Решение № 261 от 26.11.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Айтос, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20242110100349 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.49, ал.1, и сл. от СК за допускане на развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне въпроса за вината.

Образувано е по искова молба на А. М. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, против А. Н. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, в която се сочи, че с ответницата са съпрузи, сключили брак на 09.08.2015 г. в Кметство ********** с Акт за граждански брак № 2 от 09.08.2015 г., издаден от Кметство ***. По време на брака си имат родено едно дете М. А. М., ЕГН **********, род. на 19.09.2017 година в ***.

Ищецът твърди, че в началото брачния живот вървял добре и страните се разбирА., но през последната година отношенията се влошили. В момента се намират във фактическа ряздяла от около година ответвицата и детето живеят при нейните родители, а той живее в имота на своите родители. Вече всеки от тях живее свой собствен живот, напълно са отчуждени един от друг, а бракът им съществува само формално.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.49, ал.1 от СК прекрати брака без съда да се произнася по въпроса за вината. Упражняването на родителските права над детето да бъдат предоставени на неговата майка, като бъде определен обичаен режим на контакти с него и размер на издръжка около минимума определен в чл.142, ал.2 от СК. Да възстанови предбрачното фамилно име на ответницата – ***.

Семейното жилище, находящо се в ***, собственост на родителите на ищеца да бъде предоставено за ползване от ищеца.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата А. Н. А., чрез адв. Н. и адв. Г.. В отговора на ИМ ответницата признава иска като 1 процесуално допустим, но оспорва фактите така, както са изнесени в ИМ. Ответницата твърди, че ищецът има изцяло вина за разстройството на брака и настоява съдът да се произнесе по въпроса за вината. В Отговора на ИМ се твърди, че ищецът бил безотговорен баща и съпруг, който не се интересувал от нуждите на семейството и на детето, като често ги оставял без средства дори за елемнтарни битови разходи. В същото време не можел да даде обяснение къде и как е похарчил трудовото си възнграждение, което било съвсем прилично за стандартите на страната. На ответницата станало ясно, че ищецът има зА.тания но хазартни игри по други жени. Започнал да взема заеми от други хора, банки и небанкови институции, по част от които я заставил да му стане поръчител. След напускане на семейното жилище съпругът не е давал никакви средства за издръжката на детето и това разгневило още повече съпругата и дало индикация , че ищецът няма намерение са се грижи за семейството си.

В тази връзка ответницата също моли съда да допусне развод , но изцяло по вина ищеца.

Моли да й бъде присъдено упражняването на родителските права, а на ищеца да бъде определен подходящ режим на контакти с детето. Ответницата е предявила също така иск за издръжка за минало време за една година назад в размер на 4200лева, както и за месечна издръжка в размер на 400лева на месец.

Моли да й бъде запазено брачното фамилно име-***.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Х. поддържа исковата молба и моли за допускане на развод поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината.

В съдебно заседание ответницата лично и чрез пълномощниците си адв.Г. и адв. Н. поддържа отговора на исковата молба и също моли за допускане на развод, като се произнесе че вината за прекратяване на брака е на ищеца. Поддържа искането да бъдат присъдени родителските права.

След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.08.2015 година в *** видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак издадено от Кметство *** страните по делото А. М. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и А. Н. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** са сключили граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак № 2/09.08.2015 г. от Кметство *** като съпругата е приела фамилното име - А.. От съвместното си съжителство страните имат родено едно дете – М. А. М., ЕГН **********, род. на 19.09.2017 година в ***.

По делото е разпитан като свидетел МутА.б М. А. (брат на ищеца), който разказва, че по време на бракът, страните са се разбирА. добре, но от миналата година са разделени.

Разказва, че брат му добър баща почти всяка седмица взима детето при себе си, купил му необходимите пособия за новата учебна година. Също така твърди, че брат му няма връзка с 2 друга жена, бил е грижовен баща и съпруг, не е хазартно зависим и не знае защо са се разделили.

В качеството на свидетел е разпитана Н. М. Ш. (баща на ответницата). Той разказва, че от около година и половина страните са разделени и от тогава дъщеря му с детето живеят при него и той помага с издръжката на детето. Дъщеря му разказвала, че отношенията им се развА.ли защото ищецът бил постоянно намусен, изневерявал й, не се прибирал в къщи, постоянно се карА. и не й давал пари. Твърди също, че самият той му е давал пари и му е осигурил място, където да развива своя бизнес. От негови съселяни узнал, че зет му е хазартно зависим. Сега ходел по сватби и други празненства да свири. Разказва, че дъщеря му има доказателства, че съпругът и й изневерява.

По делото също така е разпитана като свидетел А. А. Ш. (майка на ответницата), която разказва, че страните са разделени от май месец миналата година и от тогава дъщеря й с детето живеят при тях. Твърди, че причината за раздялата е изневярата на зет й, твърди че е виждала негови снимки как е прегърнат с друга жена. Постоянно се карА.,той често отсъствал от къщи, не искал да има семейни ангажименти и дъщеря й се принудила да го напусне. Разказва че зет й свири в оркестър и работи като ди джей и са го виждА. по събития. Твърди, че детето е привързано към баща си и често пита за него. Не е плащал издръжка за детето от както са разделени, но го взима често и му купува необходимото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно се установи, че страните са сключили граждански брак в Кметство *** на 09.08.2015 г. Съдът намира, че е сезиран по реда на ГПК, Част трета, глава двадесет и шеста в рамките на особено исково производство с брачен иск за развод, с който ищцата упражнява потестативното си право на развод с ответника, като е посочила като обстоятелства и факти, които обосновават дълбокото и непоправимо разстройство в брака.

Така посочените факти от живота на съпрузите обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака и дават основание на съда да приеме, че този брачен иск намира правното си основание в чл. чл.49, ал. 3 от СК. Описаните от свидетелите факти от живота на съпрузите обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака. За това дълбоко и непоправимо разстройство на брака свидетелстват майката на ответницата и другите двама свидетели.

С оглед на това настоящият състав намира, че разстройството на брака е дълбоко и непоправимо, без възможност да бъде преодоляна кризата в съпружеските им отношения.

Бракът съществува формално, същият е лишен от дължимото му се според Закона и морала съдържание, поради което не е в интерес и на обществото и неговото по нататъшно запазване.

Относно иска за предоставяне на родителските права:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества 3 на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г.

Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДетето сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване и анА.з на всички показатели, които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето.

Съдът, изхождайки единствено и само от интересите на детето, с оглед пълноценно му израстване и възпитание като достоен член на обществото и имайки предвид обстоятелството, че майката разполага с родителски капацитет да се грижи за детето, разполага с необходимата поддържаща семейна среда в лицето на своите близки намира, че родителските права следва да се предоставят на майката на детето по местоживеене на последната. Доказателствата по делото сочат и че детето е най-близко с майка си, т.к. тя е полагала непосредствени грижи за него, детето е установено и живее на територията на *** със своята майка.

По отношение на социално-битовите условия за отглеждането на детето, от събраните по делото доказателства, както и от социалния доклад на ДСП – Руен и ДСП - Провадия се установява, че понастоящем детето със своята майка живее в дома на нейните родители в ***, където разполага с всички необходими социално-битови условия. Връзката на детето с бащата не е прекъсната, то почти всеки уикенд му гостува.

По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права:

Относно издръжката:

За подходяща за задоволяване нуждите на детето М. съдът намира месечната издръжка в размер на 300,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2024, съгласно чл.143, ал.2 вр. чл.142 от СК. Като критерии за определяне на дължимата издръжка в чл.142, ал.1 СК са посочени нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което следва да я осигурява. Като подходяща за нуждите на детето М. съдът също счита месечна издръжка в размер на 300,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2024г. За да осигури нормални 4 условия за живот на детето си, бащата следва да заплаща подходяща месечна издръжка, която да е достатъчна за нормалното съществуване на детето и за неговото развитие, като същевременно с това следва размерът й да е съобразен с възможностите и материалното състояние на ответницата. Несъмнено е и обстоятелството, че разходи се правят и във връзка с храна, облекло, обувки, лекарства, закупуване на подходящи за възрастта книжки и пр., които разходи не могат да се избегнат с оглед поддържането на нормален и спокоен живот.

От друга страна следва да се отчетат и възможностите и материалното състояние на бащата при определяне на подходящия размер на издръжката съгласно чл.142, ал.1 СК.

В полза на ответницата следва да се присъди и законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска за издръжка от падежа до окончателното плащане.

Относно иска за присъждане на издръжка за минал период от време, съдът намира, че следва ищецът да изплати на ответницата месечна издръжка в размер на 233,50 лева за времето от 01.05.2023г. (датата на фактическата раздяла) до датата на подаване на исковата молба – 25.04.2024г..

Относно семейното жилище- същото е собственост на родителите на ищеца и не е направено искане за ползване от страна на ответницата, поради което съдът счита, че не дължи произнасяне.