Решение № 136 от 30.01.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 1371/2025
- Вид
- Решение № 136
- Подписан
- 30.01.2026
- В сила
- 30.01.2026
- Състав
- Елена Иванова Балджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.315, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24и · Закон за чужденците в Република България
- чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 189 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 194 · Кодекс на труда
- чл. 194, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.330, ал.2, т.6 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 3 · Кодекс на труда
- § 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 136 гр. Русе, 30.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Ив. Балджиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520101371 по описа за 2025 година
В исковата си молба против Областна Дирекция на МВР - Русе, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул."Ген.Скобелев", № 49, Булстат 129009895, представлявана от старши комисар Николай Кожухаров, ищцата А. Г. Т., от гр.Русе, твърди, че при ответника по силата на трудов договор с рег. № Д-2229/27.08.2004 г. и последващи допълнителни споразумения на длъжност „системен оператор" в група „Миграция". Договорът й е бил за неопределено време и на пълен работен ден.
Със заповед № 3363-147/10.01.2025 г. на ВПД Директор старши комисар Николай Кожухаров работодателят й е наложил дисциплинарно наказание „уволнение" и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратил трудовия й договор. Като основание в заповедта е посочено, че ищцата е извършила множество нарушения на трудовата дисциплина от началото на 2024 г. до 14.11.2024 г. включително, които представляват системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на т. 22 от § 1 от ДР на КТ, тьй като са повече от три нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година и за всички от тях не й е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли установените срокове — нарушение на трудовата дисциплина по смисьла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ.
Счита, че прекратяването на трудовото й правоотношение от страна на ответника, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ — дисциплинарно уволнение, е незаконно, като е изложила следните доводи: 1.
Когато за дадено нарушение на трудовата дисциплина дисциплинарно наказание не е било наложено, за да се включи то в броя на нарушенията, обосноваващи системност, 1 е необходимо да не са изтекли сроковете по чл. 194 от КТ, т.е. дисциплинарната отговорност за съответното нарушение да не е погасена. Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, а при определяне на наказанието работодателят е длъжен да извърши преценка на конкретно извършеното дисциплинарно нарушение - какво е нарушението, каква е неговата тежест, какви са обстоятелствата, при които е извършено.
За огромната част от посочените в 3аповед № 336з-147/10.01.2025 г. нарушения на трудовата дисциплина от страна на А. Т. срокът за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл. Това се отнася за: - неспазване на срока за изпращане на 14 бр. заявления по чл. 24и от ЗЧРБ, подадени от „Бозмов" ООД и ,,Боримес на 29.05.2024 г. стр. 2, втори абзац от заповедта;
- неправилно отразяване в ЦАИСДО на 7 бр. заповеди за налагане на ПАМ по ЗЧРБ на 06.06.2024 г. на лицето, което ги е подписало - стр. 3, предпоследен абзац от заповедта;
- некоректно оформяне на следната кореспонденция, квалифицирано като нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ: 1/ нанесените множество корекции върху писмо рег. № 537300-879/15.04.2024 г. - пропуск в заглавието на бланката, неспазено отстояние, смислови и технически грешки, некоректно изписване на длъжността на лицето, подписало документа; 2/ множество корекции на писмо УРИ № 5373001407/06.06.2024 г. - в адресата, неспазено подравняване, смислови и технически грешки, непълнота в бланката; 3/ множество корекции в писмо УРИ № 3360004738/12.06.2024 г. - в адресат, подравняване, обръщение - стр. 4 и 5 от заповедта;
- „неадекватно" поведение на А. Т. в началото на м. май 2024 г. (по докладна записка рег. № 5373р-1242/14.06.2024 г. на младши експерт Атанас Янков) и в случай от 14.07.2024 г. с украинската гражданка Олга Кръстева;
- закъснение за връщане от обедна почивка на 18.06.2024 г. - вместо в 14,00 ч. е посочено, че това е сторено в 14,30 ч. - стр. 6, т. 2 от заповедта;
- неизпращане на сьобщение с рег. № 537300-1004/24.04.2024 г. до Гюлер Фатма, гражданка на Република Турция, за издаденото разрешение за постоянно пребиваване, което е следвало да стане на 24.04.2024 г., но това е сторено на 28.06.2024 г., както и неправилно определяне в съобщението на дължимата от лицето такса по Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по 3ДТ - стр. 6, т. 3, стр. 7 и стр. 8 от заповедта; - неспазване на срока за изпращане по ЦАИСДО на приети от А. Т. на 05.07.2024 г. заявления, което е сторила на 08.07.2024 г. до 10,40 ч. - стр. 8, т. 4 и стр. 9 от заповедта; - неприключване на спешните задачи и неизготвяне на справка за недовършената работа преди излизане в отпуск от 15.07.2024 г., констатирано от инспектор М. на същата дата - стр. 9, т. 4.1 от заповедта; - несвоевременно изпращане 2 от А. Т. по ЦАИСДО на приети от В.И. на 04.07.2024 г. заявления, което е сторила на 08.07.2024 г. - стр. 10 от заповедта; - несвоевременно насочване към началника на група „Миграция" на заявление № 537300-2318/16.09.2024 г. на В. Хр.М., което е сторено на 18.09.2024 г. - стр. 12 от заповедта; непредставяне в срок до 07.08.2024 г. на обяснения от А. Т. и Ст. М. на началника на група „Миграция" за несвоевременното разпечатване на писма с № 537300-1858/31.07.2024 г. и № 537300-1859/31.07.2024 г.
(А. Т. е ползвала платен годишен отпуск от 02.08.2024 г. до 05.08.2024 г. включително и отпуск за временна неработоспособност за периода 06.08.2024 г. - 04.09.2024 г. включително) - стр. 13 от заповедта; - неизпращането на документи по ЦАИСДО и несъздаване на връзки с иницииращите документи в деловодната система, подробно описани в т. 2, стр. 14 и 15 на заповедта, като корекциите са извършени на 04.09.2024 г. от В.И.. Посочените нарушения са станали обект на проверка, разпоредена със заповед рег. № 33бз-2773/23.07.2024 г. на директора на ОД на МВР - Русе и са били известни на органа, налагащ дисциплинарни наказания. В рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението работодателят е следвало да извърши съответните необходими проверки за изясняване на случая, включително и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание. След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира. А за посочените по-горе нарушения двумесечният срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ към 10.01.2025 г. е изтекъл и те не могат да се броят за нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи системност.
Посочените нарушения в т. 3, стр. 16 и по т. 4, стр. 17 от заповедта са свързани с конкретни документи, за които са предвидени сложните обработки, свързани с много операции, а констатираните нередности от страна на ищцата се допускат ежедневно от всички служители, поради което се извършват и последващи проверки. Отделно самата деловодна система допуска поправяне на анотацията - грешка, която може да бъде лесно отстранена без последици.
По отношение на бавното обслужване на Х.Ч.Ъ. (стр. 17, ДЗ № 5373р2048/07.10.2024 г.) и депозираната от последната жалба ищцата А. Т. отбелязва, че то е в резултат на психичното заболяване и двустранното приемно намаление на слуха й, за което развива съображения по-долу.
В приложената към докладна записка УРИ 5373р-2048/07.10.2024 г. на Красимир Петров - началник група „Миграция" жалба на г-жа Ъ. е посочено, че: „Т. се въртеше „като муха без глава" и гледаше „невменяемо".". В резултат на претьрпяно на 14.04.2022 г., около 14,00 ч. в гр. Русе ПТП като пешеходец, след като я блъска 3 автомобил, А. Т. е получила физически и психични травми. Нараняванията й по тялото не били големи, но в резултат на инцидента тя получила психично заболяване реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията (разстройствата в адаптацията са състояния на субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, които възникват в периода на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие.).
Това е наложило тя да проведе двумесечно болнично лечение в ,,Център за психично здраве - Русе" ЕООД в периода от 03.06.2022 г. до 29.07.2022 г. За заболяването й работодателят й е бил уведомен с представените болнични листове с № Е20221803345/27.06.2022 г. и № Е20221803377/26.07.2022 г., издадени от посоченото по-горе лечебно заведение.
В издадената епикриза, като симптоматика е посочено: нарушен сън, нарушена мотивация, концентрация и главоболие. Пак там, като информация за проява на болестта е описано: персистираща тревожно депресивна симптоматика (персистиращ значение: постоянен, продължаващ дълго време, неизчезващ - бележката е моя), а като психично състояние: лабилна, дистимна (дистимията е форма на хронична депресия, която се проявява с липса на енергия, общ негативизъм, чувство на неудовлетворение и безнадеждност. Човек, който страда от дистимия, може да изживее симптомите на общата депресия, които са по-слабо изразени, но обикновено много по-продължителни - бележката е моя). Мисловен процес: леко забавен по темп. След прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на 10.01.2025 г., психичното й заболяване се е изострило. Тя отново е потьрсила медицинска психиатрична помощ. След преглед и оценка на здравословното й сьстояние, доверителката ми е била настанена за лечение в ДС на ЦП3 - Русе в периода 11.02.2025 г. - 05.03.2025 г. Видно от снетата анамнеза, в епикризата на А. Т., издадена от „Центьр за психично здраве - Русе" ЕООД, е посочено, че тя боледува от две години. Този факт се подкрепя и от другата медицинска документация, представена с настоящата искова молба. Предвид здравословното й сьстояние е предприета хоспитализация, която е продължила 23 дни, като е проведено медикаментозно лечение с мисол и ксанакс.
След приключването на лечението й, на 05.03.2025 г. е извършен амбулаторен преглед на Т., като й е поставена диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство с код по МКБ (Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето) F41.2, като е посочено, че симптомите за заболяването й са налице от около половин година. При медицинския преглед е установено, че след лечението на ищцата в ЦПЗ Русе през 2022 г., тя се е намирала в терапевтична ремисия. А ремисия означава временно намаляване или изчезване на симптомите на дадено заболяване, но не излекуване. Т.е. към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение е продължавала да страда от психично заболяване, но с намалени симптоми. Като обективно сьстояние при прегледа на ищцата е установено 4 следното: „В ясно съзнание, тотално ориентирана, мрачен лицеизраз, интензивно напрегната, тревожна, дистимна, затормозен мисловен процес, с мисли за безполезност и малоценностни изживявания, без сетивни измами, памет и интелект - болестно затормозени. ", като й е предписана и сьответната медикаментозна терапия.
Върху психичното състояние на А. Т. изключително негативно влияние е оказвало и оказва и тежкото медицинска диагноза на едно от децата й. Малолетният й син А. страда от детска церебрална парализа (спастична диплегия), която е увредила главния мозък и е довела до изразен двигателен дефицит, при който самостоятелна походка е невъзможна. 3аболяването му е определена 95% ВСУ с чужда помощ.
Ищцата твърди още, че от детска възраст страда и от приемно намаление на слука двустранно, поради което често не чува част от разговора, в който участва, което я кара да се извърта, за да може да чуе какво й се казва. Но това не приема да бъде основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение".
Посочените заболявания на ищцата и на сина й са в основата на посочените в т.
3, стр.16 и в т.4, стр. 17 от атакуваната заповед нарушения при обработката на документите, както и на допуснатото закъснение при обслужването на г-жа Ъ..