Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 30.11.2021, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Административно наказателно дело 198/2021
Вид
Решение № 25
Подписан
30.11.2021
В сила
31.01.2022
Състав
Елисавета Радина

Цитирани разпоредби

  • чл. 93в, ал.17, т.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36 · Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт текст от значение за ЕИП

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Панагюрище, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20215230200198 по описа за 2021 година

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. СТ. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д, преупълномощен адв. М., против НП № 36-0000740 /20.09.2021 г. на началник отдел „Контрол“ в РДАА Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл. 36, § 1, т. 1 от Регламент 165/14, във връзка с чл. 93в, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози.

С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с твърдения за нарушения на материалния закон.

Това становище се поддържа и в с.з. от жалбоподателя.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

На 27.08.21 г. жалбоподателят извършвал обществен превоз на товари на път 37, Панагюрище в посока към Пазарджик, управлявайки товарен автомобил, категория N3, собственост на ТРАНС БИЛД ЕООД, с peг. № ********.

Около 13.50ч. и на изхода от Панагюрище бил спрян за проверка от инспектори към ИААА – св. Г. и св. П.. При последвалата проверка на документите на автомобила и водача, не били представени от последния тахографски листове за текущия ден и листовете, използвани от водача за последните 28 дни, при монтиран и наличен в превозното средство аналогов тахограф .

Поради това на място на водача бил съставен акт за нарушение на чл. 36,§1т.1, б. „ i “ 1

Регламент (ЕС) 165/2014. Актът бил надлежно предявен и с връчен препис срещу подпис, въз основа на него било издадено атакуваното НП.

Доводи за допуснати съществени процесуални нарушения се изчерпват само с несъмнения факт, че като дата на нарушението и дата на съставяне на акта се сочи 27.08.21г.

, а като дата на предявяването е 26.08.21. Това несъответствие е резултат от техническа грешка, която , както правилно допусна и св. П. , доколкото напълно съответни са датите на нарушението и на съставяне на акта. Установеното разминаване не засяга по никакъв начин правото на защита.

Последното не е уязвено и от факта, че в НП е цитиран пътен лист от дата 28.08.21 , а в АУАН от 27.08.21. И това разминаване съставлява само техническа грешка при изписване на НП , доколкото пътния лист е от датата на нарушението, той е и приложен към делото – л. 19 и е описан в АУАН.Наред с това именно той е дал основание за правилното определяне на вида на извършвания превоз, който не се оспорва и се доказва от всички доказателства.

Няма спор , че двата административни акта са издадени от материално и териториално компетентни органи, за което е представена и съответната заповед.

Описанието на нарушението в акта, идентично с това в НП ( идентично е) е достатъчно ясно , предвид отразените факти по извършване на нарушението. Сочи се ясно място и време на извършване на нарушението, както и бездействието, с което е прието, че е осъществен състава на приписаното административно нарушение. То се изразява в управление на посоченото МПС без да са налични и представени на контролните органи посочените еднозначно в акта и в НП документи - тахографски листове за текущия ден и листовете, използвани от водача за последните 28 дни, при монтиран и наличен в превозното средство аналогов тахограф.

По същество нарушение обаче НЕ е доказано. Всъщност, спор по факта, че не са представени тахографски листове за текущия ден и листовете, за последните 28 дни. Този факт се установява от всички доказателствени средства .

Защитната теза се и позовава а този факт, като твърди: от една страна, че нормата, която си сочи като виновно нарушена изисква листовете за текущия и последните 28 дни да са ползвани и от друга – тъкмо поради факта, че автомобилът не се е движил последните 28 дни не е имало листове за тях от апарата , а удостоверението, което се издава в тези случаи на водача не било изискано от контролните органи. Всъщност, всички тези твърдения са верни.

Възприетата като квалификация на нарушението норма на по чл. 36, § 1, т. 1, б. „ i “ Регламент (ЕС) 165/2014 предвижда „Когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни“. Тоест става ясно, че автомобилът следва да се е движил през този период и да са налични предходните 28 дни записи от тахографа. Ако не се е движил , Регламентът въвежда изискването за представяне на удостоверението на л. 14. Това е удостоверение за дейности на водача, което се издава от превозвача по утвърден в Регламент 2

561.2006( изменен с процесния Регламент) образец и в което се отразява периода на почивка на превозното средство. В случая такъв е издаден и приложен по делото на л. 14 , а поводът за издаването му е установен с показанията на св. Я ( издал и пътния лист на л. 19). . Той е бил началник механизация и автотранспорт в дружеството- превозвач, но съмнения за пристрастие към жалбоподателя са изключени, тъй като става ясно, че той вече не работи там и няма основание да се счита, че свидетеля ще депозира твърдения в негов интерес . Депозираните такива не са в интерес и на дружеството, което не е санкционирано във връзка с процесното неизпълнение от страна на водача. По тези причини Съдът прие, че Я е напълно безпристрастен и депозира верни твърдения. От тях стана ясно, че водачът – жалбоподателя е бил за първи път на курс към процесното дружество и че самият Я преди да тръгне на път му е дал издаденото от превозвача удостоверение за дейности, с което е следвало да докаже, че управляваното превозно средство не е било в движение за отразения там период 17.07.2127.08.21 и който значително нахвърля 28 дневния период, за който следва да се изпълни процесното задължение.

Стана ясно също така от еднопосочните твърдения на инспекторите от ИААА – Г. и П., ч е те не си спомнят дали след като водачът не им е предоставил тахографските листове,са изискали от него това удостоверение. При положение, че то е било предоставено, както сочи убедително и достоверно Я, само притеснение у водача ( каквото предполага и свидетеля) е причината да не се предостави на контролните органи.

Систематиката на горните факти представя следната ситуация – водачът не представя листове от тахографа за текущия и предните 28 дни, като за последното има обективна причина и тя е несъществуването на тези листове, което е следствие от това, че автомобилът не е бил в движение ,а в покой около 40 дни ( за което е издадено и удостоверението).

Следователно водачът не е представил на контролните органи документ само защото той обективно не съществува, а за липсата му той няма виновно поведение. Що се отнася до непредставянето на удостоверението , то нито е вменено като факт от административно-наказателното обвинение, нито се доказва от показанията на инспекторите, които не се спомнят дори дали са го изискали.

Горното обосновава изводът за материално-правна незаконосъобразност на атакувания санкционен акт, който следва да се отмени. Това влече основателност на претенцията за разноски, които са в завишен размер и спрямо минималния и спрямо справедливия (предвид обема на доказателствата и сложността- фактическа и правна на делото), но липсата на възражение за прекомерност осуетява редуцирането на заплатения адвокатски хонорар от 600 лева.

На основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Панагюрския районен съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 36-0000740 /20.09.2021 г. на началник отдел „Контрол“ в РДАА – Пловдив - ИААА, с което на Д. СТ. Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1 500 3 лв. за нарушение по чл. 36, § 1, т. 1 от Регламент 165/14 на основание чл. 93в, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА ИААА - РДАА – Пловдив да заплати на Д. СТ. Д., ЕГН ********** сума в размер на 600 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пазарджик в 14дневен срок от получаване на съобщенията от страните Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________

4