29.12.2023 г., постановено по т.д. № 526/2023 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за присъждане на разноски за заплатена държавна такса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ОСЪЖДА ответника „КРАУН – 95“ ЕООД, ЕИК 204242598 да заплати на „ШЕНЖЕН ИТСУВА ЕЛЕКТРОН КО“ ООД със седалище и адрес на управление:Китайска народна република, провинция Гуандонг, гр. Шенжен, деловодни разноски за заплатена държавна такса, в размер на сумата от 2 868.62 /две хиляди осемстотин шестдесет и осем лв. и шестдесет и две ст./ лева.

5

ПОТВЪРЖДАВА определение № 639 от 14.02.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлил молба вх. № 10578 от 30.01.2024 г., подадена от „ШЕНЖЕН ИТСУВА ЕЛЕКТРОН КО“ ООД със седалище и адрес на управление:Китайска народна република, провинция Гуандонг, гр. Шенжен, за изменение на решение № 1626 от 29.12.2023 г., постановено по т.д. № 526/2023 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, за присъждането на остатъка до пълния размер на заплатената държавна такса от 11 193 лева и адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 16 000 лева.

Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6