Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 129 от 10.03.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 239/2022
Вид
Решение № 129
Подписан
10.03.2023
В сила
06.03.2024
Състав
Атанас Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Благоевград, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Атанас Иванов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20221210100239 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от “Юробанк България” АД, с ЕИК 000694749, гр. София, район Витоша, ул. ”Околовръстен път” № 260, представляван от Д. Б. Ш. – изпълнителен директор и М. Ив. В. - прокурист, чрез адв. З., съдебен адрес: гр.

С. против П. М., ЕГН **********, с адрес: с. Б..

Навежда се в молбата, че по силата и при условията на Договор за потребителски кредит № FL936488 от 03.09.2018 г., сключен между „Юробанк България ” АД, ЕИК 000694749, от една страна и от друга страна - П. М., ЕГН **********, като Кредитополучател, Банката е предоставила на Кредитополучателите кредит в размер на 21152,00 лв., които суми Кредитополучателят се задължава да ползва съгласно условията на чл. 1 от Договора и Кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на продесния договор, видно от уговореното в чл. 1 от Договора. Подържа се, че в съответствие с договора, Кредитополучателя е усвоил предоставените от Банката парични средства в размер 21152,00 лв., като средствата по кредита са усвоени на 03.09.2018 г. изцяло.

Навежда се, че по силата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Договора, за усвоения кредит Кредитополучателите дължат на Банката възнаградителна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 7.050 %.

Навежда се, че в Договора за потребителски кредит страните уговарят и дължимостта на такси и комисионни за проучването и отпускането на процесния кредит.

Твърди се, че при просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължи лихва за времето на забава 1

(мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет (по арг. от чл. 9 от Договора за потребителски кредит).

Твърди се, че длъжника не е изпълнил договорните си задължения, относно погасяване на дължимите вноски по погасителния план, представляващ неразделна част от Договора за потребителски кредит. На основание чл. 14 от Договора, поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 03.10.2019 г., съгласно погасителния план, Банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита, считано от 16.07.2021 г., след писмено уведомяване на длъжника. Изявлението на кредитора за отнемане на преимуществото на срока е обективирано в Покана чрез ЧСИ Борис Велинов с № 890 в регистъра на КЧСИ и район на действие ОС - Благоевград.

Прави искане пред съда да бъде осъден ответника да заплати сума в общ размер на 21 454.12 лв., от които сумата в размер на 16 112.58 лв., представляваща главница за периода от 03.10.2019 г. до 18.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане; сумата в размер на 2 408.48 лв. – възнаградителна лихва за периода от 04.11.2019 г. до 16.07.20210 г.; сумата в размер на 178.34 лв.- мораторна лихва за периода от 04.11.2019 г. до 12.03.2020 г.; сумата в размер на 2437.22 лв. – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 18.01.2022 г.; сумата в размер на 281.50 лв. – такси по договора за периода от 04.11.2019 г. до 18.01.2022 г.; сумата в размер на 36.00 лв. – разноски за нотариални такси за периода от 14.11.2019 г. до 18.01.2022 г., както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва исковете. Навежда се, че договорът е недействителен, нищожен.

Навежда се, че не е настъпила предсрочна изискуемост на договора, тъй като не е връчвано съобщение на ответника по надлежния ред.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява законният представител, не се представлява, като с писмено становище поддържа изцяло исковата молба, считайки я за доказана по основание и размер.

Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от особен представител, който поддържа депозирания писмен отговор на исковата молба по съображенията, изложени в същия.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства - Договор за потребителски креди, сключен между „Юробанк България ” АД, ЕИК 000694749, от една страна и от друга страна - П. М., ЕГН **********, Банката е предоставила на Кредитополучателите кредит в размер на21152,00 лв., които суми Кредитополучателят се задължава да ползва съгласно условията на чл. 1 от Договора и Кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при 2 условията на продесния договор, видно от уговореното в чл. 1 от Договора. Видно от банково бордеро, средствата по кредита са усвоени на 03.09.2018 г. изцяло – кредитополучателя е усвоил предоставените от Банката парични средства в размер 21152,00 лв..

По силата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Договора, за усвоения кредит

Кредитополучателите дължат на Банката възнаградителна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 7.050 %.

Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по процесния договор, като за начална дата се счита датата на заверяване на банковата сметка, посочена в чл. 2, ал. 1 от Договора за кредит.

В чл. 2, ал. 2 от Договора за потребителски кредит страните уговарят и дължимостта на такси и комисионни за проучването и отпускането на процесния кредит, както и по отношение на разплащателната сметка, предназначена да обслужва кредита.

Видно от договора, в случай, че по време на срока на Договора, обявената стойност на ПРАИМ е отрицателна, то при определяне на Годишния лихвен процент по кредита за съответния период от срока на Договора, през който това обстоятелство е налице, референтният лихвен процент ще се приема и прилага със стойност 0 % (нула процента).

Съгласно чл. 3, ал. 9 от Договора страните се съгласяват, че Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е в размер на 10.45 процента. Съгласно чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 5 от Договора, Кредитополучателите дължат и такси и комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от Разплащателната сметка.

В чл. 7 страните договарят, че процесният кредит се погасява на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Съгласно чл. 4, погасителните вноски се заплащат на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния план, а ако падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя следва да бъде направена в последния работен ден преди падежа.

Съгласно чл. 6 във вр. с чл. 7 и чл. 8 от Договора за потребителски кредит и видно от представения като доказателство погасителен план, като крайния срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е до 03.09.2022 г. Общият брои на погасителните вноски е 48, като погасителният план е подписан от страните но Договора за потребителски кредит и е неразделна част от него.

При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължи лихва за времето на забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се 3 определя от Министерски съвет (по арг. от чл. 9 от Договора за потребителски кредит).

Съгласно договореното в чл. 19 от процесния Договор, всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора.

Съгласно чл. 14 от Договора, при неплащане в уговорения срок на една или повече погасителна вноска съгласно погасителния план, Банката може да обяви предсрочната изискуемост по кредита, след писмено уведомяване на длъжника.

Видно от Покана чрез ЧСИ Борис Велинов с № 890 в регистъра на КЧСИ и район на действие ОС-Благоевград, банката е направила изявление, че поради неизпълнение на договорни задължения за заплащане на дължимите по договора вноски – има неизпълнение на вноска с падеж 03.10.2019 г., прави задължението предсрочно изискуемо, считано от получаване на поканата да се погаси задължението от длъжника.

Видно от разписка от 01.07.2021 г. на ЧСИ Борис Велинов, че служител на кантората е посетил адреса на ответника на 09.06.2021 г., 19.06.2021 г. и 01.07.2021 г., като на адреса никой не е отворил, като при разговор със стопаните те заявил, че такова лице не живее в дома. Установява се от протокол, от 16.07.2021 г., че след като на 01.07.2021 г. призовкарят не намерил лице, което да получи, на основание чл. 47 ГПК призовкарят залепил уведомление, като в указания срок който изтекъл на 16.07.2021 г., не се е явил ответникът, за да получи книжата.

По делото е прието заключение на вещо лице – основно и допълнително, които съдът кредитира.

Останалите писмени доказателства, съдът не обсъжда, тъй като са неотносими към спора.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

По отношение основателността на иска:

Ищецът следва е да докаже, по реда на пълното и главно доказване, наличие на изискуемо и ликвидно задължение, като в тежест на ищеца е да докаже изложените в исковата молба твърдения- да установи при условията на пълно и главно доказване, че между ищеца и ответника са били налице валидни облигационни отношения по силата на сключен конкретен договор за потребителски кредит; че е налице неизпълнение на задължения от страна на ответника; размера на задължението, както и настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника, в качеството му на солидарен длъжник по силата на Договор за потребителски кредит, като не е спорно по делото, че ответникът е подписал договора, с 4 оглед на което същият е породил своето правно действие.

Ищецът, в качеството си на кредитор, установи, че е изправната страна по договора, тъй като представените писмени доказателства освен сключването на договора установяват и предоставянето на сумата.

На следващо място, изискуемостта на вземането е обусловена от твърдяна настъпила предсрочна изискуемост на кредита – такъв правопораждащ факт е посочен в исковата молба, което обстоятелство, преценено през заявения петитум, обуславят предмета на делото, поради което съдът дължи произнасяне по него.

При иска по чл. 240, ал. 1ЗЗД ищецът следва да докаже факта, от който вземането му произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже възраженията си срещу неговото съществуване (чл. 154, ал. 1 ГПК). В случая ищецът твърди в исковата си молба, че правопораждащият процесните вземания факт е сключен между ищеца и ответника договор за кредит, който след уведомление до длъжника е станал предсрочно изискуем, поради неизпълнение от ответника на падеж на една или повече погасителни вноски. Ищецът обаче не установява по несъмнен начин, че са налице предпоставките, обуславящи предсрочната изискуемост, както и не установява, че е уведомен длъжника за предсрочната изискуемост.

След като кредиторът се е позовал в исковата молба на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то за да настъпи правния резултат от предсрочната изискуемост, кредиторът трябва да установи основанията за предсрочната изискуемост и че е уведомен длъжника за нея.