Решение № 2393 от 17.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2393 гр. София, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20211110141216 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Ищцата извежда субективните си права при твърдения за съществувало между страните трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № ************/ 10.03.2021г., по силата на който същата изпълнявала длъжността “юрисконсулт”, прекратено със заповед № ***********/ 12.05.2021г., на основание чл. 71 КТ. Ищцата навежда доводи, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като между страните е съществувало предходно трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от 09.11.2020г., по силата на който същата заемала длъжността “юрисконсулт”, с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя, прекратен по взаимно съгласие на 10.03.2021г. Ищцата развива съображения, че оспорената заповед в издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ, като излага аргументи, че трудовият договор от 09.11.2020г. е прекратено по взаимно съгласие, като именно поради показаните от нея качества, работодателят предложил да премине от 4- часов на 8- часов работен ден.

Ищцата сочи, че от прекратяване на трудовия договор не е сключила трудов договор с друг работодател, поради което търпи вреди от незаконното уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец, при ответника.

Ето защо ищцата моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта за уволнение като незаконосъобразна, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и осъди ответника да плати обезщетение за претърпените вследствие уволнението вреди в размер на 11 604 лева.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в която ответникът оспорва предявените искове. Ответникът релевира доводи, че между страните е 1 бил сключен трудов договор от 09.11.2020г., сключен за непълно работно време, 20 часа седмично. Сочи, че ищцата е била страна и по друг трудов договор, сключен при непълно работно време. Поради прекратяване на втория трудов договор, страните договорили изменение на трудовото правоотношение, по отношение на работното време, пълно работно време, като за целта съществуващият трудов договор бил прекратен по взаимно съгласие и на същия ден бил сключен нов, с клауза за изпитване 2 месеца (остатъка от първоначално договорения 6- месечен срок). С оглед изложеното, ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.11.2020г. между страните е сключен трудов договор № 2541, по силата на който ищцата е заемала длъжността “юрисконсулт”. В договора е уговорен срок за изпитване, с продължителност 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.

На 10.03.2021г., със споразумение № ***********, е прекратен трудовия договор между страните, на основание чл. 325, т. 1 КТ, по взаимно съгласие.

На 10.03.2021г. е сключен нов трудов договор № ************ между страните, по силата на който ищцата заемала длъжността “юрисконсулт”. С клаузата на чл. 2.1. от същия страните са уговорили клауза за изпитателен срок с продължителност 2 месеца.

Със заповед № *********** от 12.05.2021г. е прекратен трудовият договор между страните, на основание чл. 71 КТ.

По отношение на обстоятелствата, при които е сключен процесния трудов договор пред настоящата инстанция са разпитани гласни доказателствени средства- свидетелски показания на св. С. В. и св. Теменужка И.. От техните показания се установява, че първоначално между страните е бил сключен трудов договор, който за ищцата бил допълнителен, с работно време 4 часа. В последствие, поради прекратяване на основния трудов договор и желание допълнителният трудов договор да се превърне в основен и работното време да бъде изменено на пълно, страните процесният бил прекратен и в същия ден бил сключен нов такъв, който бил основен за ищцата, при работно време 8 часа.

Съдът счита, че на покачанията на свидетелите следва да бъде дадена вяра. Същите са последователни, ясни, логични, кореспондиращи помежду си и с другите доказателства, отнасящи се до основни факти от предмета на доказване.

При така установеното от фактическа страната съдът достигна до следните правни изводи:

Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които (според уволненото лице) опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които 2 опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване (така решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 КТ вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.

1 КТ.

Съобразно правилата на разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищцата е да установи, че клаузата на чл. 2.1 от трудов договор от 10.03.2021г. е недействителна.

По отношение на иска за незаконосъобразност на уволнението, в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание се обуславя от проявлението на следните материални предпоставки- наличие на уговорка за срок за изпитване в трудовия договор с ищцата, издаване на заповедта за уволнение преди изтичането на този срок.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да се установи, че са настъпили следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищцата трудово правоотношение; 2. ищцата да е претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи, изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ- за отмяна на уволнението като незаконно. Вторият факт- оставането на ищцата без работа следва да бъде установено в процеса на доказване от нея.

Не е спорно и по делото се установява, че въз основа на трудов договор № 2541 от 09.11.2020г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 70, ал. 1 КТ, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, със срок за изпитване- 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността “юрисконсулт”. Със заповед от 10.03.2021г. трудовият е прекратен по взаимно съгласие, като на същата дата между страните е сключен нов трудов договор със срок за изпитване- 2 месеца, уговорен в полза на работодателя, по силата на което ищцата е заемала при ответника същата длъжност.

С определение от 13.05.2022г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че ищцата е изпълнявала една и съща работа по трудови договори от 09.11.2020г. и 10.03.2021г.

3

Съгласно практиката на ВКС (решение № 156 от 16.05.2012 г. по гр. д. № 1027/2011 г., ІІІ ГО, решение № 11/ 24.01.2012г. по гр. д. № 1783/2010 г., IV ГО, решение № 16 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 4793/2014 г., ІV ГО и др.), трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя цели да провери годността на работника да се справи с възложената работа. В рамките на срока за изпитване работодателят трябва да направи преценка удовлетворен ли е от качествата на работника и от нивото на изпълнение на задълженията му. Преценката на работодателя се извършва свободно, не се мотивира и не подлежи на контрол. Ако резултатът от изпитването бъде счетен за незадоволителен от работодателя, той може да прекрати законосъобразно договора с работника в рамките на срока за изпитване, без да е необходимо да мотивира решението си. Срокът за изпитване започва да тече от момента на фактическото, реално изпълнение на възложената работа и уговореното за изпитване време трябва да бъде реално използвано за проверка. Това е смисълът на разпоредбата на чл. 71, ал. 4 КТ, постановяваща в уговореното време за изпитване да не се включва времето, през което работникът или служителят не е изпълнявал работата. В този случай срокът за изпитване трябва да бъде продължен с толкова работни дни, колкото работникът не се е явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си функции, защото само в процеса на реално престиране на работна сила работодателят може да извърши преценката удовлетворен ли е от годността на работника да изпълни възложеното.

Спорният въпрос между страните се свежда до действителността на клаузата за изпитван, уговорена в чл. 2.1. от трудовия договор от 10.03.2021г.

В конкретния случай трудовото правоотношение между страните е прекратено на 10.03.2021г. по взаимно съгласие и в същия ден е сключен нов трудов договор за длъжност, с идентични трудови функции като тази, за която е сключен трудов договор от 09.11.2020г.

Както вече Върховният касационен съд е имал повод да се произнесе с решение № 11 от 24.01.2012г. по гр.д. № 1873/2010г. на ІV г.о., когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Уговорката за изпитване може да има само веднъж при първоначалното сключване на трудовия договор.

Свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят срок за изпитване е ограничена с разпоредбата на чл.70, ал. 5 КТ, според която за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване- да се провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция и съответно последният да провери дали работата е подходяща за него. Изменение на трудов договор в такъв с уговорка за изпитване е допустимо само ако едновременно с това се промени и трудовата функция на работника или служителя. Няма възможност за сключване на втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа. Ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на 4 трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена. Посоченото разрешение е приложимо и тогава, когато изпитателният срок на трудовите договори не надвишава максимално допустимия от закона 6- месечен срок. В т.см. решение № 369/03.02.2014 г. по гр.д. № 3037/ 2013 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 261/07.11.2014 г. по гр.д. № 1477/ 2014 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 27/ 25.02.2014г. по гр.д. № 2868/2013г. на IV г.о. на ВКС, решение № 118 от 4.06.2015 г. по гр. дело № 6968/2014 г. на ВКС, ; решение № 366 от 28.04.2010г. по гр. д. № 1023/ 2009 г. на IV г.о. и др., трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя с.

Разпечатката съдържа 33 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e98f26f6-2569-45c9-8e09-d6f2f2d27629