Присъда № 16 от 23.05.2023, Районен съд - Раднево

МОТИВИ към присъда № 16/23.05.2023 г. по НЧХД № 15/2023 г. по описа на РС Раднево Производството е образувано по тъжба на Г.П.Й, ЕГН **********, който в качеството си на частен тъжител е повдигнал обвинение срещу Й.Г.Р., роден на 03.02.1966 г., български гражданин, неженен, със средно образование, работи в рудник „Трояново 1”, с. Трояново, общ. Раднево, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 26.09.2021 г. в село Знаменосец, община Раднево, област ********** е причинил на Г.П.Й с постоянен адрес в гр. **********, ул. „**********” 28, ЕГН **********, чрез нанасяне на удар с дървена тояга в главата на Г.П.Й, лека телесна повреда – контузия на главата; мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на главата, обработена хирургически, кръвонасядане около раната, извън случаите на чл. 128 и чл.

129 НК – за извършено престъпление лека телесна повреда по смисъла на чл.

130, ал. 1 НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния тъжител Г.П.Й, срещу подсъдимия Й.Г.Р. за сумата от 8 000 лева, съставляващи неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, описано в частната тъжба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.09.2021 г., до окончателното й изплащане.

Частният тъжител Г.П.Й, чрез своя повереник адвокат Желев, поддържа повдигнатото обвинение. Сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се доказва по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението, за което същия е предаден на съд, а именно такова по чл. 130, ал. 1 НК.

Защитникът на подсъдимия – адвокат Ганев поддържа, че обвинението не е доказано по безспорен начин, като се установяват обстоятелства за приложение на разпоредбата на чл. 130, ал. 3 НК за реторсия. Алтернативно предлага прилагане на разпоредбата на чл. 130, ал. 2 НК за по-лекия състав на лека телесна повреда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 26.09.2021 г. тъжителя Г.П.Й е повикан от Д.С.Д. от гр. ********** да й помогне с почистването на растящи по границата на имота храсти и дървета, който имот се намира в с. Знаменосец, общ. Раднево, тъй като тъжителят притежавал и можел да борави с моторна резачка. Тъжителят се 1 отзовал на молбата на св. Д.Д и отишъл да й свърши работа по зададени от критерии, а именно кое да изрежи. Чувайки шума от моторната резачка на място е дошъл съседът на св. Д.Д, а именно подсъдимият Р., който бил непознато за тъжителя лице. Подсъдимият Й. Р. бил собственик на съседния на св. Д.Д имот, като ги деляла мрежена ограда, обрасла с дървета и храсти.

След като тъжителят Г.Й. отразял някакви храсти и клони, около 15:30 ч. на същата дата 26.09.2021 г., подсъдимият Р. побеснял, започнал да крещи „какъв си ти, нямаш работа тук“, да му казва да не реже нищо, тъй като не бил собственик и нямал право да реже. Тогава тъжителят Г.Й. му отвърнал, че работата му била възложена от собственика на имота Димитрина, което обаче не спряло подсъдимия Р. и той продължил с вербалните нападки и му казал „най-лесно да пусна кучето“ и „ти ли ще ми кажеш, ти си идиот“. Спорът прераснал в кавга на висок тон, това се чуло от св. Д.Д, която била около къщата и знаейки характера на подсъдимия Р. веднага тръгнала да види какво става. Когато ги наближила в двора и имала визуален контакт към тях св.

Димитрина чула пострадалия Й. да казва „ти мен ли ще обиждаш, на мен ли го казваш“ и се навел да остави моторната резачка на земята. В този момент подсъдимият Й. Р. бил вече взел дървен прът и ударил с него тъжителят Й. по темето, пресягайки се с нея през мрежената ограда. В резултат на удара пострадалият Й. се стоварил на земята, получавайки кратковременно сътресение на мозъка и разкъсно-контузна рана на главата в областта на темето, която кървяла обилно. Св. Д.Д видяла как пострадалият Й. се навел и повече не се изправил, хванал се за главата и стоял в кръв. Тогава подсъдимият Р. се отдалечил в своя собствен двор. В резултат на кървенето се е наложило пострадалият Й. да потърси медицинска помощ, за което бил закаран с кола от св. Д.М. до болнично заведение. Пострадалият Й. бил хоспитализиран в УМБАЛ „Д-р Стоян Киркович” гр. **********, където му е поставена диагноза: контузия на главата; мозъчно сътресение, разкъсно контузна рана на главата, обработена хирургически, кръвонасядане около раната. Видно от съдебно - медицинското удостоверение, издадено от Съдебна медицина гр. ********** описаните травматични увреждания отговарят да са получени и нанесени по начин и време при нанасяне на удар с тояга.

В хода на съдебното производство бяха призовани и разпитани свид.

Д.С.Д., Т.Д.К., Д.К.М., д-р Г.И.Г., както и бяха приети заключения на СМЕ и СТЕ.

В показанията си свид. д-р Георги Г., който е личен лекар на подсъдимия от дълги години и се познават доста добре, посочва, че подсъдимият му звъннал около 16 часа на 26.09.2021 г. и го помолил да дойде да му обясни какво е станало, че имал спор с комшия, че му било лошо на 2 главата и да го прегледа. Около 17 часа на 26.09.2021 г. св. д-р Г. отишъл на място и прегледал подсъдимия Р., като констатирал, че имал охлузване по теменната част на главата и на дясната ръка отдолу, без кървене, също и леко високо кръвно. Подсъдимият Р. му казал, че с пострадалия си били нанесли по един, два удара с пръчки по главите, като подс. Р. си вдигнал ръката да се защити и така вероятно го бил ударил пострадалият по ръката. Д-р Г. издал амбулаторен лист за домашното посещение и посъветвал подс. Р. да си извади съдебно медицинско удостоверение, а по-късно след около 4 месеца му издал и служебна бележка, в която били посочени същите данни от амбулаторния лист. Съдът цени показанията на Г., като отчете обстоятелството, че двамата с подсъдимия са близки приятели, гостуват си често и подс. Р. давал на св. Г. различен багаж, както и че всичко, което св. Г. посочва като механизъм и деяния го е възприел от самия подсъдим Р..

По делото беше прието заключение на СТЕ, с приложен снимков материал, от което се вижда, че на място около оградата и където са били подсъдимият и пострадалият е пълно с високи храсти и клони на дървета, които са почти непроходими и надвиснали на нивото на нормален човешки ръст. Съдът намира, че напълно възможно е когато подсъдимият Р. се е провирал измежду храстите и надвисналите клони с пръчката, за да нанесе удара или при самия вербален спор преди това, да се е одраскал на ръката и темето в някоя от клоните и храстите, които са именно на това ниво.

Съдът не споделя възражението на подс. Р., че пострадалият Й. му е нанесъл удари с пръчки по главата и ръката, тъй от всички събрани показания на свидетелите се установи, че пострадалият Й. през цялото време е бил с моторната резачка в ръцете, което изключва възможността да се навеждал, вземал пръчка и замахвал с нея да удря подсъдимия Р.. Св. Д.Д посочва, че когато отишла на място и видяла пострадалия Й. да се навежда да остави моторната резачка на земята с думите „ти мен ли ще обиждаш“, като повече не станал и в този момент се хванал за главата и му текнала кръв. Съдът намира, че това е моментът, в който подсъдимият Р. е нанесъл удара с пръта по темето на пострадалия, и независимо самият удар да не е видян от св. Д.. А именно защото пострадалият до последно е бил с моторната резачка в ръцете, съдът намира, че не е нанесъл удари на подсъдимия с пръчки или клони, тъй като това е невъзможно от физиологична гледна точка.

Съдът не споделя възражението на Р., че бил предизвикан от пострадалия, както с думи, така и с действия. Пострадалият си е вършил работа по поръчка на св. Д., като е рязал клони и храсти в нейната част на двора, което е напълно резонно и нормално, а подсъдимият няма никакво право да се намесва в правото на собственост на св. Д. и да посочва кое тя ще реже в своя двор и кое не. Отделно от това се установи от показанията на св.

3

Д., че постоянно виждала кокошки в двора, които вървели и кълвели, но давала имота на различни хора да гледат в него продукция и те се оплаквали от тези кокошки. Съответно пък пострадалият при рязането на клони и храсти установил, че подсъдимия Р. бил подпрял с керемиди отдолу мрежата, като я подигнал, за да може кокошките му да преминават в двора на св. Д.. Вероятно и това именно е провокирало разрастването на по-сериозен спор помежду им, но това няма особено значение по отношение на съставомерността на деянието.

Относно удрянето на пострадалия от страна на подсъдимия по делото са събрани множество преки и косвени доказателства, в това число и признанието на самия подсъдим в дадените обяснения, че „взел едно от неговите дърва, суха пръчка“ и го „ударил по главата и тя пръчката се счупи, защото беше суха“, защото „той /бел.съдията - пострадалият Й./ нямал коса на главата си и текнала кръв от там“. Тоест по отношение на извършеното от подс. Р. деяние, каквото е описано в тъжбата всички събрани доказателства са напълно идентични и съвпадащи. Съдът няма никакво съмнение относно механизма на удара от страна на Р., тъй като ясно е установен от него самия в обясненията му и от всички други показания на свидетелите и събраните други доказателствени материали.

Друг аргумент, който установява тезата на Й. е обстоятелството, че подсъдимият Р. не се е обадил на доктор Г. за да бъде прегледан, а по-скоро за да му се оплаче от инцидента, но като разбрал, че д-р Г. нямал намерение да идва в него ден у тях, му казал да дойде да го прегледа, защото го боли главата.

Съдът не може да не отбележи факта, че в момента на получаване на тъжбата на 07.01.2022 г. подсъдимият Р. се е снабдил с „медицинското удостоверение” от доктор Г., свидетел по делото. В хода на съдебното следствие не се установи обаче, че описаните от д-р Г. травми са причинени от Й.. Действително се установи, че между подсъдимия и пострадалия е имало вербално спречкване, но по никакъв начин не се установи подсъдимият Р. да е бил предизвикан от Й. с думи до степен да го удари по главата с въпросната тояга. Не може да се пропусне да се отбележи, че се касае за възрастни хора, с известен житейски опит и би следвало да имат известна сдържаност от подобни прояви.

Както се посочва и от вещото лице д-р Т.С., че е възможно да има разкъсване по описаната повърхност на дясната предмишница при предпазване от удар, но д-р Стаматов категорично посочи, че не е възможно установяване по какъв начин са получени посочените охлузвания на дясната предмишница по посочения от Р. механизъм, поради липсата на точна локализация.

4

Съдът намира, че следва да се даде пълна вяра на свидетелските показания на свидетелите Д.С.Д., Т.Д.К., Д.К.М., които по никакъв начин не са заинтересовани в полза или срещу някоя от страните. Техните показания са последователни и дават ясна и точна картина, която се подкрепя и от писмените доказателства и СМЕ. Всеки един от тези свидетели е възприел различни факти, но взаимно се допълват и дават отговор за причината за действията на подсъдимия. Не без значение е и обстоятелството, че д-р Г. и Р. са приятели, а д-р Г. е единственият свидетел, който в известна степен дава показания в подкрепа на защитната теза на подсъдимия, но те са изключително недостатъчни, тъй като възприети предимно от разказ от подсъдимия, а както се посочи вече получените от подсъдимия охлузвания не се доказва да са причинени от пострадалия. Дадените от подсъдимия Р. обяснения напълно изясняват механизма на причиняване на леката телесна повреда, но противоречат на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства относно предхождащите обстоятелства и съдът ги третира като израз на неговата защитна теза. Те остават изолирани и съдът намира, че това е естествена защитна позиция на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия в хода на производството развива доводи, че дори и да се приеме, че подсъдимият е нанесъл удар на тъжителя, то това деяние е извършено в случая при условията на реторсия – чл. 130, ал. 3 НК, тъй като взаимно са разменени удари, но тази защитна теза съдът отхвърли изцяло на база събрания по делото доказателствен материал.