Решение № 2558 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2558 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110208362 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д -чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Х. М. Б. депозирана чрез адв. И. М. от САК, редовно упълномощена срещу Наказателно постановление № 24-4332-008655 от 24.04.2024 г. издадено от Д.Д.Д. - Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя Х. М. Б. на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и кумулативно административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

В жалбата от Х. М. Б. депозирана чрез адв. И. М. от САК се инвокират доводи за отмяна на издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се твърдения в посока липсата на описание на обстоятелствата, при което е извършено нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават. Изрично се оспорва възприетата от административнонаказващия орган фактическа обстановка, като се излагат доводи за по-рязко подаване на газ от страна на жалбоподателя с цел бързото изнасяне от кръстовището, като така предприетата маневра, по мнение на жалбоподателя, не може да се дефинира като „дрифтене“. В жалбата се 1 излагат и доводи за несъзнателно и непреднамерено поднасяне на автомобила, съпроводено с признание за несъобразяване на пътната обстановка /неспиране на знак „стоп“/, но не и за извършено умишлено и целенасочено форсиране на двигателя на управлявания от санкционираното лице автомобил. Сочи се отсъствието на яснота по отношение конкретно предприетите действия или маневри, възприети от наказващия орган като „дрифт“, съответно неиндивидуализиране механизма на претендираното за извършено деяние.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Х. М. Б. се явява лично и с адв. И. М. от САК, редовно упълномощена, която пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление по изложените в жалбата съображения. Адв. М. изрично поставя акцент върху липсата на доказаност на т.нар. „дрифтене“. Като се позовава на събраните гласни доказателствени средства и обясненията на жалбоподателя, излага твърдения за еднократно случило се поднасяне, при което липсва умисъл. Поставя се под съмнение компетентността на актосъставителя, доколкото процесният инцидент настъпил извън дежурството/дежурния наряд на полицейските служители, съставляващи автопатрула към момента на извършване на твърдяното нарушение.

Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Началник група ОПП-СДВР, редовно призована, не се представлява.

В постъпили писмени бележки, подадени чрез главен юрисконсулт С.К. се иска наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли се за присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като в същото време се отправя и възражение за прекомерност спрямо размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.04.2024 г., около 23:28 ч., в гр. София, по бул. „Д-р Петър Дертлиев“, с посока на движение от ул. „Индира Ганди“ към бул. „Царица Йоанна“, жалбоподателят Х. М. Б. управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', а негов спътник в колата бил свидетелят С.Х..

Приближавайки кръстовище между бул. „Д-р Петър Дертлиев“ и ул. „Индира 2

Ганди“, при предприета маневра ляв завой, лекият автомобил, управляван от жалбоподателя Х. М. Б. , поднесъл еднократно поради по-рязкото подаване на газ и загуба на сцепление.

Така описаното движение на превозното средство управлявано от жалбоподателя било възприето от служители на 09 РУ на СДВР, един от които бил свид. Л. Р., които били в състава на автопатрул при 09 РУ – СДВР и подали сигнал спрямо жалбоподателя Х. Б. да спре.

Един от полицейските служители, възприели маневрата – свидетелят Л. Р. съставил срещу жалбоподателя Х. М. Б. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, бл. № 1144789. В същият посочил, че жалбоподателят Х. М. Б. е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', в гр. София по бул. „Доктор Петър Дертлиев“, с посока на движение от ул. „Индира Ганди“ към бул. „Царица Йоанна“ , като използва пътища, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари /дрифт/, като създава опасност както за него, така и за другите участници в движението. Гореизложеното свид. Р. приел за установено при извършена проверка на жалбоподателя на бул. „Петър Дертлиев“ до 46 номер.

При абсолютно идентично словесно описание и правна квалификация на нарушението, Началник сектор при отдел „Пътна полиция“ при СДВР е издал обжалваното Наказателно постановление № 24-4332-008655 от 24.04.2024 г., с което на жалбоподателя Х. М. Б. на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и кумулативно административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото доказателства – показанията на свидетелите Л.

Р. и С.Х., справка картон на водача, Заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. и Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България и др.

От показанията на св. С.Х., който е бил спътник в лекия автомобил, 3 управляван от жалбоподателя Х. М. Б. се установява, че на процесната дата и място, при извършена маневра ляв завой, автомобилът се хлъзнал случайно, с оглед на което свидетелят и жалбоподателят били спрени почти веднага от патрулиращите полицейски служители. Соченият свидетел описва поднасянето на колата като „случайно хлъзване“, което не се дължи на неправомерно умишлено поведение от страна на жалбоподателя Б., който управлявал автомобила марка „БМВ“.

От показанията на актосъставителя Л. Р. се установяват също релевантни за делото обстоятелства, като наред с това съдът цени информацията, изложена от свидетеля по отношение извършената от жалбоподателя маневра, която отъждествява с поднасяне на автомобила при извършване на маневра ляв завой. Настоящият съдебен състав възприе като достоверен и надежден разглеждания доказателствен източник, доколкото депозираната от свидетеля Р. информация, съдържаща своеобразно описание на случилото се поднасяне на автомобила, се допълва и кореспондира напълно както с показанията на св. Хусам, така и с останалия доказателствен материал, приобщен по делото. От показанията на св. Р. се извличат представите на същия за понятието „дрифт“, като последното той отъждествява в пълна степен с изгубване управлението над автомобила. Предвид изложеното, от сочения свидетел се черпи информация и относно някои индивидуализиращи белези на служебния автомобил, управляван от проверяващите полицейски служители.

Така събраната доказателствена съвкупност по еднопосочен и вътрешно непротиворечив начин изяснява датата и часа на извършената спрямо жалбоподателя проверка, обстоятелството, че в колата същият не пътувал сам, последващото съставяне на процесния акт на наказаното лице, както и индивидуализиращите белези на управляваното от него моторно превозно средство.

Относно механизма на реализиране на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Х.

М. Б. съдът обаче намира, че не са налице безспорни доказателства, от които да се изведе съзнателното управление на МПС, извън нормативно възприетите за това стандарти.

В тази насока следва да

4 бъдат обсъдени всички налични доказателства, събрани в хода на настоящото производство. Съдът като подложи на внимателна и критична /с оглед познанството и близките приятелски отношения/ преценка показанията на свидетеля С.Х., който е бил спътник на жалбоподателя в процесния ден, намери същите за надеждни и подкрепящи се от останалата доказателствена съвкупност. Доколкото същият се явява пряк очевидец на извършената от жалбоподателя Б. маневра и в цялост на процесната случка, съдът намира неговият разказ за обективен, хронологично поднесен, без съществени противоречия или отклонения в съдържателен план.

Воден от горното съдът намира, че не са налице достатъчно доказателства, от които по категоричен начин да се изведе, че жалбоподателят Х. Б. е управлявал собствения си лек автомобил чрез реализирането на маневри, с които умишлено и преднамерено е извел даденото превозно средство извън контрол, още повече че и свид. Р. не е напълно категоричен в тази насока в показанията си.

Съдът отдава нужното доверие и на приложените към административнонаказателната преписка заповеди, от които са установява несъмнено материалната и териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано за това лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.

И двата основни за настоящото производство процесуални документа, съдът намира за изготвени от материално и териториално компетентни органи, съобразно разпоредбите на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 ЗДвП.

При съставянето и на двата акта е спазена предвидената от закона писмена форма и съдържание, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. При издаването на двата процесуални документа съдът счита за съобразени и сроковете по чл. 34 ЗАНН. Погледнато от формална гледна точка съдът намира, че липсват допуснати нарушения на процесуалните превила от категорията на съществените, които да налагат отмяна на оспорвания санкционен акт.

5

Отговорността на жалбоподателя Х. М. Б. е ангажирана за нарушение н а разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, с която се регламентира забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Административнонаказващият орган в случая е възприел, че жалбоподателят е осъществил т. нар. „дрифт“ - понятие което е възприето в практиката като умишлено, дръзко и демонстративно управление на моторно превозно средство, чрез което съзнателно се губи контрол върху автомобила посредством форсиране на двигателя, което поведение на пътя неизбежно води до загуба на достатъчно сцепление на задните колела на управляваното моторно превозно средство, промяна на траекторията му – напречно спрямо пътя, под влиянието на тежестта.

От обективните данни по делото несъмнено се установи, че в настоящия случай жалбоподателят Х. Б. предприемайки маневра „ляв завой“, подавайки по-рязко газ, не е съумял да овладее управлението на автомобила, поради което същият еднократно е „поднесъл“, напречно спрямо завоя. Не бяха събрани обаче доказателства, от които да се достигне до категоричен и обоснован извод, че загубата на контрол върху процесния автомобил е предизвикана умишлено от жалбоподателя Б. с цел управление на автомобила по път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Не се установява още същият преднамерено или демонстративно да е извел моторното превозно средство извън контрол чрез форсиране на двигателя и превъртане на задните гуми.

Според настоящата инстанция, така посочени, действията на санкционираното лице биха могли да бъдат подведени под друг състав на нарушение, доколкото същото не е упражнило достатъчен контрол над управляваното от него МПС и не се е съобразило с пътната обстановка. В конкретния случай обаче административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Х. Б. не е ангажирана за подобно нарушение, а съдът от своя страна не би могъл едва в настоящото производство да измени обстоятелствата, при които е осъществено нарушението и неговата правна квалификация. Последното се дължи на факта, че по този начин съдът би ограничил съществено и неоправдано правото на защита на жалбоподателя и възможността му за защита пред две инстанции по фактите.