Решение № 230 от 23.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Бургас, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Търговско дело № 20232100900170 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260, представлявано от Димитър Шумаров и Петя Димитрова - изпълнителни директори, чрез пълномощника си адвокатско дружество „М. и Рътков“, представлявано от адв. Делян Манчев, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, офис 9 против Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. Р. К., *, вх. *, ет. *, ап. * и И. Ю. И., ЕГН **********, с адрес: обл. Р., гр. К., ул. „И. В." №*, вх. *, ет. *, ап. * за приемане на установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно заедно с „ЕУ ТРАНС ЛИМИТЕД" ООД, ЕИК 202455664 - кредитополучател и „ВЕИ ТРЕЙДИНГ" ООД, ЕИК 201379078, вземанията по извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България" АД към 21.11.2021г., въз основа на което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 305 от 28.01.2022г. и Изпълнителен лист № 336/ 01.02.2022г. и съгласно Договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит" № BL 65148 от 17.10.2018г., ведно с прилежащите му Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL65148 от 17.10.2018, ведно с прилежащите му Приложение към Договор за банков кредит Продукт „Бизнес 1 кредит" № BL65148 от 25.10.2018г. и Погасителен план, за сума в общ размер на 40 016.98 лева, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 21.11.2021г., от които: 32 709.59 лева - главница за периода от 21.05.2020г. до 21.11.2021г.; 2 386.73 лева - възнаградителна лихва за периода от 21.05.2020г. до 30.09.2021г.; 2 891.49 лева - обезщетение за забава на просрочени плащания от 21.05.2020г. до 21.11.2021г.; 251.51 лева - такси за периода от 10.06.2020 г. до 21.11.2021г.; 1285.66 лева - застраховки за периода от 07.10.2020г. до 21.11.2021г.; 492,00 лева - нотариални разноски за периода от 12.10.2020г. до 21.11.2021г., ведно със законна лихва върху главницата от 24.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъдените съдебните разноски по заповедното производство по ч.гр.д. 8247/2021 по описа на Районен съд – Бургас - съдебна такса и адвокатски хонорар, а също и направените в настоящото производство разноски.

Според изложеното в исковата молба, на 17.10.2018 г. между ищеца като кредитодател, „ЕУ Транс Лимитед“ ООД – като кредитополучател и „ВЕИ Трейдинг“ ООД, Д. Г. К. и И. Ю. И. – като съдлъжници, бил сключен договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит“ BL65148, по силата на който банката предоставила кредит на кредитополучателя в размер на 50 000 лева за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства.

Отговорността между кредитополучателя и съдлъжниците била договорена като солидарна. Връщането на заетите средства следвало да стане в срок от 48 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. Договореният между страните лихвен процент е променлив, като се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.9 % процентни пункта, но не по-ниска от 5 % („Долна граница на дължима лихва"). Посочено е, че референтен лихвен процент е този референтен лихвен процент по кредити на бизнес клиенти на „Юробанк България" АД „ПРАЙМ Бизнес клиенти" в лева, приложим за съответния период на начисляване на лихвата. Към датата на сключване на договора той е в размер на 1 %. В договора е посочено, че в случай, че сборът на договорната лихвена надбавка и действащият ПРАЙМ Бизнес клиенти за лева, е по - нисък от долната граница на дължимата лихва, то дължимата годишна лихва по кредита ще бъде равна на долната граница на дължимата лихва. В договора било предвидено, при просрочие на дължимите погасителни вноски, дължимата лихва да се увеличава автоматично с наказателна надбавка за просрочие на 2 главница в размер на 10 пункта. Посочени били и дължимите такси за разглеждане на кредита, при предсрочно погасяване на кредита със собствени средства през първите години, както и при рефинансиране. Договорена била и месечна комисионна на банката за управление на кредита. Друга договорка предвиждала, кредиполучателят да представи на банката застрахователна полица, прехвърлена в нейна полза, съгласно която ипотекираните имоти и заложените вещи по договора са застраховани в полза на банката, като същата била оправомощена и сама да сключва такива застрахователни договори за сметка на кредитополучателя, като при липса на средства по сметката му, банката била оправомощена да преведе дължимата сума за плащане на съответната застрахователна премия, като със същата сума увеличи задълЖ.ето на кредитополучателя по договора за кредит. В процесния договор за кредит били посочени и условията, при които същият ставал предсрочно изискуем. Заемната сметка по договора била открита на 25.10.2018 г., което било удостоверено с Приложение № 1 от същата дата. На 21.07.2021 год., на длъжниците „ЕУ ТРАНС ЛИМИТЕД" ООД и „ВЕЙ ТРЕЙДИНГ" ООД била връчена покана по реда на чл. 47 от ГПК, чрез ЧСИ Ивелина Божилова, с която били уведомени, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора, банката обявявала същия за изцяло и предсрочно изискуем. С поканата длъжниците били поканени в седемдневен срок от получаването и да погасят изцяло задълженията си към банката.

Такава покана била връчена на 30.09.2021г., по същия ред, от същия ЧСИ и на длъжниците ответници - И. Ю. И. и Д. Г. К.. Поради непогасяване на задълженията на длъжниците към банката – ищец, последната пристъпила към образуване на заповедно производство против тях, въз основа на извлечение от счетоводните книги, за което било образувано ч. гр. д. № 8247/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас. По това производство били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, № 305 от 28.01.2022г. и Изпълнителен лист № 336/ 01.02.2022г., за сумите, както следва: 32 709,59 лева - главница за периода от 21.05.2020г. до 21.11.2021г.; 2 386,73 лева - възнаградителна лихва за периода от 21.05.2020г. до 30.09.2021г.; 2 891,49 лева - обезщетение за забава на просрочени плащания от 21.05.2020г. до 21.11.2021г.; 251,51 лева - такси за периода от 10.06.2020 г. до 21.11.2021г.; 1285,66 лева застраховки за периода от 07.10.2020г. до 21.11.2021г.; 492,00 лева - нотариални разноски за периода 3 от 12.10.2020г. до 21.11.2021г.; 800,34 лева - държавна такса; 1 356,31 лева адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 305 от 28.01.2022г. и Изпълнителен лист № 336 от 01.02.2022г., било образувано изпълнително дело № 307/2022г. по описа на ЧСИ Д. Николов. Ищцовата страна пояснява обстоятелствата, поради което е инициирано настоящото производство, като се позовава и на тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ищецът твърди, че към момента на подаване на настоящата искова молба липсват данни за плащания от страна на ответниците, в периода след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Ответникът И. Ю. И., чрез назначения му особен представител, с депозирания отговор на исковата молба оспорва предявените искови претенции по основание и размер. На първо място се оспорва наличието на договорни отношения между банката – ищец и ответника И.. Твърди се, че подписите на представените от ищеца – договор за банков кредит от 17.10.2018 г. и Приложение към договора за банков кредит от 25.10.2018 год. били различни, поради което се оспорва автентичността и истинността на тези документи. На следващо място, в отговора на исковата молба се сочи, че не били налице доказателства установяващи, че на длъжника И. И. била обявена предсрочната изискуемост на дълга по кредита, като навежда доводи, че не била спазена процедурата по чл. 47 от ГПК. В тази връзка се позовава на т. 18 от ТР № 4/2014 на ОСГТК на ВКС. Обявената от кредитора с връчване на исковата молба предсрочна изискуемост, не може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението и представлява ново основание за осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед.

От изложеното се прави извода, че предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По нататък, особеният представител на ответника сочи, че били налице неравноправни клаузи в договора за кредит и приложенията. Като такива се сочат уговорките, предвиждащи едностранна възможност за промяна от страна на банката на размерите на договорените лихви, такси за управление и др. (чл. 9 от договора). Навеждат се доводи, че била неясна и Методологията за изчисляване на лихвения процент (чл. 4). Като неравноправни се сочат и уговорките в чл. 20 от договора.

Ответникът Д. Г. К., чрез назначения му особен представител, с 4 депозирания отговор на исковата молба оспорва предявените искови претенции като неоснователни. На първо място се твърди, че ответникът Д. К. не бил надлежно уведомен, че кредитополучателят „ЕУ ТРАНС ЛИМИТЕД" ООД не бил заплащал дължимите по договора вноски, поради което се заявява, че кредитът не бил станал предсрочно изискуем на по отношение на този ответник на сочената от ищеца дата. Позовава се на разпоредбата на чл.

47 от ГПК, като навежда доводи, че тя не е спазена, както и че еднократното посещение на адреса на ответника не можело да удостовери обстоятелството, че последният не живее там. Прави извода, че поканата за уведомяване на ответника Д. К. не е връчена по надлежния ред, поради което не са настъпили съответните правни последици. На следващо място, особеният представител прави възражение за погасяване по давност на част от задълженията по банковия кредит. Навеждат се и твърдения, че липсва яснота за размера на погасителните вноски, какви компоненти включват те, както и падежа на всяка една от тях.

Ищецът с допълнителната си искова молба излага становище относно направените с отговорите на исковата молба доводи на ответните страни. Оспорва всички наведени от тях възражения. На първо място ищецът счита, че оспорването на валидността на договорните отношения между ответника И. И. и банката представлява лично възражение, което не може да бъде направено от особен представител на лицето. Заявява, че подписите си приличат и са положени от едно и също лице, като навежда и твърдението, че няма човек, който да се подписва по напълно идентичен начин всеки път.

Твърди се от ищцовата банка, че по отношение и на двамата ответника е спазена процедурата по чл. 47 от ГПК и кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем. Обръща се внимание на обстоятелството, че при връчването на поканата е установено, че ответникът И. И. не живее на адреса, поради което не е следвало да се приложи правилото на чл. 47, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Неприложимост на тази разпоредба се твърди и по отношение на ответника Д. К.. Заявява се, че били спазени изискванията на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС и банката редовно е обявила кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. На второ място, ищецът заявява, че и двамата ответници са едновременно съдружници и управители на дружеството кредитополучател - „ЕУ ТРАНС ЛИМИТЕД" ООД, поради което не може да не им е било известно, че дружеството е спряло 5 плащанията по кредита. По отношение на направените възраЖ.я за наличието но неравноправни клаузи в договора банката заявява, че същите са недопустими и неотносими, а по същество и неоснователни. Позовава се на практика на ВКС, според която само ако ответниците нямат тесни професионални връзки с дружеството кредитополучател, може да се приложи защитата по ЗЗД, но в случая и двамата ответница са не само съдружници, но са били и управители на дружеството „ЕУ ТРАНС ЛИМИТЕД" ООД към момента на сключване на договора, поради което не можели да се ползват от тази защита. В тази връзка се подчертава и обстоятелството, че процесният договор бил сключен между двама търговци, заетата сума била предоставена във връзка с търговската дейност на кредитополучателя, което предвид разпоредбата на чл. 13, т. 1 от ЗЗД било още едно основание да не намерят приложение правилата за защита на потребителите. На трето място ищецът излага съображения и по отношение на клаузата за определяне на приложимия лихвен процент по договора, като в допълнение сочи, че когато договорът се сключва от търговец, той трябва да положи грижата на добрия търговец, като при необходимост наемел лице със специални познания в съответната област.