Решение № 16 от 05.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Цветомир М. Минчев

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20241100505072 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба с вх.

№ 96585/25.03.2024 г. от ответника в първоинстанционното производство А.

М. А., срещу Решение № 3990/06.03.2024 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК по гр. д. № 2154/2023 г. по описа на СРС, 171 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на постановеното по същото дело Решение № 1145/20.01.2024 г, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че А. М. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 4 576,38 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се на адрес: град ****, с абонатен № 133968, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.11.2022 г. до окончателното плащане на вземането; сумата от 765,71 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. – 01.11.2022 г., начислена върху претендирата главница за топлинна енергия; сумата от 20,08 лв. – главница за 1 предоставяне на услугата „дялово разпределение“ за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 4,48 лв. – лихва за забава за периода 01.12.2019 г. – 01.11.2022 г., начислена върху претендираната главница за предоставяне на услугата „дялово разпределение”, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.12.2022 г. по ч. гр. д. № 63518/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 161 състав.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че неправилно жалбоподателят е конституиран като ответник, предвид по-рано постановено и влязло в сила решение между същите страни от 15.12.2022 г. по гр. д. № 16971/2021 г., по описа на СРС, с което са отхвърлени в цялост претенциите на топлофикационното дружество за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г. Поддържа, че въпреки отправените от страна на жалбоподателя искания за възмездяване на понесените от него вреди в размер от 3 000 лв., съдът не се е произнесъл по тях, поради което и намира, че обжалваното решение представлява документ с невярно съдържание. Сочи, че претендира стойността на причинените по делото вреди.

Отправя искане за отмяна на обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 131237/19.04.2024 г. от въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна.

Отправя се искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на сторените в хода на производството разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (двуседмичен срок от връчване на препис от решението – арг. чл. 250, ал. 3 ГПК), поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с 2 изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК, е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Производството по гр. д. № 2154/2023 г., по описа на СРС, 171 състав е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД с вх. № 10299/16.01.2023 г., с която са предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че А. М. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 4 576,38 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. 30.04.2021 г., в топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се на адрес: град ****, с абонатен № 133968, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.11.2022 г. до окончателното плащане на вземането; сумата от 765,71 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. – 01.11.2022 г., начислена върху претендирата главница за топлинна енергия; сумата от 20,08 лв. – главница за предоставяне на услугата „дялово разпределение“ за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 4,48 лв. – лихва за забава за периода 01.12.2019 г. – 01.11.2022 г., начислена върху претендираната главница за предоставяне на услугата „дялово разпределение”, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.12.2022 г. по ч. гр. д.

№ 63518/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 161 състав.

В изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК на 08.02.2023 г. на ответника А. А. е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, наименован „заявление“, с който се отправят искания за 3 отхвърляне на така предявените претенции, прави се възражение за конституиране на лицето като страна по делото, оспорват се твърденията за монтирани топломери в имота, иска се ищецът да посочи къде е монтирана абонатната станция в сградата, в която се твърди да се намира топлоснабденият имот, на какво основание и кога, като посочва и че претендира причинени вреди, за които допълва „че ще аргументира в хода на делото“. До изтичане на срока за отговор на исковата молба по делото не са постъпвали повече молби от ответника. Първата писмена молба, след депозиране на отговора на исковата молба, е от 09.03.2023 г.

С Решение № 1145/20.01.2024 г., първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от страна на „Топлофикация София“ ЕАД спрямо ответника А.

М. А. положителни установителни искове. Срещу посочения акт на първата инстанция не е постъпила въззивна жалба в срок, поради което и същото е влязло в законна сила.

На 25.01.2024 г. от страна на ответника и въззивник в настоящата инстанция, в Софийски районен съд е постъпила молба за допълване на така постановеното съдебно решение. В същата се излагат твърдения, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по исканията на ответника за установяване, че строежът на сградата, в която се намира топлоснабденият недвижим имот, не е въведен в експлоатация по надлежния ред, за преместване на абонатната станция извън мазе № 6 и монтирането й в нарочно обособеното съседно избено помещение, както и по искането за присъждане на сумата в размер от 3 000 лв. В заявление от същата дата ответникът заявява, че така постановеното решение съдържа „лъжи“ досежно извода на съда, че макар и право на разноски да има ответникът, той не претендира такива, доколкото това водело и до противоречие с молбата на ищеца от 21.12.2023 г., с която се молело за отхвърляне на претенцията за обезщетение за вреди в размер от 3 000 лв.

С обжалваното Решение № 3990/06.03.2024 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответника за допълване на основното решение по делото, като е приел, че се е произнесъл в цялост по въведения от страните правен спор.

Непълен е този съдебен акт (решение), в който липсва произнасяне от страна на съда по целия спорен предмет на делото. Спорният предмет се 4 определя в исковия процес според твърденията и исканията на ищеца в исковата молба и насрещните възражения на ответника.

Видно от диспозитива на постановеното основно първоинстанционно решение е, че СРС се е произнесъл по целия спорен предмет, като е отхвърлил в цялост предявените искови претенции – за главници за топлинна енергия и за предоставена услуга дялово разпределение и за обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение. По делото са предявени единствено описаните положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, които съдът е разгледал изцяло, като не са налице други насрещни възражения или искове на ответника, приети за съвместно разглеждане в производството, по които съдът да трябва да се произнася с отделен диспозитив. Следва да се отбележи, че евентуална непълнота в мотивите на решението не може да обоснове допълване на акта, след като с диспозитива съдът се е произнесъл по целия спорен предмет на делото.

На следващо място, доводите във въззивната жалба за неправилност на обжалвания съдебен акт поради наличие на друго влязло в сила съдебно решение между същите страни, но за предходен на предявения в разглежданото от първата инстанция съдебно решение период, се явяват неотносими към характера на атакуваното решение, което е такова за допълване на постановеното по основния спор. Доколкото последното като необжалвано е влязло в законна сила, а и е в полза на жалбоподателя предвид, че предявените спрямо него искове са изцяло отхвърлени, за въззивния съд не е налице възможност да ревизира неговата правилност. Изводът на съда не се променя от приетите във въззивната инстанция като писмени доказателства множество фактури от „Топлофикация София“ ЕАД, доколкото същите не са относими към периода, предмет на разглеждане в първата инстанция, а освен това и както вече се посочи, в настоящата хипотеза въззивна жалба е подадена само срещу постановеното по реда на чл. 250 ГПК решение, с което е отхвърлена молбата на ответника за допълване.

По отношение на твърденията, че първата инстанция неправилно не се е произнесла по искането за възмездяване на понесените от ответника вреди в размер от 3 000 лв., въззивният съд намира, че същото не е въведено надлежно като отделен иск в първоинстанционното производство в срока за това, а 5 именно с отговора на исковата молба. Изготвеният проект за доклад по делото по правилата на чл. 140 ГПК е приет за окончателен без оспорване от страните. Нещо повече, видно от постъпилите на 25.01.2024 г. молби от ответника, твърдените вреди имат по-скоро характер на претенция за разноски, без това да бъде заявено по ясен начин от страната, като ответникът не се е ползвал от възможността да поиска изменение на първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските в случай, че е останал недоволен от разпределението на същите.

Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че не е налице основание за допълване на постановеното по делото първоинстанционно решение, поради което решението на СРС, с което е отхвърлено искането на ответника за допълване по реда на чл. 250 ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид изхода на делото, право на разноски има въззиваемият, който е отправил своевременно с отговора на въззивната жалба искане за тяхното присъждане. Ето защо, в тежест на въззивника следва да бъде възложено заплащането на сума в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемото дружество за осъщественото процесуално представителство пред въззивна инстанция.