Решение № 5040 от 11.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5040 гр. Пловдив, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330107299 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от Н. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „Д." № *** чрез адв. И. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна”, № 16, ет. 8, представлявано от С. А. за прогласяване нищожността на клаузи от договор за потребителстки кредит от ***** г., предвиждащи заплащане на такса за преференциално разглеждане от 60 лв. и неустойка от 4744,20 лв. като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на **** г., по силата на който на ищцата са предоставени в собственост заемни средства в размер на 3000 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,54%, годишен процент на разходите - 49,00%. В чл.5, ал.

1 договора е предвидено предоставяне на обезпечение. В случай на неизпълнение се дължи неустойка в размер на 4744,20 лв. Договорено е 1 заплащане на пакет допълнителни услуги-60 лв. Заемната сума е усвоена.

Налице са нарушения на ЗПК. Фиксирания лихвен процент не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва. Поради това нараства и стойността на годишния процент на разходите. Налице е скрита печалба.

Нарушен е принципа за добросъвестност, което води до нищожност на договора. В настоящият случай договорената между страните лихва надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерий за норми на поведение, установени в обществото, на основание на това, че тя не отговаря на действителните параметри на договора, тъй като към нея се кумулира уговорената в договора неустойка. Предвидената неустойка е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Допълнителната услуга касае действия по усвояване и управление на кредита.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Липсват нарушения на законовите разпоредби. Признава сключването на договора и предоставяне на сумата. Признава, че в ГПР не е включена неустойката.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира от фактическа страна следното.

От представения договор за кредит № ****/**** г., погасителен план, е видно, че между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника на ищеца заемна сума от 3000 лв. за срок до 17.05.2024 г. при ГЛП-40,55 % и ГПР-49 %. Предвидено е предоставяне на обезпечение и неустойка за неизпълнение на това задължение в размер от 4744,20 лв. и 60 лв. за такса за преференциално обслужване. Размера неустойката и таксата е разпределен на месечни вноски.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

2

Уважаването на предявените искове налага установяване на възникнало правоотношение между наследодателя на ищците и ответника на заявеното основание и включването в договора за заем на клауза предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, което е в противоречие с закона и добрите нрави.

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства са установява, че ищеца и ответника са страни и по договор за кредит, в който се съдържа клауза за заплащане от длъжника на неустойка при непредставяне на обезпечение и такса за преференциално обслужване. Тези сума не са включени в размера на разписания ГПР.

Ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ и предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Поради това сключеният между тях договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Доколкото ищеца обляга притенцията си за недействителност на клаузата за неустойка поради непредставяне на обезпечение на противоречие с добрите нрави и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, съдът намира, че като критерий дали е налице нищожност следва да се приеме ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, сочещо, че такава се явява неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл и съобразно решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./, клаузата задължаваща заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в срок най-късно в края на следващия ден от сключване на договора, което обезпечение да отговаря на конкретно посочени в договора условия, като и, че при неизпълнение следва неустойка, има предназначение да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното вземане има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, следователно въведените в договора 3 изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на условията. Предвид изложеното съдът намира, че макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Тя се явява добавък към възнаградителната лихва.

Тъй като води до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, като увеличава подлежаща на връщане сума, същата излиза извън обезпечителната и функция и се явява нищожна, поради което предявения иск по отношение на нея следва да се уважи.

По отношение еднократна такса за преференциално разглеждане на заявката в размер от 60 лв. съдът намира, че установената клауза е нищожна, поради противоречието и с добрите нрави, защото води до увеличаване размера на кредита при липса на яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. Постигнато е съгласие, че посочения разход подлежи на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито – допълнително възнаграждение на кредитодателя, което не е посочено при определяне на годишния процент на разходите. По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на такси за разглеждане е нищожна, поради установяването и в противоречие с добрите нрави. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения иск досежно тази клауза е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищцата се дължат направените по делото разноски за държавна такса-189,76 лв.

Тъй като същите са представлявани от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на ЕАД Е. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв. за иска досежно таксата за 4 преференциално разглеждане и 774,42 лв. за иска за нищожност на клаузата за неустойка. Не следва да се присъжда ДДС, тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставяната правна помощ между страните по договора е безвъзмездна, а и съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справки декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на договор за паричен заем № **** г. сключен между Н. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „Д. " № *** и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна”, № 16, ет. 8 , представлявано от С. А. предвиждаща заплащане на такса за префренциално разглеждане от 60 лв. като противоречаща на принципа на добрите нрави.

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на договор за паричен заем № ****** г. сключен между Н. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „Д. " № *** и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна”, № 16, ет. 8 , представлявано от С. А. предвиждаща неустойка от 4744,20 лв. като противоречаща на принципа на добрите нрави.

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна”, № 16, ет. 8 , представлявано от С. А. да заплати на Н. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „Д." № ***, сумата от 189,76 лв.( сто осемдесет и девет лева и 76 ст.) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Стамболйски" №84-86, Бизнес център „Урбан Модел", ет.12, представлявано от Ф. Д. да заплати на адвокат ЕАД Е. И., ЕИК **** с адрес на дейност гр. П., ул. „Б.“ № *, ап. ** представлявано от Е. И., сумата от 1174,42 лева (хиляда сто седемдесет и 5 четири лева и 42 ст.) за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6