Решение № 90 от 04.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Антон Н. Урумов

Ралица Ал. Райчева при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора Г. Люб. С. като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607658 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда от 18.06.2025 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18 състав по НОХД № 705 / 2025 г., подсъдимият Н. И. В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като му е наложено наказание ”Лишаване от свобода” за срок от една година, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и три месеца, както и наказание “Глоба“ в размер на 550,00 лева и наказание “Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и пет месеца. На основание чл.59, ал.4 от НК, съдът е приспаднал времето през което подсъдимият е бил лишен от съответното право по административен ред, считано от 03.03.2024 г. На основание чл. 343б, ал. 5 от НК, съдът е присъдил равностойността на управляваното МПС, а именно сумата от 24 890,00 лева. На основание чл.189 от НПК, Н. И. В. е бил осъден да заплати и разноските по делото.

Постъпила е въззивна жалба от адв. П.Г., защитник на подсъдимия Н. И. В.. Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Поради това се иска изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание.

1

С постановеното по реда на чл.327 от НПК определение не е допуснато събирането на нови доказателства.

Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че за правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, поради което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание подс. Н. И. В. сочи, че наказанието е твърде високо.

Представителят на Софийска градска прокуратура излага съображения, според които депозираната жалба срещу постановената първоинстанционна присъда следва да бъде оставена без уважение.

Подсъдимият Н. И. В., в дадена последна дума, подсъдимият моли за намаляване на наказанието, ако е възможно.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства – свидетелските показания, дадени пред или прочетени в заседание пред настоящия съдебен състав; заключенията на назначената по ДП експертиза; приетите като доказателства въз основа на нарочно съдебно определение книжа, които съдът е обсъдил внимателно и задълбочено.

Въз основа на анализа им, Софийски районен съд е приел, че подсъдимият Н. И. В. е роден на **** г. в гр. Добрич, българин, българско гражданство, с висше образование, неженен, неосъждан, живущ в гр. ****, с ЕГН **********.

На 03.03.2024 г., около 21:30 часа в гр. София, по бул. “Президент Линкълн“, пред №65, с посока на движение от ул. “Зеленика“ към бул. “Овча купел“, подсъдимият (притежаващ към онзи момент съответното валидно СУМПС), съзнавайки напълно какво обективно върши (включително съзнавайки съответната наркотична употреба), управлявал лек автомобил (със справедлива средна пазарна стойност 24890 лева), марка “Дачия“, модел “Спринг“, с рег. № **** (собственост на друго лице и с посочен ползвател по СРМПС друго лице, различни от подс. Н. В.), въпреки че бил употребил амфетамин и метамфетамин, като водачът бил спрян за проверка от екип от двама полицейски служители на 06 РУ - СДВР. Тъй като по време на проверката въпросният водач бил превъзбуден, държал се неадекватно и зениците му били разширени, от страна на екипа на 06 РУ - СДВР бил извикан екип на отдел “Пътна полиция“ - СДВР, съставен от младши автоконтрольорите (на съда служебно е известно, че към инкриминираната дата служителите на тази длъжност в отдел “Пътна полиция“ към СДВР, респективно последната спомената дирекция като служба /по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/, са били оправомощени с писмена подписана от министъра на вътрешните работи заповед за осъществяване на контрол по чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП) С.Г. и И.Й. (свидетели по наказателното производство), като Г. тествал подс. Н. В. в 22:17 часа на 03.03.2024 г. за 2 употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с техническо средство (посочено в обвинителния акт), което отчело положителен резултат за амфетамин и метамфетамин. Във връзка с проверката от страна на служителя Й. бил издаден и приложеният по ДП протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. На водача подс. Н. В. от свид. И.Й. бил издаден и връчен в 23:30 часа на 03.03.2025 г. талон за изследване по образец съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (ведно със съответния АУАН /преписката по него била изпратена впоследствие на началника на 06 РУ - СДВР с оглед образуване на ДП за извършено престъпление/ при наличие и на изискуемите съгласно горепосочената наредба стикери), в който било указано явяване в лечебно заведение (ВМА) до 45 минути от връчването на талона, в която връзка подс. Н. В. се явил в лечебното заведение и в 23:45 часа на 03.03.2024 г. от медицински специалист в заведението (д-р Б.Д.П.) му били взети проби от кръв и урина за изследване, за което би съставен съответният приложен по ДП протокол (съобразно гореспоменатата наредба), като пробите (в състояние, отговарящо на изискванията по така споменатата преди малко наредба) впоследствие били изследвани посредством назначена по процесното ДП съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза, заключението на която било обективирано в съответния също приложен по ДП протокол и въз основа на което заключение било установено присъствие на амфетамин и метамфетамин в кръвта на водача.

Подс. Н. И. В. е роден през 1992 г. Същият е психично здрав, в това число като при инкриминираното управление на МПС е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От 09.10.2023 г. е със сключен трудов договор.

Няма данни за притежавани от него подлежащи на регистрация в страната превозни средства. От 2011 г. до 2024 г. е имал 6 банкови сметки в опериращи на територията на Република България търговски банки. Липсват данни за негови недвижими имоти или ограничени вещни права върху такива. Липсват нотификации за негови осъждания в други страни членки на ЕС и не е осъждан (в Република България), но е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК със съдебно решение, влязло в сила на 21.04.2023 г., във връзка с извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, като му било наложено административно наказание глоба. Към процесната дата 03.03.2024 г. срещу него имало пет влезли в сила наказателни постановления за нарушаване на тези правила за движението по пътищата, чието спазване се контролира от органите на МВР. Във връзка с процесния случай неговото СУМПС било иззето по административен ред още със съставянето на АУАН на 03.03.2024 г., а впоследствие и въз основа на ЗППАМ.

При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд е приел, че с действията си подсъдимият Н. И. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.

Въззивният съд в пълна степен споделя, както фактическите констатации, направени от Софийски районен съд, така и неговите правни изводи. Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя и направеният от първоинстанционния съд анализ на доказателствата по 3 делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите на настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е установено по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, която Софийски градски съд също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят и доводите, изложени във въззивната жалба, че подсъдимото лице е невиновно по повдигнатото му обвинение, с оглед на което постановената присъда следва да бъде отменена като неправилна, а подсъдимият да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства.

Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събраните по делото доказателства, като същевременно настоящия съдебен съсътав намира, че е даден отговор на съществени въпроси относно обективните и субективни елементи на възведеното деяние. Обосновано първоинстанционният съд е счел, че обясненията и показанията на част от разпитаните по делото свидетели са противоречиви, но чрез последователен, обоснован и логичен анализ е изложил подробни съображения досежно кредитираните от него доказателствени източници. Така направените изводи изцяло се споделят и от настоящата съдебна инстанция, поради което не намира за нужно да ги преповтаря за целите на настоящите мотиви. Изводите на Софийски районен съд са логични и убедителни, като същите безспорно и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и заключението от изготвената експертиза. Направените анализи и изводи в посочената експертиза се явяват с необходимата конкретика, поради което същите са изяснени и подкрепени чрез приложението на експертните методики, които са използвани при изготвяне на такова заключение. Поради това, за съда не възникна съмнение за правилността на заключението на досъдебното производство, което не е наложило в хода на съдебното следствие да бъде допусната повторна експертиза, тъй като същата отговаря на научните изисквания и стандарти за извършване на такъв анализ.

Поради това и въззивният съдебен състав счита, че по делото са налице множество доказателства, които водят само един възможен правен извод, че именно подс. Н. И. В. е виновен за това, че на 03.03.2024 г. в гр. София е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред.

Правилно, първоинстанционният съд е приел за установено, че подсъдимият Н. И. В. с поведението си подсъдимият е обективирал управлявление на моторно превозно средство, след употреба на наркотични вещества ( амфетамин ). Правилно първоинстанционния съдът е отбелязал, че амфетаминът се явява наркотично вещество, съобразно Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

От субективна страна, подс. Н. И. В. е осъществил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на 4 общественоопасните му последици, които в случая са идентични със самото деяние ( т. е. подсъдимият е съзнавал съответната наркотична употреба и че въпреки нея управлява моторно превозно средство ) - чл.11, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Анализът на всички доказателства, събрани в хода за досъдебното производство и в съдебното следствие подкрепят само този извод. В този смисъл настоящия съдебен състав подкрепя категоричния извод на Софийски районен съд в тази насока.

Въззивният съд изцяло се солидализира с първата инстанция и относно наложеното наказание – ”Лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и три месеца, както и наказание “Глоба“ в размер на 550,00 лева. Правилно съдът, на основание чл.343г от НК, е наложил на подс. Н. И. В. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и пет месеца, намирайки го за справедливо и кореспондиращо с характера и тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, с което ще бъдат постигнати и целите на наказанието съгласно чл.36 от НК.