Решение № 22610 от 13.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22610 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20221110149934 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу Л. Е. Д. – М., Д. Х. П., Д. Д. П. и Е. Д. П.q за осъждането им да заплатят вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 4329,31 лв./съобразно уточнителна молба на л.68 от делото/.

Ищецът „Т...“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирал насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена след 10.07.2016 г. в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот – ап. 22, находящ се в гр. София, ж.к. „И..., за който се води партида с аб. № 95182. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца в условията на разделност при квоти от по 3/6 за Л. Е. Д. – М. и по 1/6 з а Д. Х. П., Д. Д. П. и Е. Д. П. следните суми, а именно: за Л. Е. Д. – М. – сумата от 1842,82 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 296,43 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 28.10.2021 г., както и главница за услугата дялово разпределение за периода 1 м. 10.2018г. - м.04.2020г. в размер на 20,93 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 4,49 лв. - лихва за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021г.; за всеки от Д. Х. П., Д. Д. П. и Е. Д. П. - 307.14 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. - м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 49.40 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 28.10.2021г., както и главница за услугата дялово разпределение за периода м.10.2018г. - м.04.2020г. в размер на 3.49 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 0.75 лв. - лихва за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, ж.к. И.... Претендира разноски.

Ответниците Д. Д. П. и Е. Д. П., чрез назначения им особен представител адв. Б., в срока по чл. 131 ГПК оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват наличието на облигационна връзка между страните. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Х. П., чрез назначения му особен представител адв. Д. оспорва предявените искове. Оспорва ищецът реално да е доставил количеството топлинна енергия на претендираната в исковата молба стойност. При изложените твърдения моли за отхвърляне на предявените искове.

Ответникът Л. Е. Д. – М. в срока по чл. 131 ГПК навежда доводи за недопустимост на предявените спрямо нея искове, доколкото между същите страни и за същия предмет е налице вече влязло в сила решение по гр.д. № 66781/2021 г. по описа на СРС, 178 с-в, поради което моли за прекратяване на производството. По същество оспорва предявените искове с мотив, че не е налице облигационно отношение между страните. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли за прекратяване на делото, евентуално за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т...“ ЕООД изразява становище за основателност и доказаност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

2

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От приетите в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция нотариален акт за дарение на недвижим имот № 193, том V, рег. № 885/1993 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 5, том I, рег. № 616/2002 г., чието легитимиращото действие по отношение на принадлежността на правото на собственост не е оборено в процеса, се установява, че ответницата Л. Е. Д. – М. е придобила 1/2 ид. част от правото на собственост върху имота, а другата ½ идеална част е придобита по дарение ат наследодателя на ответниците Д. Х. П., Д. Д. П. и Е. Д. П. – Е. Е. П.а, както по делото не се установява имотът впоследствие да е отчужден или трето лице да е придобило собствеността върху посочената идеална част. Ето защо, в качеството си на собственици на процесния имот, ответниците имат качеството и на потребител на топлинна енергия за исковия период на основание чл.

153, ал. 1 от ЗЕ, поради което са легитимирани да отговарят по предявените искове. От приложената по делото справка НБДН /л.61/ се установява, че Е. Е. П.а е починала на 15.10.2009 г. и е оставил за свои законни наследници Д. Х. П. - съпруг и Д. Д. П. и Е. Д. П. – синове, поради което същите притежават по 1/6 идеална част от наследството оставено от Е.

Е. П.а – чл.5 и чл.9 от ЗН. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, какъвто е настоящият случай по силата на настъпилото наследствено правоприемство. Като 3 всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия. В настоящия случай не са въведени такива твърдения от ответниците, нито има доказателства, разколебаващи извода, че ответниците са собственици на процесния имот към момента на доставка за процесния период.

По довода за недопустимост на производството спрямо ответницата Л. Е. Д. – М.:

От извършената служебна справка по гр.д. № 66781/21 г. на СРС, 178 състав и от приложения от страната заверен препис на влязло в сила решение се установява, че е налице влязло в сила Решение № 830/18.01.2023 г., с което съдът се е произнесъл спрямо ответницата Л. Е. Д. – М. по искове за извършената доставка на топлинна енергия и дялово разпределение, ведно с искове за заплащане на мораторна лихва върху всяка една от главниците за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот находящ се в гр.

София, ж.к. „И.... Поради това на основание чл.126 ГПК настоящото производството, в което са предявени искове спрямо ответницата Л. Е. Д. – М. следва да бъде прекратено и на същата на основание чл.78, ал.4 ГПК да се присъдят разноски.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

„Т...“ ЕАД е възложила на „Т...“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Разпечатката съдържа 30 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e987f163-8d95-4848-bf13-4573d73e0e50