Акт от 17.12.2018, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- 1892/2018
- Подписан
- 17.12.2018
Цитирани разпоредби
- чл. 290 и 291 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и 291 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99, ал. 3 пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- параграф 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.Плевен,
17. 12. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публично заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ЗАМФИРОВА при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 1892, по описа за 2018 г, за да се произнесе, взе предвид:
Иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК. В районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба от
А. З.С. Н. В. ЕАД ЕИК / БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***-***,против О. Р. Д.,
ЕГН ********** , с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК и цена на иска 2719,56 лв.
В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано ч. гр. д
№ 7637 / 2017 г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Твърди се, че длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение. Ищецът е предявил иск за съществуване на вземането си. Съдът е сезиран с искане да признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски.
В исковата молба се посочва следното:
На
17. 08. 2016 г. между
И.А.М.АД / Заемодател / и О.Р.Д.
/Заемател / е сключен Договор за паричен заем № 2621704, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 1200 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя. съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаша на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1368, 50 лв. Така договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 168,50 лв. Съгласно разпоредбите на
Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 14.04.2017 г. на 34 равни седмични погасителни вноски, в размер на 40,25 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 26.08.2016 г., а падежът на последната погасителна вноска е 14.04.2017 г. С подписването на Договора за заем, Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и желае договорът да бъде сключен. На основание чл.16, ал. 2 от сключения Договор за паричен заем за таксите на И.А.М., в случай, че
Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на
Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 - дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45 лв. На основание цитираните по - горе разпоредби, на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3 - дневен срок от подписване на договора за заем, да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от което да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подпипсват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 991.44 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 34 равни вноски, всяка в размер на 29.16 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в размер на 69,41 лева. На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор, на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 24.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 71,16 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 383 лв, с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение; 145,80 лв., такса разходи: 45 лв., договорна лихва: 43,78 лв., главница. 148.42 лв. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 14.04.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Към настоящия момент задължението на ответника О.Р.Д., като Заемател по Договор за заем на физическо лице, сключен на 17.08.2016 г. с № 2621704, е общо в размер на 2093,10 лв., от които главница в размер на 1051, 58 лв., договорна лихва в размер на 124,72 лв., неустойка за неизпълнение в размер на 845, 64 лв., обезщетение за забава в размер на 71,16 лв. На 1.07.2017 г. е подписано Приложение I към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.20101., сключен между И.А.М.АД и А.з.с.н.в. ООД, по силата на което вземането на И.А.М.АД. произтичащо от договор за паричен заем № 2621704 / 17. 08. 2016 г, е прехвърлено в собственост на ..А.з.с.н.в." ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в." АД /понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник н. А.з.с.н.в. ООД, ЕИК *********. И.А.М.АД е упълномощило А.з.с.н.в. АД
/понастоящем А.з.с.н.в. ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цецензя и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ад. 3 от ЗЗД на 05. 07. 2017 г. до ответника са изпратени от страна на И.А.М.АД чрез А.з.с.н.в.
ЕАД уведомително писмо за станалата продажба, ведно с покана за доброволно изпълнение чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес. Писмото се е върнало в цялост, като в обратната разписка е отбелязано, че пратката не е потърсена. На 23.02.2018г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо за извършената цесия чрез куриер. Длъжникът отново не е намерен на адреса, посочен в договора за кредит и писмото се е върнало в цялост. Към настоящата искова молба е представено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на И.А.М.АД чрез А.з.с.н.в. ЕАД.
Ищецът се позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3 / 16. 04. 14 г. по т. д. № 1711 / 2013 г. на I т. о. и Решение № 123 / 24. 06. 2009 г. по т. д. 12 / 2009 год. на II т. о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3 пр. 1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за потребителски кредит, не е погасено, моли да се приеме от съда, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99. ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на това, фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане, не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987
/ 18. 07. 2011 г. на ВКС по гр.дело 867 / 2011 г., IV г.о. и Решение № 173 / 15. 04. 2004 г. на ВКС по гр. дело 788 / 2013 г. ТК. В тази връзка з.
"А.з.с.н.в." ЕАД е възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на изпълнение но реда на чл.410 от ГПК срещу ответника О.Р.Д..
Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. № 7637 / 2017 г, четвърти състав по описа на РСП, е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал, 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
Съдът е сезиран с искане да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника
О.Р.Д., ЕГН **********,***, че същият дължи н.А.з.с.н.в. ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 1051,58 лв.
(хиляда петдесет и един лева и 58 стотинки), представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 2621704 / 17. 08. 2016 г. ; 124,72 лв. т. е. (сто двадесети четири лева и 72 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 23. 09. 2016 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 14.04.2017 г. (падеж на последната вноска), 845.64 лв. (осемстотин четиридесет и пет лева и 64 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 30.09.2016 г, до 14.04.2017 г.; 71,16 лв. (седемдесет и един лева и 16 стотинки), представляваща лихва за забава по договора за паричен заем за периода от 24.09. 2016 г. до датата па подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Ищецът претендира направените деловодни разноските.
Разпечатката съдържа 34 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9894977-4735-4a4f-bf1b-6ab9642f99c1