Решение № 1429 от 21.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1429 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Валерия Банкова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело № 20231100502732 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от СОФИЙСКА ВОДА АД – длъжник по изп.д.

№ 20228510402731 срещу постановление на съдебния изпълнител за определяне на разноските, в частта му относно разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и таксите по т.9, т.26 и т.31 от Тарифата към ЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че постановлението за разноските е незаконосъобразно. Твърди, че адвокатско възнаграждение на взискателя е прекомерно и следва да се намали до минималният размер съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Възразява срещу начисляване на таксата по чл.26 от Тарифата – твърди, че е платил по сметка на съдебния изпълнител всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение, поради което такса за принудително събиране на вземането не се дължи. По същите съображения оспорва и начислените такси за налагане на запор и за други разноски по т.31 от Тарифата към ЗЧСИ.

Взискателят оспорва жалбата.

В мотивите си съдебния изпълнител сочи, че постановлението за разноските е правилно.

1

Въззивният съд намира следното:

1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв.

Други действия по делото не са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на начина на изпълнение, което е задължително съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК. Всички дължими суми по изпълнителното дело са заплатени от длъжника в рамките на срока за доброволно изпълнение и последващи процесуални действия на защита от страна на представителя на взискателя не се налага да бъдат извършвани. Поради това адвокатското възнаграждение, уговорено с представения договор за правна помощ в размер на 240 лв. се явява прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставена защита. Поради това незаконосъобразно е разпореждането от 10.11.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя.

Съобразявайки всичко това съдът приема, че на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Поради това обжалваното постановление за разноските, в частта относно адвокатското възнаграждение, следва да се отмени за разликата над тази сума.

2. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на начислените такси по т.9, т.26 и т.31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ са основателни. Както бе посочено по-горе, след образуване на процесното изпълнително производство и връчване на покана за доброволно изпълнение, длъжникът е изплатил в рамките на срока за доброволно изпълнение по сметка на съдебния изпълнител дължимата сума, достатъчна за погасяване на цялото задължение – това обстоятелство не се оспорва, а и се сочи изрично в мотивите на съдебния изпълнител. Съгласно т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, която е пропорционална и се определя 2 съобразно размера на сумата. Под „събрана сума“ в случая следва да се разбира сумата, получена при осъществяването на изпълнението върху определена вещ или парично вземане чрез прилагане на изпълнителен способ – т.е. сумата, получена от съдебния изпълнител при осребряване на имущество (вещ, вземане или друго имуществено благо) на длъжника. От тук следва, че в случай на доброволно плащане в рамките на срока за доброволно изпълнение от страна на длъжника, сумата не е събрана от съдебния изпълнител чрез провеждане на изпълнително действие, поради което такса за такова действие, в това число по т.26 от Тарифата, не следва да се събира поради липса на основание за дължимостта й. Ето защо таксата, начислена от съдебния изпълнител по т.26 в Постановление за разноски от 20.05.2022 г. в размер на 35,87 лв. следва да отмени. По същите съображения поради недължимост за извършване на изпълнителни действия, не се дължат и разноски за такса за налагане на запор по т.9 от Тарифата в размер на 18 лв. и такса за допълнителни разноски по т.31 от Тарифата в размер на 24 лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановленията от 11.10.2022 г. и 10.11.2022 на съдебния изпълнител по изп.д. №20228510401339, в частта за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя над сумата от 200 лв. до определения размер от 240 лв., и в частта за определяне на такси както следва: по т.9 ТТРЗЧСИ в размер на 18 лв., по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 35,87 лв. и по т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв., като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение - за сумата от 200 лв.

ОТМЕНЯ таксите по т.9 ТТРЗЧСИ в размер на 18 лв., по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 35,87 лв. и по т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4