Решение № 68 от 12.03.2024, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 1049/2023
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 12.03.2024
- В сила
- 14.10.2024
- Състав
- Светла Василева Пейчева
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- §6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. Дупница, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20231510201049 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. В. В., с ЕГН ***, с адрес: гр. ***, ул. „***, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***, чрез адв. Е. А. П. от АК- *** против Електронен фиш Серия К № 8033261 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 21, ал.2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Не претендира деловодни разноски.
В жалбата се навежда довод за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят счита, че не са спазени и императивните изисквания на ЗАНН , като поддържа да е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на ЕФ. Сочи, че не е доказано авторството на деянието. Счита, че АНО не еотчел максимално допустимата грешка по чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване.В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Е. П..
Претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения. Взета е писмено становище, чрез гл. юрк. Л., по допустимостта и основателността на жалбата. Не претендира деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от К. В. В., с ЕГН ***, с адрес: гр. ***, ул. „***, със съдебен 1 адрес: гр. ***, ул. „***, чрез адв. Е. А. П. от АК- *** спрямо която е наложено административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. Липсват данни по преписката кога е връчен екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, ( на електронният фиш е отбелязано, без да е посочено от кого, че е връчен на жалбоподателя на 02.09.2023 г.), като жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО), входирана на 20.09.2023 г. като не е приложен плик от пощенското клеймо, на който да е видно датата на изпращане на жалбата до АНП, но тъй като липсва разписка от която да е видна датата на получаване на ЕФ съдът приема, че срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен и че жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 03.09.2023 г. в 22:42 часа на автомагистрала (АМ) „Струма“, км 53+950, в посока гр. Кулата жалбоподателката К. В. В., управлявал лек автомобил „***“, с рег. № ***, със скорост на движение от 144 км/ч при разрешена скорост за извън населено място от 110 км/ч, въведено с ПЗ В 26. Движението на жалбоподателката с посочената скорост било заснето и установено с АТСС СПУСК ARН САМ S 1 с № 11743с6. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 149 км/ч, като след приспаднат толеранс била установена стойност на скоростта на движение от 144 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл.21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя бил издаден Електронен фиш Серия № 8033261, с който й било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
По преписката е приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, от което се установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, е от одобрен тип и със срок на валидност до 07.09.2027 г., както и Протокол от проверка № 126-СГ- ИСИС/13.10.2022 г. на средство за измерване – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения ARН САМ S 1, от който се установява, че процесното техническо средство с № 11743с6 е преминало последваща проверка на 13.10.2022 г. със заключение, че същото отговаря на метрологичните изисквания. Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
От справка за собственост за ППС се установява, че собственик на превозното средство -лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № ***, е собственост на К. В. В.. Липсват данни К. В. В. да е попълнила декларация, по чл. 188 от ЗДвП.
От приложения към преписката снимков материал се установява, че измерената 2 скорост на движение на процесния лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № *** е била 149 км/ч, като заснемането е било извършено на 03.09.2023 г. в 22:42 часа.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Кюстендил; мястото – автомагистрала (АМ) „Струма“, км 53+950, в посока гр. Кулата; датата – 03.09.2023 г.; точният час на извършване на нарушението – 22:42 ч.; регистрационният номер на МПС – № ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – К. В. В.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост, за извън населено място, 149 км/ч при ограничение от 110 км/ч, въведено с пътен знак В 26; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП; размерът на глобата – 300 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.
Възможността да се извърши преценка за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН следва да се посочи, че в производството по издаване на електронен фиш не е приложим режимът на чл. 34 от ЗАНН в смисъла вложен от жалбоподателя, тъй като в случая АУАН не се съставя. Сроковете, които се преценяват в настоящото производство, са давностните срокове за налагане на наказанието. Дори и да се предположи, че волята на жалбоподателя е била да направи възражения за изтекла давност, то това възражение отново би бил неоснователно. Продължителността на давността съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК / ред. - до изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 2 години до 10.04.2010 г., а съгласно чл. 80, ал.
1, т. 5 НК /ред. - изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 3 години след 10.04.2010 г.
Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН срокът й тече от довършването на нарушението, а за тези, които траят непрекъснато или са продължавани - от прекратяването им. Спира на основание чл. 81, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Прекъсва се по чл. 81, ал.
2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо преследваното лице, след което започва да тече изцяло нова давност. Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Тъй като процесното деяние е извършено на 03.09.2023 г., т.е. след 10.04.2010 г., то срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната – 4 година и 6 месеца, с изтичането на който административнонаказателното преследване за извършеното административно нарушение се изключва. Видно е, че срокът на обикновената давност не е изтекъл към момента на постановяването на съдебния акт, като с връчването на ЕФ давността е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен срок. Не е изтекла и абсолютната давност.
Не се споделя и наведеното възражение за допуснато съществено процесуално 3 нарушение, тъй като ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити.
Съгласно легалното дефиниция по §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ (АТСС) са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В настоящия случай скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя с рег.
№ *** е установена и заснета с АТСС по смисъла на ЗДвП, представляващо стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение СПУСК ARН САМ S 1 с № 11743с6, за която по делото се доказа да е одобрен тип средство за измерване, както и да отговаря на метрологичните изисквания.
Съгласно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС „при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол “. В случая от приложения и приет като доказателство по делото клип № 55044, заснет на 03.09.2023 г., в 22:42:36,5 часа, е видно, че измерената скорост на движение на заснетото МПС с рег. № ***, е била 149 км/час, като на същият клип не е изписано, че „наказуемата скорост е 144 км/час“, така както е прието в обжалвания електронен фиш за наказуема скорост от 144 км/час. Това е извършено при съобразяване с нормата на чл.755, ал.1, т. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол , която регламентира, че максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат 3 км/час при скорост до 100 км/час или 3% от измерената стойност за скорости над 100 км/час. В случая е налице втората хипотеза – измерената скорост е 149 км/час, като наказващият орган се е съобразил с цитираната по-горе норма и е отчел максимално допустима грешка от 3 км/час (149 х 3% = 4,47), с които е намалил установената скорост и поради това правилно е приел за наказуема скорост на движение от 144 км/час. Протоколът по чл. 10 от Наредбата съдържа всички реквизити, предвидени в нормативния акт, с което деянието е доказано по безспорен начин.
По правилността на електронния фиш настоящият съдебен състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказа жалбоподателката да е осъществила от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което й е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. От обективна страна на 03.09.2023 г., в 22:42:36 ч. на автомагистрала (АМ) „Струма“, км 53+950, в посока гр. Кулата жалбоподателката К. В. В. е управлявала лек автомобил марка и модел модел „***“, с рег. № *** –нейна собственост , 4 като се е движила със скорост от 149 км/ч при разрешена скорост от 110 км/ч, въведено с пътен знак В 26. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Деецът е формирал съзнание за това, че е управлявал моторно превозно средство, с каква скорост се е движил, както и какво е било действащото ограничение на скоростта за движение, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване на ограничението на скоростта на движение.
Разпечатката съдържа 32 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e990c3ed-0c81-4512-9fe9-3e4ba39a9612