Решение № 2864 от 15.07.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12336/2025
- Вид
- Решение № 2864
- Подписан
- 15.07.2026
- В сила
- 11.08.2026
- Състав
- Насуф Исмал
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 386 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2864 гр. Варна, 15.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря И.на Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20253110112336 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от И. С. С., ЕГН **********, срещу ЗАД „*”, ЕИК *, осъдителен иск за сумата от 20,00 лева, частично от 2.380,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на челно стъкло на собствения на ищеца лек автомобил марка „*“, с рег. № *, причинени в резултат на настъпило на 01.10.2025 г. ПТП в гр. *, застрахован по договор за застраховка „Каско“, при ответното дружество, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.11.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба е посочено, че на * г. сключил застраховка „Каско", клауза “Пълно каско” на собствения му лек автомобил марка „*, с рег. № * с ответника ЗАД „*", със срок на действие от 15.11.2024 г. до 14.11.2025 г., като автомобилът бил застрахован за сумата от 17 550.00 лева и застрахователната премия, която ищецът следвало да заплати съгласно застрахователна полица № *г. възлизала на 1 074.06 лева. Посочената премия била изплатена на четири вноски.
Ищецът посочва, че на 01.10.2025 г. С. С., управлявайки автомобила си, се движил по пътя от гр. * към гр. *. Около 21:00 часа преминавайки през * проход застигал товарен автомобил, от който внезапно изхвърчал камък, който ударил предното стъкло на автомобила. С. С. предприел намаляване на скоростта и спрял на безопасно място. След като спрял установил, че е увредено челното стъкло.
Сочи се, че на 06.10.2025 г. застрахователят бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, в резултат на което била образувана застрахователна преписка.
Бил извършен оглед на автомобила и съставен опис на щета, ведно със снимков материал.
В резултат от отправената застрахователна претенция по реда на КЗ ответникът заплатил в полза на ищеца сумата в размер от 120.00 лева. Ищецът счита, че заплатеното обезщетение е недостатъчно за покриване на щетите, нанесени на собствения му автомобил.
Твърди, че общата възстановителна стойност възлиза на 2 500.00 лева, от която следва да се 1 приспадне заплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 120.00 лева.
По същество се моли за уважаване на частичния иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, както и на адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, който не оспорва допустимостта на предявения иск. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по полица „Каско на МПС“ със срок на действие от 15.11.2024 г. до 14.11.2025 г. за лек автомобил марка „*“, с рег. № *; че ищецът е заплатил уговорената застрахователна премия; че на 06.10.2025 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото на 01.10.2025 г. застрахователно събитие; не оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП; не оспорва, че е образувана преписка; че на ищеца е изплатено извънсъдебно обезщетение, което обаче твърди, че е в размер от 420,34 лева.
Ответното дружество оспорва иска както по основание, така и по размер.
Твърди, че претендираната от ищеца сума в размер на 2380.00 лева е силно завишена и не отговаря на действителния размер на щетите, съобразно разпоредбата на чл. 386 от КЗ.
Намира, че изплатената сума от 420.34 лева съответства на действително настъпилите вреди по превозното средство.
Моли за отхвърляне на иска като изцяло неоснователен и недоказан.
Моли да му бъдат присъдени направените в производството разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Й. А., чрез който поддържа исковата молба. На основание чл. 214 от ГПК изменя размера на предявения частичен иск, като го увеличава от 20.00 лева (10,23 евро) на 862,70 евро от общо 2 380.00 лева (1 216,87 евро), която сума представлява стойността на претърпени от него имуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание не се представлява. С молба от 15.06.2026 г. оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се сторените по делото разноски. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация по чл. 405 от КЗ. За да бъде ангажирана договорната отговорност на застрахователя по застраховка „Каско“ ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на претенцията: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и застрахователя – ответник по договор за „каско на МПС“; 2./ изпълнението на собствените си задължения по договора – заплащане на договорените застрахователни премии; 3./ настъпването на процесното застрахователно събитие по време на действие на договора за застраховка „Каско“; 4./ размера на претендираните вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.
Не се спори по делото, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, с доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между ищеца и ответника, 1.) че л. а. марка „*“, с рег. № * е застрахован по договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“ при ответното дружество със срок на действие на застраховката от 15.11.2024 г. до 14.11.2025 г.; 2.) че ищецът към датата на ПТП е заплатил дължимата застрахователна премия по полицата; 3.) че на 01.10.2025 г. в гр. Варна е настъпило ПТП с процесния лек автомобил при описания в исковата молба механизъм, за което е образувана 2 щета № * при ответното дружество; 4.) че ответникът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 420.34 лева в резултат на заведената на 06.10.2025 г. щета.
Т. е., настоящия съдебен състав приема предявения иск по несъмнен начин за доказани по основание.
Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е досежно размера на предявените граждански притезания. Ответникът към датата на устните състезания е заплатил сумата в общ размер от 420.34 лева, с което счита, че интересът на кредитора е напълно удовлетворен.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката /Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК/.
Не се спори по делото, че увреденият л. а. марка „*“, с рег. № * е собственост на И. С.
С..
Настъпването на щетите по процесния лек автомобил марка „„*“, с рег. № *, а оттам и на имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов собственик се установява както от представения опис по щета, така и от заключението на вещото лице по изслушаната САвТЕ, което съдът кредитита като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните.
По отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице по назначената САвТЕ, доколкото същото е пълно, ясно, обективно и компетентно дадено от лице, което разполага с необходимите специални знания. От експертното заключение се установява, че общата стойност на щетите на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 1 077.62 евро и включва цената на труда и материалите.
От тази сума следва да се приспадне сумата, която ищецът е получил след завеждане на щетата пред застрахователя, която възлиза на 420.34 лева (214,92 евро), т.е. дължимото обезщетение е 862.70 евро.
Доказани са в тяхната кумулативност елементите на фактическия състав на отговорността на застрахователя по чл. 405 от КЗ, като липсват данни дължимата сума по обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на увредения собственик, което обуславя уважаването на иска в изменения по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК размер по арг. от принципа за диспозитивно начало, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК.
Основателността на иска за присъждане на главното вземане, обуславя дължимостта и на акцесорното вземане за обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва.
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, 3 чийто общ размер възлиза на 471.51 евро съобразно ангажирания списък по чл. 80 ГПК и доказателства, удостоверяващи извършването им, от които: 50 лева (25.56 евро) – държавна такса; 150.00 евро – депозит за вещо лице по САвТЕ и 287.00 евро с ДДС – хонорар за един адвокат, за който е представен договор за правна защита и съдействие, представляващ разписка по арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 405 от КЗ, ЗАД „*”, ЕИК * да заплати в полза на И. С.
С., ЕГН ********** сумата в размер от 862,70 евро частично от общо 1 216,87 евро, изменена по реда на чл. 214 от ГПК, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане челно стъкло на собствения на ищеца лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № *, причинени в резултат на настъпило на * г. ПТП в гр. *, застрахован по договор за застраховка „Каско“ по полица № * от * г., при ответното дружество, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.11.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗАД „*”, ЕИК * да заплати в полза на И. С. С., ЕГН ********** сумата в общ размер на 471,51 евро, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
Присъдените суми следва да бъдат заплатени по банков път по следната сметка: *, с титуляр Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Разпечатката съдържа 47 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e98f3ad0-1482-42a2-b40d-37f6b32490d5