Решение № 1452 от 07.11.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1452 гр. Велико Търново, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110102298 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на К. Д. К. срещу Д. Х. Б., с която се иска на ищцата да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетния Х. Д. Б., за определяне режим на лични отношения с ответника, както и за осъждането на последния да заплаща издръжки за сина си – за напред и за минал период.

Ищцата твърди, че с ответника са във фактическа раздяла от началото на 2022 г., както и че още от раждането на общото им дете именно тя полага грижите по неговото отглеждане. Заявява, че ответникът не разполага с необходимия родителски капацитет и че същият не е в състояние да осигури за детето стабилна семейна среда, в която синът им да се чувства сигурен и защитен.

Ответникът не възразява родителските права върху детето да се упражняват от майката, при която да бъде и местоживеенето на сина им, но заявява, че предложеният режим на лични контакти е ограничаващ и на свой ред предлага такъв. Оспорва претенцията за издръжка за минал период при твърдението, че е предоставял средства за издръжка на сина си, като заявява, че има възможност за в бъдеще да заплаща издръжка в размер на 250.00 лева.

В проведеното открито заседание ищцата и нейният процесуален представител поддържат исковата молба и молят за нейното уважаване. Заявяват, че при завеждане на молбата ответникът е направил пет плащания от по 250.00 лева за издръжката на детето.

1

Ответникът и неговият процесуален представител поддържат становището, изложено в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представеното удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на малолетния Х. Д. Б., роден на 27.1.2020 г. в гр. Велико Търново.

От изготвения социален доклад става ясно, че пред социалните работници майката е заявила, че с ответника са съжителствали до м. март 2024 г. и че оттогава насетне именно тя полага грижи за сина им, както и че до този момент са отглеждали детето си заедно. В доклада е посочено, че майката е добър родител, че притежава отлични родителски качества и умения, както и че възпитава сина си, използвайки позитивни методи на възпитание. Сочи се още, че същата е създала за детето сигурна, уютна и безопасна среда и че е чувствителна към потребностите му. Пред социалните работници майката е заявила, че след раздялата им с бащата последният й предоставя по 250.00 лева месечно за издръжката на сина им.

Според показанията на св. Й. С. – майка на ищцата, отношенията между страните са започнали да се влошават през 2022 г., като най-големият проблем е бил злоупотребата с алкохол от страна на ответника. Заявява, че последният не се включвал финансово в грижите за семейството и че е била свидетел на това как той не е обръщал никакво внимание на сина им. Споделя, че живее в гр. Добрич, но че всеки месец е идвала на гости в гр. Дебелец, за да помага в грижите за детето.

Твърди, че е помагала финансово на дъщеря си, когато последната е имала нужда от това.

В показанията си св. Р. Р. споделя, че отношенията между страните са започнали да се влошават преди една-две години и също споделя за случаи на злоупотреба с алкохол от страна на ответника. Заявява, че ищцата се е нагърбвала с повечето неща в семейството – както финансово, така и в грижите за детето.

Изразява предположение, че ответникът също се е включвал в грижите за семейството, като споделя, че пред нея ищцата е заявявала, че имат финансови проблеми и че ответникът не носи толкова средства колкото време отсъства от дома им.

Св. Л. Б. – брат на ответника, заявява, че според него ответникът е осигурявал нужното за семейството си и за нормалното развитие на сина си. Признава, че брат му употребява алкохол, но отрича да злоупотребява с такъв. Заявява, че пред него ищцата не е споделяла, че ответникът не дава пари за семейството.

Св. Н. Н. заявява, че доколкото знае от ответника последният е осигурявал издръжка за семейството си и не е чувал ищцата да има оплаквания в тази насока.

От представените писмени доказателства се установява, че считано от м. март 2024 г. ответникът заплаща на ищцата по 250.00 лева месечно за издръжката на сина им, което кореспондира със заявеното от ищцата пред социалните работници.

Относно родителските права:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката им, този спор се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. Решението за 2 предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите следва да се основава най-вече на интересите на децата, както и съобразно родителските качества, полагането на грижи и уменията за възпитание от родителите, социалното им обкръжение и битовите условия, възрастта на децата, привързаността им към родителите и помощ от трети лица, както и всички други възможни фактори за отглеждане на децата в подходяща семейна среда.

В случая съдът намира, че с оглед данните от изготвения социален доклад и кореспондиращите твърдения на страните в тази насока в несъмнен интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, при която да бъде и неговото местоживеене. За да достигне до този извод, съдът съобразява установените от социалните работници родителски качества на майката, наличието на подкрепяща среда в лицето на нейните родителите, както и вече установеното фактическо положение, в рамките на което за малолетния Х. е осигурена сигурна и спокойна семейна среда. В тази връзка съществено се явява и обстоятелството, че поради професията си в по-голямата част от денонощието бащата е ангажиран, поради което възлагането на родителските права на него на този етап е неудачно.

Относно режима на личния отношения:

Не следва, разбира се, да бъде пренебрегвана необходимостта от контакти с бащата с оглед правилното възпитание и израстване на детето като зряла и пълноценна личност, за което несъмнено се изисква същото да общува с всеки от родителите си, каквото е й становището на социалните работници. Затова, предвид извода за основателност на иска за предоставяне упражняването на родителските права на майката, на ответника следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения със своя син. В тази връзка, като съобрази пола и възрастта на детето, обстоятелството, че към момента то и майката живеят в гр.

Дебелец, а бащата живее в гр. Габрово, съдът намира за подходящ следния режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 1 8:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, 20 дни през лятото, разделен и на два периода от по 10 дни, както майката не е в платен годишен отпуск, всяка нечетна година за Коледните празници за времето от 10:00 часа на 24-ти декември до 18:00 часа на 26-ти декември, всяка четна година за Новогодишните празници за времето от 10:00 часа на 31-ви декември до 18:00 часа на 1-ви януари и всяка нечетна година за Великденските празници за времето от 10:00 часа в петък до 18:00 часа в понеделник. За осъществяването на целия посочен по-горе режим на лични отношения бащата следва да взема и връща детето от и до адреса по местоживеенето му при майката.

Относно дължимата издръжка:

Нуждите на детето понастоящем са свързани най-вече с необходимостта от средства за храна, облекло и здравеопазване, както и от такива за създаването на нормални битови условия за живот. По делото са налице данни за конкретната трудова ангажираност на родителите, като от същите е видно, че бащата има 3 частна практика като дърводелец-мебелист, че няма данни същият да има задължения към други свои низходящи или възходящи или към трети лица, да има разходи за наем на ползвано от него жилище, разходи за провеждано от него продължително лечение и пр. С оглед на горното и като приема, че при всички случаи следва да се даде преимущество на интереса на детето пред този на дължащия издръжката родител, съдът намира, че на този етап издръжка от 300.00 лева месечно е адекватна и съобразена както с интереса на детето, така и с възможностите на бащата, още повече като се има предвид постоянният ръст на цените и услугите, водещ до намаляване на покупателната стойност.

Посоченият размер на дължимата от ответника издръжка се отнася както за периода преди подаването на молбата, така и за в бъдеще.

Искът за издръжка за минало време обхваща период от една година преди подаване на исковата молба, т.е. от 23.7.2023 г., като претендираната сума за този период възлиза на 3 600.00 лева /12 месеца х 300.00 лева/. Според съда обаче, ищцата не успя да докаже по изискуемия от закона начин /пълно и главно/, че ответникът не се е включвал финансово в издръжка за сина си в периода преди м. март 2024 г. В тази насока са ангажирани гласни доказателства, от които обаче не може да се направи такъв извод. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на св. С. са твърде общи и освен, че са дадени от лице, което е заинтересовано от изхода на спора в полза на ищцата, от същите не се установява по категоричен начин липсата на полагани грижи от страна на ответника. В показанията си въпросната свидетелка лаконично сочи, че ответникът не се включвал финансово в грижите за семейството и че не обръщал никакво внимание на сина им, както и че прави този извод от това, че при посещенията й в дома на страните последният не е пазарувал и не е гледал детето. Тук обаче следва да се има предвид, че въпросната свидетелка е посещавала жилището на страните периодично, а не е живяла с тях постоянно, поради което за същата е било обективно невъзможно да знае дали ответникът не се е включвал в семейния бюджет през останалото време, имайки се предвид, че самата свидетелка живее в гр. Добрич. Ангажираната от ищцата св. Р. пък споделя, че не знае дали ответникът се е включвал в семейния бюджет, както и че пред нея ищцата е заявила, че последният не „носи толкова средства вкъщи, които да съответстват на времето, през което го няма“. Т.е. от показанията на св. Р. по-скоро следва извод, че ответникът се е включвал в семейния бюджет, макар и недостатъчно според ищцата. Горното прави претенцията за издръжка за минало време неоснователна за периода преди м. март 2024 г., когато ответникът е напуснал семейното жилище и 4 от когато основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от ищцата.

С оглед горното и с оглед приетия размер на издръжката /300.00 лева месечно/ претенцията за минало време е доказана по своето основание и в определения размер за периода от 1.3.2024 г. до 23.7.2024 г., т.е. за сумата от 1 412.90 лева. От тази сума обаче следва да се приспаднат заплатените от ответника суми за издръжка в общ размер от 1 250.00 лева /по 250.00 лева от м. март 2024 г. насетне/, с оглед на което претенцията за издръжка за минало време се явява основателна за сумата от 162.90 лева.

По разноските:

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3 от 27.6.2024 г. на ОСГК на ВКС, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер от 825.00 лева – заплатени държавна такса и адвокатски хонорар.

Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в общ размер от 438.52 лева върху размера на присъдената издръжка за бъдеще време – 4 % върху тригодишните платежи на издръжките и 4 % върху присъдената издръжка за минало време.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетния Х. Д. Б., ЕГН ********** на майката К. Д. К., ЕГН **********, при която определя и местоживеенето на детето.