Определение № 1756 от 29.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1756 гр. София, 29.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501350 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1, във вр. с чл.262,ал.2,т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Окръжна прокуратура-Благоевград против разпореждане

№ 498/29.04.2026 г., постановено по гр.дело

№818/2025г. на Окръжен съд-гр.Благоевград, с което е върната частна въззивна жалба вх. № 6637/ 21.04.2026 г. от Окръжна прокуратура Благоевград против разпореждане № 443/15.04.2026 г. по гр.д. №818/ 2025 г. на ОС - Благоевград.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди, че незаконосъобразно БлОС, навлизайки в правомощията на Апелативен съд - София, прави невъзможна защитата на Прокуратурата като ответник с връщането на въззивната жалба против решение № 548/03.11.2025 г., както и шест частни жалби срещу постановените от него шест разпореждания за връщане на същите поради едни и същи съображения. По този начин съдът прави невъзможна не само защитата на Прокуратурата на Р.България като ответник, но и нарушава правата на ищеца, тъй като е поставил производството в безкрайна спирала от обжалвания. По този начин обжалваното от Прокуратурата на Р. България решение № 548, постановено на 03.11.2025г. в продължение на повече от шест месеца не може да бъде предмет инстанционен контрол от горната инстанция. Депозираната срещу него жалба била оставена без движение, тъй като съдът е приел, че ОПБлагоевград не може да представлява по право Прокуратурата на РБ и липсва надлежно упълномощаване от главния прокурор на Р.България на прокурора в окръжната прокуратура, който я е изготвил и подписал. По същите съображения Окръжен съд - Благоевград е оставил без движение още шест частни жалби срещу постановяваните от него шест разпореждания за връщане на жалбите.

1

Твърди, че като е постановил поредното разпореждане за връщане на частната жалба, съдът е излязъл от допустимите предели на служебната проверка за нейната редовност, предвид предмета на частната жалба. С нейното подаване становището на първата инстанция за нередовност на сезирането - т.е за липсата или наличието на представителна власт се пренася чрез обжалването пред въззивната инстанция, като се превръща в предмет за произнасяне от второинстанционния съд, т.е. съставлява същността на въззивното определение. Именно въззивният съд следвало да се произнесе по пренесения пред него процесуален спор - дали ОП-Благоевград е процесуално легитимирана да обжалва постановеното срещу Прокуратурата на РБ осъдително решение. Нямало как проверката на първата инстанция да предопределя допустимостта на самото обжалване с частната жалба. Подобно тълкуване било в противоречие с основния принцип на гражданския процес чл.2 и чл.9 от ГПК и не държи сметка за същността на т. нар. „процес относно процеса“.

Като е върнал шестата по ред частна въззивна жалба по съображения, аналогични на тези, с които е върнал въззивната жалба, Окръжен съд – Благоевград е лишил Прокуратурата на Р.България от възможност да получи отговор от въззивната инстанция по въпроса относно процесуалното представителство на прокурора от Окръжна прокуратура Благоевград. Поставил е ответника - Прокуратурата на Р. България в спирала от безкрайно циклично повторение, без да даде възможност на страната да получи, чрез лицата, за които се спори, дали могат да я представляват, разрешение със съдебен акт, който в случая е определението по реда на чл.

274 от ГПК.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и върне делото на Окръжен съд - Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба на Окръжна прокуратура Благоевград против решение № 528/24.10.2025г. на същия съд.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, намира следното:

Частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следното:

От данните по делото се установява, че против постановеното от БлОС решение № 548/03.11.2025 г. е постъпила въззивна жалба от ответника Прокуратура на Република България чрез Окръжна прокуратура-Благоевград.

Съдът я е оставил без движение поради нередовност, като е указал на страната да представи пълномощно от Главния прокурор, по силата на което прокурорът от ОП-Благоевград може да представлява Прокуратурата на РБ, включително с права да подава въззивна жалба. Указани са последиците, че при неотстраняване на нередовността в срок въззивната жалба ще бъде върната.

2

Окръжна прокуратура-Благоевград е подала становище против това разпореждане, че указанията няма да бъдат изпълнени, тъй като са неоснователни, с подробна мотивировка за това.

След като в указания срок нередовностите не са изпълнени, с Разпореждане № 1189/15.12.2025 г. съдът е върнал въззивната жалба на нейния подател.

Против това разпореждане е подадена от ОП-Благоевград Частна жалба. Отново е последвала същата процедура – оставяне на ЧЖ без движение със същите указания – представяне на пълномощно от Главния прокурор, а при неизпълнението на тези указания е последвало разпореждане за връщането й.

След връщане на въззивната жалба против постановеното решение са последвали шест частни жалби срещу постановените от него шест разпореждания за връщане на частните жалби по едни и същи съображения.

Предмет на настоящото въззивно частно производство е Разпореждане № 498/29.04.2026 г./л.705/, с което е върната поредната частна въззивна жалба вх.№6637 от 21.04.2026г. на Окръжна прокуратураБлагоевград, насочена против Разпореждане №443 от 15.04.2026г. по гр.д.

№818/2025г. на БлОС.

Видно е, че разпореждането е постановено, след като преди това частната въззивна жалба е била оставена без движение с указания жалбоподателят БлОП да представи пълномощно, по силата на което е овластена да представлява ПРБ , вкл. да подава частна въззивна жалба.

В обжалваното разпореждане съдът е изложил мотиви, че Прокуратура на РБ, представлявана от главния прокурор, с последна редакция на чл.136, ал.1 ЗСВ (ДВ., бр. 6/21.01.2025 г.), не е единна, а от по-рано вече не е и централизирана - редакция ДВ, бр.62/ 09.08.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1 ЗСВ (посл, редакция ДВ., бр. 6/ 21.01.2025 г., в сила от 21.01.2025 г.), Прокуратурата на Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има следствени отдели.

Следователно, по действащата нормативна уредба - чл.136, ал.1 ЗСВ, прокуратурата не е единна, поради което не може да се изведе от понятието „единна“ принцип, че всеки прокурор по каквото и да било дело може да представлява прокуратурата като държавна институция, съобразно своята компетентност - липсва единност на прокуратурата.

Съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1 ЗСВ, Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Съгласно разпоредбата на чл.138, ал.1, т.1 ЗСВ, Главният прокурор ръководи и представлява прокуратурата.

3

Цитираните разпоредби според съда водят до единствения законосъобразен извод, че Прокуратурата на РБ, като юридическо лице се представлява единствено от Главният прокурор - това е законният представител на това юридическо лице, което може да я представлява по граждански дела, когато ПРБ е страна в процеса, или да упълномощава Главният прокурор лица, предвидени в чл.31-32 ГПК.

Приет е за неоснователен довода на частния жалбоподател, че структурните звена на прокуратурата и прокурорите при тях, могат да представляват Прокуратурата на Република България по право. Предмет на тълкуване в тълкувателно решение следва да е тълкуваната разпоредба. В случая липсва посочване на тълкуваната разпоредба, обуславяща неясна норма, относима към представителната власт на прокурорите по граждански дела, което да обуслови реализиране от ОСГК на ВКС правомощието да разкрие точното съдържание на тълкуваната разпоредба, поради което т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС относно „структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я представляват по право“, била лишена от предмет. Приемайки в диспозитива в т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС относно „структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я представляват по право“, ВКС действал като позитивен законодател, дописвайки ГПК, че „Структурните звена на Прокуратурата на Република България не са надлежна страна по предявените искове по чл.2, т.1 - т.6 ЗОДВПГ, но могат да я представляват по право и да участват в образуваните граждански дела срещу нея“. Възможността за произнасяне на ВКС по искания за абстрактно нормативно тълкуване на законови разпоредби - да изяснява точния смисъл им смисъл при противоречива или неправилна практика по тълкуването или прилагането на закона - аргумент от чл. 124, ал. 1 ЗСВ, го доближава до ролята на позитивен законодател, но той няма конституционното и законово основание да законодателства.

Според съда, ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС е прието по тълкуване на разпоредби на ГПК от 1952 г., който е отменен с ГПК от 2007 г., както и при устройство на прокуратурата като единна и централизирана, но с последните изменения на КРБ и ЗСВ, Прокуратура на РБ не е нито единна, нито централизирана. Новата концепция за статута на Прокуратура на РБ, възприета от законодателя, изключвала действието на постановките на ТР № 3/ 2004 г.

С оглед на това, след като липсвало надлежно пълномощно от Главния прокурор за овластяване на прокурор от Окръжна прокуратура Благоевград да подава частна въззивна жалба по гр.д. № 818/ 2025 г., при налично изрично указание за това, е налице неотстраняване на нередовностите в срок, което обуславяло връщане на частната въззивна жалба на въззивника, заедно с приложенията към нея.

Въззивният съд намира обжалваното разпореждане за незаконосъобразно поради следното:

4

Най-напред следва да се отбележи, че с връщането на шест частни жалби срещу постановените от окръжния съд шест разпореждания за връщане на същите при едни и същи съображения прави невъзможна не само защитата на Прокуратурата на Р.България като ответник, но и нарушава правата на ищеца, тъй като е поставил производството в безкрайна спирала от обжалвания.

От данните по делото е видно, че обжалваното от Прокуратурата решение № 548/03.11.2025 г. в продължение на повече от шест месеца не може да бъде предмет инстанционен контрол от въззивната инстанция.

Депозираната срещу него жалба е оставена без движение, тъй като съдът е приел, че ОП-Благоевград не може да представлява по право Прокуратурата на РБ и липсва надлежно упълномощаване от Главния прокурор на прокурора в окръжната прокуратура, който я е изготвил и подписал.Поради неизпълнение на указанията е върната на подателя й. По същите съображения Окръжен съд - Благоевград е оставил без движение още шест частни жалби срещу постановяваните от него пет разпореждания за връщане на жалбите.

Разпоредбата на чл.262 от ГПК определя пределите на служебната проверка, която следва да се извърши от първоинстанционния съд относно редовността на подадената въззивна жалба, като я остави без движение и даде срок за нейното отстраняване. За да върне въззивната жалба съдът е приел, че същата е нередовна поради липса на представителна власт.

При връщането на поредната частна въззивна жалба /вх.№6637 от 21.04.2026г./, предмет на обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане, съдът отново е приел, че и тя страда от същия порок - липсата на доказателства за процесуалното представителство на прокурора от Окръжна прокуратура - Благоевград, подал въззивната жалба от името на Прокуратурата на Р.България, тъй като липсва пълномощно за това от името на Главния прокурор.

Като е постановил поредното разпореждане за връщане на частната жалба, съдът е излязъл от допустимите предели на служебната проверка за нейната редовност, предвид предмета на частната жалба. С нейното подаване становището на първата инстанция за нередовност на сезирането - т.е за липсата или наличието на представителна власт се пренася чрез обжалването пред въззивната инстанция, като се превръща в предмет за произнасяне от въззивния съд, т.е. съставлява същността на въззивното определение. Именно въззивният съд следва да се произнесе по пренесения пред него процесуален спор - дали ОП-Благоевград е процесуално легитимирана да обжалва постановеното срещу Прокуратурата на РБ осъдително решение. Няма как проверката на първата инстанция да предопределя допустимостта на самото обжалване с частната жалба. Подобно тълкуване е в противоречие с основния принцип на гражданския процес - чл.2 и чл.9 от ГПК и не държи сметка за същността на т.нар. „процес относно процеса“.