Определение № 867 от 14.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 867 гр. София, 14.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20261000601147 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 440, ал.2, по реда на Глава XXII от НПК. Образувано е по въззивна жалба от лишения от свобода О. В. Х. ЕГН**********, изтърпяващ наказанието си в Затвора-София, срещу протоколно Определение Рег.№4256/23.07.2026г., 26 - ти състав при СГС по ЧНД №4582 по описа за 2026 година на съда, с което било оставено без уважение искане на В. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.

С настоящата въззивната жалба се иска отмяна на съдебния акт, като общо се претендира, че същият е неправилен и незаконосъобразен. В жалбата се твърди, че съдът неоснователно се ползвал от справката на администрацията на затвора, където е посочен невярно размера на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, което изтърпява, като се позовава на приложена справка изх.№95/24, издадена за стационар, с валидност към 07.04.2026г., с посочен срока на изтърпяната част и остатъка, от наказанието „лишаване от свобода“. Оспорва доказателствените сведения свързани с отношенията му с майката на детето му и тяхната невярна оценка за делото, като твърди, че между двамата не е налице конфликт. Предлага въззивният съд да събере данни за отношенията им, чрез допускане събирането на доказателства, чрез нейния разпит. Иска се при проверката на постановеното определение от СГС, да бъдат отчетени данните за здравословното състояние на жалбоподателя. Иска се да бъде отменено обжалваното определение и да се уважи молбата на осъдения за прилагане на условно предсрочно освобождаване.

Настоящият състав на Апелативен съд - София, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си първоинстанционният съд е обсъдил наличната доказателствената информация от затворническото досие на осъдения Х., извършил е цялостна и задълбочена преценка за наличие на визираните в чл. 70 от НК предпоставки, след което е формирал обосновани и правилни изводи за неоснователност на претенцията на лишения от свобода Х. за предсрочно освобождаване, поради наличие на сведения и доказателства за незавършен поправителен процес.

Видно от данните в затворническо досие, както и от представените справки от МП ГД „ИН“- Затвора - София, лишеният от свобода О. В. Х. е постъпил в затвора на 06.02.2024 1 г. за изтърпяване на наложено му за престъпление по чл.281, ал.2, т.1, чл.281, ал.2 и чл.281, ал.2 от НК, наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години с решение № 9 от 08.01.2024 г. на Окръжен съд – Бургас, по ВНОХД № 349/2023 г. с първоначален „строг“ режим в Затвора гр. София, със зачетен предварителен арест от 10.07.2021 г. до 03.02.2022 г.

/6мес.23дни/ и домашен арест от 03.02.2022 г. до 22.03.2022 г. /25дни/.

Отчетната справка посочва, че към 30.06.2026 г. лишеният от свобода Х. е изтърпял всичко 02 години, 5 месеца, поради това, че на основание чл.447 т.3 НПК е било прекъснато по здравословни причини наказанието му за срок от 9 (девет) месеца и 3 (три) дни. Остатъка от наказанието (към 30.06.2026г.) е 1 (една) година и 7(седем) месеца.

С оглед едно от възраженията на жалбоподателя, че администрацията на затвора неправилно е посочила срока на изтърпяното наказание, съдът е длъжен да посочи, че в случая съдът, с оглед предмета на делото изследва единствено наличието на предпоставките на чл. 70, ал.1, пр.2 т. 1 от НК, респективно данни за размера на изтърпяното наказание, от гледна точка на това, дали лишеният от свобода е изтърпял наложеното му наказание, в размер най - малко ½ от целия размер. Когато това отключващо формално условие за последващата оценка на втората предпоставка по чл.70 ал.1 пр.1 НК е налице и не се оспорва от страните по делото, наведените доводи са без отношение към обхвата на оценка на данните, обхванати от чл.70 ал.1 НК. По делото не се спори, че срока който е бил изтърпян е достатъчен за последваща преценка на доказателствата за оценка наличието на втората положителна предпоставка по чл.70 ал.1 НК - дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне.

Първоинстанционният съдебен състав е извършил дължимата последваща преценка за съществуването и на втората положителна предпоставка по чл.70 ал.1 пр.1 НК - дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне, като е формирал правилен извод, че този процес въпреки положителните тенденции, все още не е завършен.

Софийският апелативен съд споделя становището на първостепенният съд, че с оглед на така отчетените социални и личностни фактори, възможностите за поправяне и принос за обществото на лишения от свобода при негово предсрочно освобождаване все още не са доказани по един категоричен начин. В закона не се съдържа изчерпателно изброяване на възможните доказателствени източници и не ограничава доказването само в рамките на тези, изброени в чл.439а, ал. 2, предл. 1 и 2 от НПК. Изрично посочените източници на доказателства за поправяне са оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други сведения за поведението на лицето по време на изтърпяване на наказанието, но доказването в производството по чл. 437 и следващите от НПК, която видно от съдебната практика се основава предимно на писмени актове по чл. 155 – чл. 156 от ЗИНЗС. За изпълнение изискванията на чл.439а НПК обаче, следва да се формират изводи на основата на доказателствата и данните за трайни и последователни позитивни промени в поведението на осъдения по см. на чл. 155 ЗИНЗС и за ефективността на индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС. В тази насока са и заложените принципи в Препоръка Rec /2003/22 на Съвета на Европа на Комитета на министрите на държавите членки относно УПО и резолюциите, които са транспонирани в нашето законодателство.

В становището се посочва, че лишеният от свобода Х. не изтърпява наказание лишаване от свобода за първи път. Съдът установи от справката за съдимост, че е осъждан многократно за тежки умишлени престъпления, включително извършени при условията на опасен рецидив. Посочва се, че за времето на престоя му в приемно отделение в затвора в гр.

София, осъденият доколкото е запознат с правата и задълженията си, не ги е нарушавал, което е отразено в оценката за риска, който е снижен минимално от 51т. на 49т. (среден) риск. Посоченото в справката, че „…лишеният от свобода О. В. Х. не е дал категорични доказателства за това и кумулативно посочените в чл.439а от НПК предпоставки не са изпълнени. Разглеждайки целия период на престой в МЛС поведението му е колебливо.

Социалната работа с лицето продължава, като основен фокус остава осъзнаване на вредите от извършеното правонарушение и собствения принос за случилото се…“ отразява формиран извод, представен след наблюдение и изследване на тази промени у осъдения, в условията на продължителен и перманентен процес, поради което изводите в 2 справката отразяват проследяването на цялостното му поведение в условията на контролирана среда, където проявите на когнитивно приспособяване не винаги се отъждествява с наличие на трайно настъпили позитивни промени в криминогенните нагласи на осъдения. Поправителния процес, по същество не е винаги е тъждествен с прояви на приспособеност за спазване реда в местата за лишаване от свобода. Първостепенният съд вярно е констатирал, че може да се направи обоснована преценка за наличие на положителна тенденция в поправителния процес съобразно плана по присъдата. Същевременно вярно е съобразил, че не са налице достатъчно данни за завършен процес на поправянето му, което да прави по-нататъшния престой в затвора неоправдан, за да бъде приложено условното предсрочно освобождаване. За разлика от условията за изменение на режима (чл.66, ал.1 от ЗИНЗС „... да има добро поведение и да покаже, че се поправя“), от института по чл.70, ал.1 от НК може да се ползват осъдени лица с предходна съдимост, при които поправителният процес е „действително“ завършен и именно поради това по-нататъшният престой в затвора не се налага, което е видно от т.2 от ППВС на ОСНК се казва, че „ Съдилищата правилно да оценяват възпитателното значение на условното предсрочно освобождаване и с цялостната си дейност да съдействат за своевременното му постановяване спрямо лица, които за първи път изтърпяват наказание лишаване от свобода и с цялостното си поведение са дали достатъчно доказателства за своето поправяне. При приложението му спрямо лица с предишни осъждания да се преценява дали те действително са се поправили.“ В този смисъл, законодателят не е предвидил задължителност в приложението на института за УПО за всеки осъден, независимо от индивидуалното развитие на неговия корекционен процес.

Обобщения извод в становището, ясно разграничава данните за приспособяването му към реда в условията на контролирана среда, с данните за незавършен изцяло поправителен процес. Не е установена действителна и успешна вътрешна трансформация в нагласите на жалбоподателя за криминогенно поведение. Такова е било проявявано продължително и упорито, което е установено включително чрез фактите за наличие на многократни осъждания. Тези данни съдържат фактически положения, че въпреки налаганите наказания, техните цели по смисъла на чл.36 НК са останали неизпълнени, т.е пенитенциарната система от наказания и тяхното изпълнение не е приложена до момента успешно. Това е намерило обективен израз чрез посочения риск от рецидив като 49т. (среден). При липса на основания да се приеме, че корекционния процес е завършен, че всички етапи на прогресивната система са преминати, че въззивният жалбоподател е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, с оглед планираните с наложеното наказание цели по смисъла на чл.36 НК, то не може да се направи извод, че са налице и съответните доказателства за наличието на втората изискуема предпоставка, която е необходима за уважаване на искането му, за прилагане на условно предсрочно освобождаване. Наведените защитни доводи, за влошено здравословно състояние не са включени в кръга от предпоставки които съдът изследва за да прецени, дали поправителни процес е завършен преди изтърпяване срока на наложеното му наказание. Правилно е отразено в обжалвания съдебен акт, че тези факти имат значение за евентуално прекъсване на наказанието по реда на чл.447 т.3 НПК, (което е било правено до момента в размер на 9 (девет) месеца и 3 (три) дни), като не са налице пречки това да бъде направено отново при условията предвидени в закона и в зависимост от оценката на неговото здравословно състояние, за което са изложени във въззивната жалба. Наличието на данни от такъв характер, които биха довели до прекъсването на наказанието имат различно правно значение от тези, които закона установява за прекратяване изпълнение на наказанието и постановяване на предсрочното му освобождаване.

Като съобрази всичко изложено, настоящият състав намери, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на осъденото лице Г. А. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода” следва да бъде оставена без уважение.

Като съобрази изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК настоящият състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение Рег.№4256/23.07.2026г., 26 - ти състав при СГС по ЧНД №4582 по описа за 2026 година на съда, като оставя без уважение молбата на лишения от свобода О. В. Х. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наказание „лишаване от свобода“.